Определение № 342 от 03.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. София, 03.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20261000500256 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2132/27.01.2026 г., депозирана от И. С. Г. чрез адв. М. П. против определение от 09.12.2025 г. по гр.д. № 6314/2025 г. на СГС, I26 състав, с което е спряно производството по делото до приключване на гр.д. № 13175/2025 г. на СГС, I – 7 състав. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи, че гр.д. № 13175/2025 г. на СГС, I – 7 състав е с предмет иск по чл. 307 ТЗ за изменение цената на сключения между страните по настоящото дело предварителен договор от 85 800 евро на 115 830 евро. Поддържа още, че това дело не се явява преюдициално по отношение на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предмет на настоящото първоинстанционно производство, тъй като в срок за отговор на исковата молба ответникът не е правил възражение, че са налице основания за изменение цената на иска. Счита, че след изтичане срока по чл. 131 ГПК тази възможност е преклудирана и ответникът губи правото си да се позовава на такива обстоятелства, включително чрез иницииране на отделно производство. Да се приеме обратното означавало да се обезсмисли преклузията по чл. 133 вр. чл. 131 ГПК. Въз основа на изложеното жалбоподателката моли да бъде отменено обжалваното определение.

Насрещната страна „Грийнлайф Дружба“ ЕООД не е депозирала отговор на частната жалба.

Софийският апелативен съд, като разгледа делото въз основа на представените доказателства, намира следното:

Гр.д. № 6314/2025 г. на СГС, I-26 състав е образувано по искова молба на И. С. Г. против „Грийнлайф Дружба“ ЕООД с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти.

В отговора на исковата молба ответникът е възразявал, че задължението да сключи окончателен договор не е изискуемо, а евентуално, че ищцата не е заплатила уговорената цена според уговорените вноски и в уговореното време.

В първото открито съдебно заседание по делото е представена писмено молба с искане за спиране на делото при условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с 1 влязло в сила решение на делото, образувано по искова молба вх. № 140326/21.11.2025 г. на СГС, с която ответното дружество е предявило иск по чл. 307 ТЗ за изменение на предварителния договор в частта за цената от 85 800 евро на 115 830 евро поради стопанска непоносимост. Това искане е уважено от СГС, като определението му е обжалвано на 16.12.2025 г.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, срещу обжалваем акт и в законоустановения срок, поради което е допустима.

По съществото на частната жалба настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно трайно установената практика по приложение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставка за спиране производството по делото е наличието на разглеждано друго дело, решението по което би имало значение за правилното решаване на спора по делото пред съда, постановил спиране. Необходима и достатъчна предпоставка е другото дело да има предмет, обуславящ изхода на спора по делото, което ще се спре, за да се приеме, че е налице процесуална пречка за разглеждане по същество на последното. Такава връзка на преюдициалност между делата е винаги налице тогава, когато предпоставка, необходима за допустимостта или основателността на иска, е предмет на оспорване, респ. на установяване в другото производство, в което ще бъде формирана сила на пресъдено нещо относно тази предпоставка. Необходимо е също това друго производство да е висящо, т.е., същото да не е спряно и да не е прекратено, както и необходимо е да има субективен идентитет между двете производства, с оглед субективния обхват на силата на присъдено нещо.

От друга страна, за да е налице преюдициалност на друго производство спрямо настоящото, необходимо е страната да е въвела своевременно в процеса възражение относно право или правоотношение, което е предмет на другото производство. Не може претенции и възражения да се въвеждат като предмет на отделен процес и настоящото производство да бъде спряно до приключването му, без такива претенции да са въведени своевременно с възражения в настоящото производство и да са станали негов предмет, тъй като противното би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта относно преклузиите. Възраженията на ответника в процеса се въвеждат в съответните срокове, установени в чл. 131, вр. чл. 133 ГПК, съответно в срока по чл.

367 ГПК, вр. 370 ГПК, съответно в сроковете предвидени за бързите производства, каквото е настоящото. В този смисъл е създадена и практика от ВКС (така напр.

Определение № 663/04.11.2009 г. по ч.т.д. № 582/2009 г. на ІІ т.о. и Определение № 48/20.01.2017 г. по ч.г.д. № 5166/2016 г. ІV г.о.)

При съобразяване на горното и представените от ответника писмени доказателства, видно е че страни по двете дела, висящи пред СГС са едни и същи страни. Делото с предмет иск по чл. 307 ТЗ е висящо (установено чрез служебна справка в ЕИСС). Същото обаче не се явява преюдициално по отношение на гр.д. № 6314/2025 г. на СГС, I-26 състав, доколкото неговият предмет не е въведен своевременно от ответника с възражение в предмета на настоящото дело и съответно същият не е от значение за правилното решаване на настоящото гражданско дело. Този съдебен състав намира за основателни оплакванията на жалбоподателката, че първоинстанционният съд не е съобразил това обстоятелство. В отговора на исковата молба и до изтичане срока по чл. 131 ГПК, който е преклузивен съобразно чл. 133 ГПК, липсва възражение на ответника за наличие на обстоятелства, включително стопанска непоносимост, които водят до повишаване цената по предварителния договор, поради което не може такова възражение да се въвежда като предмет на отделен процес и настоящото производство да бъде спряно до приключването му, тъй 2 като противното би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта относно преклузиите. Липсват данни или твърдения за особени непредвидени обстоятелства, които са попречили на ответника да направи всички свои възражения срещу иска в срока по чл. 131 ГПК. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на гр.д. № 6314/2025 г. на СГС, I-26 състав до приключване на образуваното въз основа на искова молба вх. № 140326/21.11.2025 г. на СГС гр.д. № 13175/2025 г. на СГС, I – 7 състав.

Поради достигане от въззивната инстанция до извод, обратен на извода на първата инстанция, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Воден от изложеното Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 09.12.2025 г. по гр.д. № 6314/2025 г. на СГС, I-26 състав, с което е спряно производството по делото до приключване на образуваното въз основа на искова молба вх. № 140326/21.11.2025 г. на СГС гр.д. № 13175/2025 г. на СГС, I – 7 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3