Решение № 65 от 31.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002900531 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

С определение № 1348 от 18.12.2023г. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника Р. Г. К. срещу решение № 55 от 11.01.2023г. по в.гр.д.№ 1646/2022г. на Апелативен съд София, 10-ти граждански състав, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 14773/2019г. на Софийски градски съд, е постановено солидарното осъждане на Р. К. да заплати на „Юробанк България“АД на основание чл.430,ал.1 ТЗ във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД претендираната с исковата молба сума от 50 000 евро - част от незаплатена главница по договор за кредит HL 945/29.04.2005г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Въззивното решение, с което е постановено осъждането на Е. М. К. да заплати в условията на солидарност с Р. К. на „Юробанк България“ претендираната с исковата молба сума, е влязло в сила поради недопускане на касационното обжалване на тази част от въззивния акт.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса: „Следва ли кредиторите да предявят нетърговските си парични вземания спрямо 1 физическото лице - едноличен търговец и настъпват ли ефектите по чл.688,ал.1,изр.второ ТЗ и по чл.739,ал.1 и ал.2 ТЗ при липсата на такова предявяване?“ Приложимо ли е принципното тълкуване на чл.739,ал.1 ТЗ, възприето в т.1 от ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС, по отношение на непредявени в производството по несъстоятелност вземания спрямо ФЛ едноличен търговец, поети от него в качеството му на ФЛ (субект на гражданското право), а не в търговско качество?“ , в който се съдържа и допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1 ГПК - за приложимост на т.1 от ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС в хипотезата на поставения въпрос.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа възраженията си за погасяване на вземанията на „Юробанк България“ АД към ответника Р. К. с факта на приключване на производството по несъстоятелност на ЕТ Р. К. (ЕТ „Радела Р. К.) поради непредявяването им в това производство от този кредитор. Посочва, че въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, са разрешени по задължителен начин с ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС. Претендират се разноски.

Депозирано е писмено становище от „Юробанк България“АД за насроченото публично съдебно заседание, в което чрез препращане към отговора на касационната жалба, се поддържа, че кредитополучателят Р. К. е сключил договора за кредит в качеството си на физическо лице и между кредитиращата банка и едноличния търговец не е възникнало правоотношение. Наведен е довод, че закупеният с кредита имот е придобит в патримониума на физическото лице. Ответникът в касационното производство счита, че законът не вменява в задължение на кредиторите на физическо лице, което е действало извън качеството си на търговец, да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност на ЕТ.

Поддържа се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Искане за присъждане на разноски в полза на банката не е направено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

Съдилищата са сезирани с претенция по чл.430,ал.1 ТЗ във вр. с 2 чл.79,ал.1 ЗЗД, основана на сключен с ответниците Е. К. и Р. К. като солидарни длъжници договор за кредит № НL945/29.04.2005г. и допълнителни споразумения за сумата 95 118 евро, предназначен за покупка на жилищен имот, с краен срок за погасяване 03.05.2025г. В исковата молба банката се е позовала на обявяване на цялото кредитно задължение за предсрочно изискуемо, считано от 18.11.20214г., на основание чл. 18 от договора поради необслужване на кредита, с нотариална покана, връчена на ответниците на 10.11.2014г. Твърдяла е, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост незаплатените задължения са в размер на 21 555, 04 евро (21 просрочени вноски), с падеж на първата просрочена вноска 10.02.2013г., както и, че към датата на предявяване на иска задълженията на ответниците са 75 900, 75 евро - главница, има и незаплатени просрочени лихви и такси. Заявената претенция е за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 50 000 евро - главница, представляваща част от сумата 75 900, 75 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

Въззивната инстанция е приела за дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 10.11.2014г. По подробни съображения е отрекла основателността на довода на ответниците, че претендираното от банката вземане е погасено с изтичането на давностния срок по чл.110 ЗЗД.

Установила е като безспорно, че кредитополучателите не са изпълнили задълженията си по процесния договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем; че кредитополучателите дължат сумата от 72 085, 25 евро главница, част от която е предмет на настоящия спор п о предявения като частичен иск за сумата от 50 000 евро. Тези фактически и правни изводи не са предмет на настоящото касационно производство, тъй като по относимите към тях въпроси касационно обжалване не е допуснато с постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК.

По делото е безспорно, че банката не е предявила процесното вземане в производството по несъстоятелност на ЕТ „Радела Р. К., открито с решение по чл.630,ал.1 ТЗ, което производство е преминало през фаза по предявяване и приемане на вземанията и е приключило със заличаване на търговеца от ТРРЮЛНЦ на осн. чл.735,ал.2 ТЗ с решение по т.д.№ 153/2013г. на Окръжен съд София, влязло в сила на 20.06.2018г.

3

По въведените и поддържани възражения от ответника Р. К.: че в неплатежоспособност е изпаднал и той в качеството му на физическо лице ; че на основание чл.617 ТЗ всички задължения са станали изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност от 10.06.2014г; че на основание чл.739,ал.1 ТЗ вземанията са погасени, тъй като банката не ги е предявила в производството по несъстоятелност на едноличния търговец, въззивната инстанция е изложила съображенията: Регистрацията на лице като ЕТ не води до възникването на нов субект. Всички права и задължения във връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец и с оглед търговската си дейност едноличният търговец притежава търговско предприятие. По отношение на преценката дали лицето действа за целите на частен интерес или в рамките на осъществяваната от него търговска дейност като едноличен търговец, релевантно е естеството на представляващата предмет на договора стока или услуга, което в случая е недвижим имот - жилище, което не може да се счете за придобито във връзка с осъществяваната търговска дейност от ответника като едноличен търговец, а от физическото лице, което действа за целите на частен интерес.

Обявяването на едноличния търговец в несъстоятелност не задължава ищеца като кредитор да предяви вземането си в производството по несъстоятелността, за да бъде прието и удовлетворено при осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Счетено е, че паричното задължение по процесния договор за кредит не е включено в търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, поради което няма основание да се приеме, че това задължение е станало изискуемо от датата на решението за обявяването на длъжника в несъстоятелност. Като аргумент е изложен и този, че уреденото универсално принудително изпълнение, което се развива в несъстоятелността, не е насочено към физическите лица; че с договора за кредит ответникът е поел задължение, което е пасив за неговото имущество като физическо лице и не съставлява имущество на едноличния търговец, не е вещ или права върху вещи. Като мотив е посочено и, че „Юробанк България" АД не е кредитор на едноличния търговец, за да предяви вземането си по договора за кредит от 29.04.2005г. в развилото се срещу него производство по несъстоятелност.

Счетено е, че разрешението, дадено в т.1 на ТР № 2/13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС, не намира приложение в случая , защото по отношение на физическото 4 лице Р. К. не е обявена неплатежоспособност, заедно с тази на едноличния търговец, поради което вземанията на банката не са погасени на основание чл.739,ал.1 ТЗ.

Отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, се съдържа в т.1 на ТР №2/13.07.2020г. на ОСТК на ВКС като се отчете и обстоятелството, че на основание 7.3,изр.второ от Правилата за приемане на тълкувателни решения на ОСГК, ОСТК и ОСГТК на ВКС, въпросът „Когато длъжник в производство по несъстоятелност е едноличен търговец, погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, които не са възникнали във връзка с търговската дейност на едноличния търговец?“ е преформулиран и обединен към общия първи въпрос, предмет на тълкувателното решение („Погасяват ли се по чл.

739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност и неупражнените права, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията?“)

В мотивите към т.1 от ТР №2 от 13.07.2020г. на ОСТК на ВКС е застъпено, че отговорът на въпроса за погасяване на непредявените вземания не може да е различен (обусловен) от правноорганизационната форма на длъжника - дали е ЕТ или търговец - ЮЛ. Очертана е характеристиката на едноличния търговец като физическо лице - предприемач по смисъла на Директивата (ЕС) 2019/1023 на Европейският парламент и Съвета от 20.06.2019г. и определените с нея цели - производството по несъстоятелност да доведе до пълно опрощаване на дълга на предприемачите след максимален период от 3 години. В мотивите към т.1 ОСТК на ВКС прие, че националното законодателство следва да бъде тълкувано в смисъла на постановките на Директивата, включително и в периода на транспонирането й, от което е изведено, че липсват и законови разпоредби, които да обвързват възможността за изпълнение срещу длъжник - едноличен търговец от вида и основанието на вземането на кредиторите. Разяснено е, че в хипотезата на чл.610 ТЗ ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по 5 несъстоятелност едновременно с прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват. Положението на физическото лице - неограничено отговорен съдружник не може да бъде по-тежко от това на физическото лице едноличен търговец. С диспозитива по т.1 на тълкувателното разрешение е постановено, че се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника.

Аргумент за положителния отговор на въпроса се извежда и от разпоредбите на чл.61,ал.1 ТЗ - масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания. Аргумент следва и от разпоредбата на чл.614,ал.2 ТЗ имуществените права на длъжника - ЕТ, от които се състои масата на несъстоятелността, са не само правата, придобити в резултат на търговската дейност, но и една втора част от вещите и права върху тях, които длъжникът притежава в качеството си на физическо лице-съпруг в СИО. Всички активи, притежавани от длъжника, независимо дали са предназначени за търговската му дейност или не, попадат в масата на несъстоятелността и са предмет на универсалното принудително изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по търговски и нетърговски вземания, които са ги предявили в това производство. Извън масата на несъстоятелността не би могло да остане имущество, от което да се удовлетворяват (индивидуално) които да било други кредитори -чл.616, ал.1 във вр. с чл.614,ал.1 ТЗ. В производството по несъстоятелност на едноличния търговец се удовлетворяват всички кредитори на физическото лице - ЕТ като на осребряване подлежи цялото имущество на длъжника - придобито в резултат на търговска дейност, лично имущество и половината от СИО.