Решение № 466 от 03.02.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 03.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6205 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е.П.“ АД твърди, че Н.М. А.е негов клиент с клиентски № **********, по договор за продажба на електрическа енергия за обект на потребление с абонатен № **********, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „П.“ № 217. Посочва, че отношенията на страните са регламентирани в публично известни общи условия, съгласно които потребителят е задължен да заплаща стойността на фактурираната ел. енергия в срока, посочен в съответната фактура, като това задължение не е обвързано с получаване на писмено уведомление. Поради това потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура. Посочва, че съгласно чл. 32 от общите условия за незаплатените в срок суми потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В исковата молба се твърди, че „Е.П.“ АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.М. А., въз основа на което е образувано ч.г.д. № 1661/2019 г. по описа на ВРС. Към момента на подаване на заявлението ответникът имал незаплатени задължения за подробно описания по-горе обект на потребление, както следва: за сумата от 223.22 лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода от 10.08.2016 г. – 10.10.2016 г.; за сумата от 19.00 лева – такса възстановяване по фактура № ТП **********/18.10.2016 г.; както и за сумата от 51.96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 223.22 лева за периода от 01.09.2016 г. до 18.01.2019 г. За тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Отправя искане до съда за приемане за установено, че Н.М. А.дължи на „Е.П.“ АД следните суми:

1) сумата от 223.22 лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за обект, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, за което вземане са издадени фактури с № ФП***/10.08.2016 г., № ФП***/12.09.2016 г., № ФП***/10.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

2) сумата от 19.00 лева, представляваща такса възстановяване по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за обект, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, за която е издадена фактура № ТП **********/18.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;

3) сумата от 51.96 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 223.22 лева за периода от 01.09.2016 г. до 18.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 1661/2019 г. по описа на ВРС.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 1661 по описа за 2019 г. на ВРС, 30 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.

С молба с вх. № 2928/14.01.2020 г. ищецът признава, че в течение на производството ответната страна е извършила плащане, с което изцяло е погасила претендираните вземания. Представено е извлечение за фактури и плащания към 08.10.2019 г. по клиентски № **********, от което се установява, че на 23.07.2019 г. е извършено плащане, с което изцяло са заплатени дължимите суми за главница и обезщетение за забава по фактури с № ФП***/10.08.2016 г., № ФП***/12.09.2016 г., № ФП***/10.10.2016 г. Посоченото писмено доказателство съставлява частен свидетелстващ документ, издаден от ищцовото дружество, който представлява извънсъдебно признание по отношение на удостоверените с него неизгодни за страната обстоятелства.

Предвид извършеното в течение на производството пълно погасяване на претендираните суми, което съдът взе предвид съобразно чл.

235, ал. 3 ГПК, предявените искове, имащи за предмет цена за консумирана ел. енергия и мораторна лихва, се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Що се отнася до иска за сумата от 19 лева, представляваща такса възстановяване на захранването, настоящият съдебен състав, намира следното:

Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на дружеството, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР, „Е.П.“ АД има право да поиска от „ЕРП С.“ АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел. енергия, в случай че битов потребител допусне забава в плащанията на дължими суми. След отпадане на основанията за прекъсването в съответствие с чл. 37, ал. 1 „Е.П.“ АД изисква от „ЕРП С.“ АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия. В случай че прекъсването е по вина на потребителя, ОУДПЕЕ предвиждат, че снабдяването се възстановява, след като последният заплати на „Е.П.“ АД и „ЕРП С.“ АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването /чл. 37, ал. 1, изр. второ/.

На първо място, съдът намира, че дължимостта на посочената такса е обусловена от виновно неизпълнение на договорните задължения на потребителя, както и от извършването на разходи от страна на доставчика на електроенергия за прекъсване, респ. възстановяване на захранването. Същевременно, по делото липсват каквито и да било доказателства за действителното предоставяне на претендираната мрежова услуга, респ. за извършването на разходи от страна на ответното дружество.

На следващо място, облигационните отношения между потребителите и доставчика на ел. енергия попадат в предметния обхват на Закона защита на потребителите, поради което и абонатите се ползват със специалната закрила по този закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като т. 2 визира клаузи, които изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон. В Глава Девета, Раздел XI от Закона за енергетиката са уредени правилата за прекъсване снабдяването с ел. енергия. Съгласно чл. 123, ал. 1 доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. В тези случаи законът обвързва задължението на енергийното предприятие за възстановяването на снабдяването единствено с отстраняване на причините, довели до преустановяването му /арг. от чл. 124 ЗЕ/. Т.е. законът не поставя други условия като заплащането на такса и др. под. за възстановяване на захранването. В този смисъл цитираната по-горе клауза на чл.

21, ал. 1 от ОУДПЕЕ ограничава правата на потребителя, произтичащи от ЗЕ и се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП.

Наред с изложеното, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия.

Както по-горе бе изложено, за да възникне в полза на енергийното предприятие вземане по повод възстановяване на електроподаването, следва да се установят действително извършени разходи вследствие виновното неизпълнение на договорни задължения от страна на абоната. Като позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата на чл. 37, ал. 1 предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и изключване на снабдяването. Ето защо тя е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. В този смисъл – Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о.

Макар същото да е постановено по повод общите условия на друго енергийно предприятие, в него е обсъждана клауза с аналогично съдържание на процесната.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП посочената клауза е нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по облигационното отношение. В този смисъл предявеният иск, имащ за предмет посочената такса, също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Тъй като причина за отхвърляне на исковете за главница и лихви е извършеното в хода на процеса плащане, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на посочените искове. Разноски по иска за сумата от 19 лева, представляваща такса за възстановяване на захранването не следва да бъдат възлагани в тежест на ответната страна. Така общият размер на разноските, които се дължат на ищеца, възлиза на 70.16 лева за заповедното производство и 210.47 – за исковото.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.” АД, ЕИК

*********, със седА.ще и адрес на управление *** Т., срещу Н.М. А., ЕГН **********,***, искове за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 223.22 лева /двеста двадесет и три лева и двадесет и две стотинки/, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за обект, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, за което вземане са издадени фактури с № ФП***/10.08.2016 г., №

ФП***/12.09.2016 г., № ФП***/10.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 19.00 лева /деветнадесет лева/, представляваща такса възстановяване по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за обект, находящ се на адрес: гр. Варна, ***, за която е издадена фактура № ТП **********/18.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 51.96 лева /петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата от 223.22 лева за периода от 01.09.2016 г. до 18.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 1661/2019 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Н.М. А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.п.“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление *** Т., СУМАТА ОТ 70.16 лева

/седемдесет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски.

ОСЪЖДА Н.М. А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.п.“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление *** Т., СУМАТА ОТ 210.47

/двеста и десет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: