Решение № 866 от 13.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Варна, 13.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110201611 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на от "БОДУ" ООД, ЕИК- 130068321, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. "Бигла" №2А, срещу Наказателно постановление № 03-2500053/20.03.2025 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 900.00 /хиляда и деветстотин/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл.

414, ал. 1 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Оспорва фактическите 1 констатации на наказващия орган. Твърди, че при вписването на смените на работниците е допусната техническа грешка. При условията на евентуалност привежда доводи за маловажност на случая. Намира размерът на наложената санкция за необосновано висок. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се представлява по делото.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че следва да бъдат кредитирани приложените по делото присъствени форми, съдържащи неизгодни за дружеството факти и обстоятелства. Намира за неприложима нормата на чл.

28 от ЗАНН. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията, действала в този момент), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е с основна дейност "Охранителна дейност".

На 30.01.2025 г. от инспектори в Дирекция "Инспекция по 2 труда"Варна била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на дружеството. В хода на проверката било поискано представянето на определени документи, между които и присъствени форми за явяване на работа, при запознаването с които проверяващите установили изложените обстоятелства. Във връзка с констатациите при проверката на 12.02.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 24.01.2025 г. не е осигурило на охранителя Л. Д. К. непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа, при установено сумирано изчисляване на работното време, като е работил седем последователни дни.

Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя.

Писмени възражение /обяснения/ по съставения АУАН били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (в действалата в този момент редакция).

Въз основа на съставения акт на 20.03.2025 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 900.00 лева за извършено нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката Л.

Б., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани като последователни, без противоречиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелката, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от месечен работен план за м. януари 2025 г., от изготвения Протокол за извършена проверка, правилник за вътрешния ред на въззивното дружество и др.

3

По делото следва да се има предвид, че в съставения протокол за извършена проверка е било констатирано наличието на процесното нарушение и са били дадени предписания при установено сумирано изчисляване на работното време да се осигурява на работниците непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа. Липсват данни предписанието да е обжалвано по реда на АПК или дружеството да е изразило каквото и да било несъгласие с констатациите в протокола, което обуславя извода за достоверност на фактическите твърдения в НП . (Аналогичен извод за доказаност на нарушението е формиран от ВАдмС в Решение № 162 от 15.02.2022 г. по к. а. н. д. № 2578/2021 г., постановено по сходен случай). Този извод се потвърждава и от показанията на св. Л. Б.., която сочи, че при проверката са установени множество нарушения във връзка с работното време и почивките, което е наложило да разясни на упълномощения представител на дружеството нормативните изисквания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени 4 в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" . Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По начало работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа /чл. 136 от КТ/.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен, по-продължителен от деня и седмицата, период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалното, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Четвъртата алинея на цитираната норма предвижда максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

В разглеждания случай работодателят е въвел този начин на организация на работа в обекта, а именно месечно сумирано отчитане на работното време. От своя страна чл. 153, ал. 2 от КТ предвижда при сумирано 5 изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по малко от 36 часа.

Както беше посочено, принципно КТ въвежда петдневната работна седмица, при която работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, като му се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица. Седмичната почивка е 2 последователни дни, които обикновено са събота и неделя.

Изключение се допуска при сумирано изчисляване на работното време, като непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. И при сумирано изчисляване на работното време обаче трудовите договори се сключват за петдневна работна седмица, като почивката не може да е по малка от посочената по-горе. При този начин на изчисляване на работното време е допустимо да се работи на 6-ия ден от работната седмица, но по такъв начин, че часовете след края на работното време на шестия ден и тези на седмия ден от работната седмица, да формират най-малко 36-часова седмична почивка.

От доказателствата по делото е видно, че през процесния период работникът Л. Д. К. е полагал труд от 18.01.2025 г. до 26.01.2025 г. включително без почивен ден, като така не е била осигурена непрекъсната седмична почивка най-малко 36 часа, осигуряването на която е била задължение на работодателя.

Нарушението е било извършено на 24.01.2025 г.

Понятието "работодател" е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От приложения трудов договор е видно, че Л. К. е бил ангажиран по трудово правоотношение като - охранител - от санкционираното 6 дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че "БОДУ" ООД, ЕИК- 130068321 има качеството работодател по отношение лицето Л. К. и следователно дружеството е било задължено да осигури ползването на непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа от работника. Същото обаче не е изпълнило това свое задължение, а К. е полагал труд и на седмия ден- 24.01.2025 г. По този начин дружеството действително е осъществило неизпълнение на задължението по чл. 153, ал. 2 от КТ да осигури ползване на съответната седмична почивка, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

В тази насока е и практиката на ВАдмС, като извод за наличие на разглежданото нарушение е формиран в Решение № 422 от 2.04.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 419/2021 г.; Решение № 162 от 15.02.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2578/2021 г.; Решение № 1185 от 14.06.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 3574/2018 г. и др., постановени по сходни случаи. В последното от цитираните решения се приема изрично, че право на такава седмична почивка по закон има работникът на седмия ден, след като е работил шест поредни дни включително по съответен график. Изтъква се също, че правилно са отхвърлени като неоснователни оплакванията, че работодателят не е допуснал нарушението, тъй като по отношение на конкретния работник не е нарушено изискването при сумарното изчисляване на работното време общата продължителност на работната седмица да е 56 часа. Това е въведена от КТ максимална продължителност на работното време от 56 часа за една седмица при сумарно изчисляване на работното време, а не минимална продължителност на работното време и КТ не поставя правото, респ. задължението за осигуряване на седмична почивка в зависимост от постигането на такъв брой отработени часове от работника.

Нарушението е осъществено на 24.01.2025 г., а именно- на датата, от която е следвало да започне седмичната почивка на работника К., но ползването на такава не е било осигурено от работодателя. От приключването на работната смяна на 23.01.2025 г. на работника е следвало д а бъде осигурена най-малко от 36 часа почивка до първия работен ден от новата 7 работна седмица. Доколкото на 24.01.2025 г., същият е следвало да бъде в седмична почивка, която не му е била осигурена от работодателя, следва да се счете, че датата на извършване на нарушението е определена правилно от наказващия орган.