Решение № 76 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Бургас, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г. Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Христо Кр. Колев като разгледа докладваното от Димитър П. С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600170 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. XXI от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас против Присъда № 21 от 07.12.2021 г. на Районен съд – Несебър, произнесена по НОХД № 651/2021 г. по описа на същия съд.

С атакувания съдебен акт подсъдимата М. И. Г. е била призната за невиновна в това, че на 25.02.2020 г., 26.02.2020 г. и на 15.05.2020 г., в кабинет № ***и в кабинет, ползван от „Началник сектор“ в сектор Разследване – Несебър, в сградата на РУ Несебър, находяща се в к.к. *****, ул. „****“ №***, в условията на продължавано престъпление, противозаконно пречела на орган на власт – разследващ полицай при РУ Несебър да изпълни задълженията си – да изпълни указанията на прокурор за провеждане на процесуално следствено действие – очна ставка, като я оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.270, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и некореспондиращ със събрания доказателствен материал. Моли да бъде отменена присъдата, като съдът постанови нова такава, с която да осъди подсъдимата по повдигнатото й обвинение по чл.270, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В условията на евентуалност се заявява искане на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, при същите факти да бъде приложен закон за по – леко наказуемо престъпление и да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че част от действията, приети от съда, не могат да се квалифицират като липса на съдействие на разследващите органи, но дори и чрез тях подсъдимата реализирала правата си по чл.75, ал.1 от НПК. Сочи се, че 1 дори и едниствено чл.4 от ЗМВР да създава задължение на гражданите, както и ако част от действията представляват липса на съдействие, то това е било достатъчно да се приеме, че е осъществен състава на чл.270, ал.1 от НК. За да се стигне до такава квалификация трябва да се изследва насочеността на действията, както и обстановката, в която последните са били осъществени и последствията, до които са довели. Твърди се, че в производството било установено, че подсъдимата е целяла да предотврати вписването в протокола за очна ставка на изявленията на свидетелката А. Д. и извършване на процесуално - следствените действия като цяло. Не кореспондирали със събрания доказателствен материал и приетото от съда, че при провеждане на очната ставка, подсъдимата е приемала дейността на свидетелката Недялкова като противозаконна и поведението й представлява неизбежна отбрана. Излагат се и подробни аргументи във връзка с квалификация на деянието по чл.325, ал.1 от НК, в случай че съдът намира подсъдимата за невиновна по първоначално повдигнато й обвинение по чл.270, ал.1 от НК.

В срока по чл. 322 от НПК не е постъпило писмено възражение от подсъдимата или процесуалния й представител.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимата М. И. Г., редовно призована, не се явява. Представлявана е от адв. Иван Стоянов от БАК, упълномощен защитник от първоинстанционното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа подадения протест.

Счита, че постановената оправдателна присъда е постановена при превратно оценяване на събраните по делото доказателства. Излага доводи, че от същите категорично е доказано, че подсъдимата е извършила действия, които следва да се квалифицират като престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Твърди, че е била попречила на извършеното процесуално действие и то в период на няколко дни, по – конкретно скъсала протокола за извършеното действие, нанесла е корекции в него, сблъскала с ръце свидетелката Н. С тези си действия е целяла да не се извърши процесуалното действие и да не се запишат изявленията на свидетелката Д..

Алтернативно, в случай че съдът не приеме посоченото становище на прокуратурата, счита, че са налице основанията за прилагане на чл.325, ал.1 от НК, като сочи, че се касае за по – леко престъпление при същите факти, като деянието следва да се квалифицира като хулиганство.

Моли за отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на друга – осъдителна, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по чл.270, ал.1 от НК, алтернативно чл.325, ал.1 от НК.

Защитникът на подсъдимата адв. Стоянов оспорва подадения протест. Препраща към изразеното на първа инстанция становище по повдигнатото обвинение. По отношение на искането за преквалификация на деянието по чл.325, ал.1 от НК посочва, че за непредявени обвинения не може да се наложат наказания. Сочи и че е налице съществена разлика между престъпленията по чл.270 от НК и това по чл.325, ал.1 от НК. Моли за отхвърляне на протеста като неоснователен и протвърждаване на постановената от първоинстанционния съд присъда, като справедлива и законосъобразна.

Окръжен съд Бургас, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната , както и за връщането на делото в предходна процесуална фаза.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, второинстанционният съд не наМ. основания за промяна на установената от РС - Несебър фактическата обстановка по 2 делото, която е следната:

Подсъдимата е М. И. Г., ЕГН **********, родена на ******. в гр. *****, ****, *****гражданин, ****, *****, ****, с адрес: гр. *****, ул. “*****” №****, ет.***, ****.

Подсъдимата Г. и свидетелката А. Д. били страни по правен спор, като по повод на подедана от подсъдимата жалба било образувано ДП № 304 ЗМ-110/2019г. по описа на РУ на МВР Несебър във връзка с извършено срещу нея престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В жалбата си е посочила, че е дала пари на свителката Д. за закупуване на недвижим имот в к.к. Слънчев брягв сграда „*****“, като впоследствие се установило, че този имот не е собственост на свидетелката Д., а на други, установени в рамките на цитираното досъдебно производство лица. По досъдебното производство били приложени писмени доказателства, представени от подсъдимата.

В качеството си на разследващ полицай по посоченото досъдебно производство, свидетелката Т. Н. взела решение да проведе очна ставка между М. Г. и А. Д., като насрочила същата за ****. На посочената дата, в ранния следобед, двете се явили в сградата на РУ Несебър и били поканени в кабинета на св. Н. (кабинет № 13 в сградата на РУ Несебър) за провеждане на очната ставка. По същото време в кабинета се намирала и св. Т., разследващ полицай, като двете свидетелки изпълнявали служебните си задължения в един и същ кабинет. Подсъдимата седнала на .. в близост до бюрото на св. Т., а св. Д. – на отсрещната страна, срещу бюрото на св. Н. Св. Н. започнала да задава въпроси на участниците в очната ставка. Още след задаване на първия въпрос „Познавате ли се двете?“ настанала суматоха, подсъдимата казала, че не я познава и не иска да я познава. Г. и Д. започнали да водят диалог на висок тон и да се карат помежду си, а св. Н. се опитвала да ги прекъсне и да им обясни, че това е очна ставка и тя трябва да зададе въпросите си. Подсъдимата Г. не слушала въпросите, като на няколко пъти в стаята влизали служители от полицейското управление, които чули разговорите на висок тон по време на очната ставка. Г. продължила да повишава тон и казвала на свидетелката Н., че е неграмотна и записва само това, което казва Д., че над нея има други хора и ще я изправи пред „Съдебен спор“. Към края на работния ден около 17:30, Г. заявила, че иска да проведе очната ставка на следващия ден, в присъствието на упълномощен от нея повереник. Свидетелката Н. се съгласила и провеждането на очната ставка било насрочено за следващия ден – 26.02.2020г. за 13:30 часа.

На 26.02.2020г., около 16:30 часа, в кабинета на свиделетката Н., отново се явили подсъдимата и свидетелката Д., като подсъдимата била придружавана и от повереник – св.

А.. В кабинета била и св. Т.. По време на повторното провеждане на очната ставка Г. наричала Н. неграмотна и й казала, че над нея стоят други хора и ще я изправи пред „Съдебен спор“. Заявявала, че полицаите са прости и работят както им изнася. Г. и Д. отново влезли в спор на висок тон. Св. Т. се опитвала да прави забележки на Г., но в отговор подсъдимата я попитала няма ли да си тръгва и казала да не й казва какво да прави. Св. Н. помолила за съдействие св. А., но той бил безучастен към случващото се. Подсъдимата обиждала, не давала думата на никого, говорела, че е била измамена, че Д. трябвало да влезе в затвора. Поради шумът от разговорите на висок тон в кабинета на няколко пъти влизали свидетелите С. (към онзи момент полицейски служител в РУ Несебър), У. и Н. (също служители в РУ Несебър), които чули виковете от кабинета, в който се провеждал очната ставка. Св. Н. изготвила проект за протокол за проведената очна ставка и го предоставила за запознаване. Св. Д. нямала възражения и заявила, че ще подпише протокола. Подсъдимата започнала да го чете на глас, като казала, че Н. не е записвала правилно изявленията й.

Около 19:30 часа св. Т. решила да си тръгне, като напуснала кабинета. На излизане от управлението срещнала св. Н. и го предупредила, че св. Недялкова може да има проблем с провеждането на очната ставка. Междувременно последната внесла корекции в протокола съобразно забележките на подсъдимата и го разпечатала отново. Г. отново имала забележки и искала Н. да премахне част от вписаните в протокола въпроси. По тях отново били направени корекции в протокола, като Н. го разпечатала за трети път. Подсъдимата отново 3 заявила, че не било записано това, което казала. Тогава св. Н. й казала да й даде протокола, станала от мястото си и се насочила към Г.. Н. била права до гардероба, а Г. и св. Д. били седнали. Подсъдимата казала, че иска да вземе протокола със себе си, но св. Н. й казала, че не може, тъй като е в един екземпляр. Св. Н. взела протокола от подсъдимата. В отговор подсъдимата станала от мястото си, хванала протокола, докато бил в ръцете на Н., започнала да го дърпа и да блъска разследващия полицай. В резултат на това Г. успяла да вземе протокола и отишла до вратата, където започнала да вика за помощ. Г. казала, че ще занесе протокола някъде и иска да си тръгва от кабинета. Привлечен от шума в кабинета влязъл св.

Н. (който работел в съседния кабинет № 12) и заварил Н. и подсъдимата да дърпат документа, който впоследствие било уточнено, че е разпечатания протокол. Отдръпнал ги една от друга и обяснил на подсъдимата, че не трябва да се държи така. Св. Н. приканил подсъдимата и повереника й да излязат в коридора, където провел разговор с тях. След като се върнали в стаята св. Н. разпечатала нов проект за протокол, който бил подписан от св. Д. и подсъдимата.

Към февруари 2020 г. св. П. била главен разследващ полицай – началник сектор „Разследване“ към РУ Несебър. Св. Н. и разказала за протеклата очна ставка. Св. Н. помолила св. П. за съдействие при извършване на процесуално-следствените действия с тези страни, като се включи друг разследващ полицай. Св. П. заявила, че лично ще извърши действията. По разпореждане на наблюдаващия прокурор на 15.05.2020г. следвало да се проведат три очни ставки, по искане на свидетел в рамките на досъдебното производство, И.

Разпечатката съдържа 31 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f12c069e-ca10-42ef-8c76-7f8c54e12dae