Решение № 336 от 22.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пазарджик, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500379 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд № 1638 от 23.12.2024г. постановено по гр.д.№20235220102452 по описа на същия съд за 2023г. е ОТХВЪРЛЕН иска на "Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД гр. Пазарджик, ул. "Втори януари" ЕИК 205323041, срещу Е. Т. В., ЕГН **********, от гр. **********, за осъждането на ответницата Е. Т. В. да заплати на ищеца сумите: 440,32 лв. главница по задължение за заплащане на цената на потребена вода и доставени В и К услуги по партидата на наследодателя Г. И. В., ЕГН **********, в имот на адрес: гр.

***********************, за период от 21.07.2021 г. до 15.10.2021 г. съгласно приложена към исковата молба справка, заедно с 47,95 лв. лихва за забава върху тази сума за периода от 21.07.2021 г. до 28.02.2023 г. и законната лихва върху главницата за периода от 04.07.2023 г. до изплащането на сумата, за което са издадени 6 бр. фактури: № *****/17.8.2021 г.; № *********/17.8.2021 г.; № *************/23.9.2021 г.; № *************/ 23.9.2021 г. и № **********/20.10.2021 г.

ОТХВЪРЛЕН Е иска на "Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД - гр. Пазарджик, ул. "Втори януари" ЕИК 205323041, срещу Г. И. В., 1

ЕГН **********, от гр. **********, за осъждането на ответника Г. И. В. да заплати на ищеца сумите: 440,32 лв. главница по задължение за заплащане на цената на потребена вода и доставени В и К услуги по партидата на наследодателя Г. И. В., ЕГН **********, в имот на адрес: гр.

***********************, за период от 21.07.2021 г. до 15.10.2021 г. съгласно приложена към исковата молба справка, заедно с 47,95 лв. лихва за забава върху тази сума за периода от 21.07.2021 г. до 28.02.2023 г. и законната лихва върху главницата за периода от 04.07.2023 г. до изплащането на сумата, за което са издадени 6 бр. фактури: № *****/17.8.2021 г.; № *********/17.8.2021г.;№ *************/23.9.2021г.; № *************/ 23.9.2021г. и № **********/20.10.2021 г.

ОТХВЪРЛЕН Е И иска на "Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД - гр. Пазарджик, ул. "Втори януари" ЕИК 205323041, срещу П. И. В., ЕГН **********, от гр. **********, за осъждането на ответника П. И. В. да заплати на ищеца сумите: 440,32лв. главница по задължение за заплащане на цената на потребена вода и доставени В и К услуги по партидата на наследодателя Г. И. В., ЕГН **********, в имот на адрес: гр.

***********************, за период от 21.07.2021 г. до 15.10.2021 г. съгласно приложена към исковата молба справка, заедно с 47,95 лв. лихва за забава върху тази сума за периода от 21.07.2021 г. до 28.02.2023г. и законната лихва върху главницата за периода от 04.07.2023 г. до изплащането на сумата, за което са издадени 6 бр. фактури: № *****/17.8.2021 г.; № *********/17.8.2021г.; № *************/23.9.2021 г.; № *************/ 23.9.2021 г. и № **********/20.10.2021г.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция "Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител адв. П. Г. от АК-П., с вх.№1603 от 20.01.2025г., с доводи за порочност на решението като неправилно, издадено в противоречие с материалния закони при противоречие със събраните по делото доказателства и необоснованост.

Твърди се, че съдът е изградил неправилно фактическо положение, което е довело и до неправилен краен извод, че не се установявало ответниците или техният пряк наследодател да са приемали наследството на Г. В. изрично или с конклудентни действия или да са се отказвали от него. В тази връзка се поддържа, че на първо място исковата претенция е редовна, доказана както по основание, така и по размер, посочен е периодът на претендираната главница, както и на мораторната лихва, сочи се от какво произтича вземането, сочат се конкретните обстоятелства, на които се основава иска; че съдът погрешно е извършил преценка, че по делото няма данни някой от ответниците да е приел наследството на Г. В. по реда на наследствената 2 трансмисия на правото за приемане на това наследство като част от наследството на И. В., или изобщо да са приели наследството на самия И. В., или И. В. приживе да е приел наследството на баща си; че на съда не са служебно известни факти, от които да се направи извод, че е налице приемане изрично или с конклудентни действия - например лично участие на наследниците в образувани дела във връзка с наследствени имущества и други, и също така липсват по делото данни за деклариране на недвижими имоти по реда на ЗМДТ от наследниците или други извършени от тях действия във връзка с регистриране на наследственото имущество или разпореждане с него.

Жалбоподателят счита, за необоснован и за неправилен извода на съда, че не се предполага до доказване на обратното нито приемане на наследството, нито отказ от него, а дори да са били дадени по искане на ищеца указания на наследниците да заявят по реда на чл. 51 от ЗН дали приемат двете наследства, тези указания е нямало да могат да им бъдат връчени. И поради това не можело да се приеме за доказано, че тримата ответници наистина имат качеството на наследници, приели наследството на Г. В., за да отговарят за задълженията от него. Жалбоподателят се позовава и на чл. 59 от ЗН предвиждащ възможност за насочване на искове общо срещу наследството чрез назначен управител, преди да е ясно дали призованите наследници ще приемат, но че в конкретния случай не е налице тази хипотеза защото исковете са предявени срещу конкретни физически лица.

Допълва се, че по делото с Молба-уточнение с вх.№ 8494 от 31.07.

2024г. е представено и прието удостоверение наследници, с изх. №УН-148З от 21.07.2023г. издадено от служба ЕСГРАОН община Пазарджик на Г. И. В., бивш жител на общ. *****, което е официален удостоверителен документ, от който се установявало, че Г. И. В. е починал на 13.08.2022г., като след смъртта си е оставил за наследник сина си И. Г. В., който от своя страна е починал на 22.02.2023г. -6 месеца след баща си и е оставил наследници Е. Т. В. , Г. И. В. младши и П. И. В..

Жалбоподателят се позовава на чл. 48 от ЗН /закона за наследството/, за придобиване на наследството с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството, а съгласно, чл. 57 от ЗН Когато наследникът умре, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател; и че той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния. Сочи се и нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗН съгласно която наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

3

Акцентира се, че в процесния случай няма представени доказателства, че сина на наследодателя Г. И. В., а именно И. Г. В. се е отказал от наследството на баща си приживе, от което следва, че от момента на откриване на наследството той е приел наследството на баща си Г. И. В.. А от друга страна ответниците по иска Е. Т. В., Г. И. В. младши и П. И. В. не са представили по делото документи, че са се отказали от наследството на прекия си наследодател И. Г. В..

Жалбоподателят посочва, че съдът е указал, че тежестта за доказване на приемането на наследството се носи от ищеца, като в случай че това не му е било указано изрично от съда при разпределянето на тежестта на доказване с доклада, той може да се позове на този пропуск във въззивната жалба, като представи доказателства за приемане на наследството във втората инстанция.

Жалбоподателят счита, че наследството се открива от момента на смъртта на лицето /чл. 1 от ЗН/ и към този момент се определят, лицата, които съгласно нормативните разпоредби са призовани към наследяване, тоест че качеството наследник се придобива в момента на смъртта на наследодателя, въз основа на съществувалата към същия момент брачна или родствена връзка и че така призованите към наследяване са ответниците по иска. Цитира се съдебна практика, -решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. №70/2011 г. на ВКС, в което е прието, че нормата на чл. 48 от ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.

Жалбоподателят заключава, че по делото нито се твърди, нито се доказа ответниците да са извършили отказ от наследството, и че същите в качеството на наследници на титуляра на партидата на водоснабдения имот, се явяват собственици на недвижимия имот. Допълва, че за наследниците, встъпили в правата и задълженията на наследодателя след откриване на наследството, е възникнало задължението по чл.62, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на Вик услуги на потребителите от Вик оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал. 1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-09 от 11.08.2014г., а именно: при смърт на потребител - физическо лице, наследниците са длъжни в 60 дневен срок да подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят за справка удостоверение за наследници. Посочва се, че в случая ответниците не твърдят, а и не се установява по делото да са изпълнили това си задължение. Затова жалбоподателят счита, че е приложима разпоредбата на чл. 62, ал.2 от Общите условия, съгласно която, при липса на споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници по реда на чл. 59, ал. 4 от ОУ. Посочва, че последната 4 разпоредба предвижда, че в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, имотът се ползва от повече от един потребител, ВиК операторът открива партида на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества вода. И че при липса на споразумителен протокол отчетените количества се разпределят между потребителите по равно, до предоставяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. Моли да се отмени обжалваното

Решение № 1638 от 23.12.2024г., постановено по гр. дело №2452 по описа на Районен съд гр. Пазарджик за 2023г., като вместо него се постанови друго, с което да се осъдят ответниците да заплатят претендираните суми съгласно заявените искови претенции срещу всеки от тримата ответници по отделно, формирани от главница за посочени период-440.32лв за периода 03.07.2020г. от 28.02.2023г., , мораторни лихви-47.95лв, 1/3 от законната лихва от датата на подаването на ИМ, 1/3 от разноските за първата инстанция, формирани от адвокатски хонорар-400лв, държавна такса-50лв, доплатена д.т. от 50лв,; 91.20лв-допълнителна д.т.;, 5лвд.т. за издадено удостоверение; 5лв за д.т. за удостоверение за наследници и 600лв за особен представител. Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба от жалбоподателя пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна - ответниците Е. , П. и Г. В.и, чрез назначени им особен представител по делото на разноски на ищеца съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, адв. Ц. Х., с вх.№11866 от 25.05.2025г. в който подадената въззивна жалба се квалифицира като неоснователна по същество, като подадена срещу правилно и обосновано съдебно решение, постановено при спазване на материалния закон и в съответствие със събраните по делото доказателства, и се моли да се постанови въззивно Решение, с което да се остави същата без уважение. Оспорват се като бланкетни заявените в жалбата пороци на решението и без да са изложени конкретни твърдения в тази връзка. Твърди се, че първоинстанционният съд е указал, че тежестта за доказване на приемането на наследството се носи от ищеца; че в първоинстанционното производство, ищецът по никакъв начин не е доказал приемането на наследството от ответниците, поради което в обжалваното решение, съд правилно е приел, че „по делото няма данни някой от ответниците да е приел наследството на Г. В. по реда на наследствената трансмисия на правото на приемане на това наследство като част от наследството на И. В., или изобщо да са приели наследството на самия И. В., или И. В. приживе да е приел наследството на баща си. Акцентира се, че за да отговарят за пасивите на наследството наследниците трябва да са упражнили своето правото на наследяване и да са приели наследството; При 5 откриване на наследството със смъртта на наследодателя, лицата, които имат право да наследяват, се призовават към наследяване; че придобиването на наследството става с приемането му и има обратно действие, или от датата на откриване на наследството; че до приемането важат разпоредбите на закона, които уреждат статута на незаетото наследство-чл. 58 от ЗН. Допълва, че цитираната разпоредба дава ограничени права на призованите към наследяване наследници да управляват наследството и да предявяват владелчески искове за запазване на имуществото, като невъзможността на наследниците да предявяват негаторни искове следва да се обясни именно с факта, че докато не приемат наследството те не придобиват вещните права на наследодателя върху имуществото. Посочва се, че по същата причина те не могат да отговарят и за задълженията на наследството, освен като негови управители по чл. 59, ал. 2 от ЗН, и че именно затова в закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Допълва, че съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него и че според чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗН, когато има заведено дело срещу наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. Посочва се, че тълкуването на чл.51, ал. 1, изр. 2 от ЗН налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник, който не се е произнесъл дали приема наследството, съдът по молба на ищеца следва да определи срок, в който наследникът да заяви дали приема наследството или се отказва от него. И че ищецът е този, който има интерес да се установи кои наследници са приели наследството на неговия починал длъжник. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 от ЗН, той губи правото да приеме откритото в негова полза наследство- чл. 51, ал. 2 от ЗН. А когато наследниците не са известни или когато не поемат управлението на наследството, районният съдия по искане на ищеца назначава управител на наследството, който има правата и задълженията по чл. 59, ал. 2 от ЗН-да отговаря по исковете на кредиторите.