Решение № 82 от 25.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Кюстендил, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Надя Сп. Г. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251500600228 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 318, ал.6 вр. с ал.4 от глава ХХІ от НПК, озаглавена „Въззивно производство”.

Образувано е в Кюстендилски окръжен съд (КнОС) по въззивна жалба от частната тъжителка И. И. С. от гр.Д., подадена чрез повереника й адв. М.Ч., срещу присъда № 15/10.03.2025 г., постановена по НЧХД № 1002/2023 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която подсъдимият В. Г. Ч. е признат за невиновен и е оправдан по обвиненията за престъпления по чл.144, ал.1 и чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, и е отхвърлен, като неоснователен, предявения срещу него граждански иск за 6 000 лв.-претендирано обезщетение за неимуществени вреди от престъпленията, като тъжителката е осъдена да плати на подсъдимия разноски по делото от 600 лв.

С въззивната жалба и допълнението й се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата, поради неправилна фактическа обстановка, оценка на доказателствата и правна аргументация за невиновност на подсъдимия. Посочени са доказателствата, установяващи извършването на престъпленията от подсъдимия и е изразено несъгласие с изключването им от доказателствения материал. Отбелязва се, че съдът не е направил обстоен анализ на гласните доказателствени средства, които не е съпоставил помежду им и с останалите събрани по делото доказателства.

Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по обвиненията, описани в тъжбата и му се наложи справедливо наказание, като се приложи чл.78а от НК, тъй като не е осъждан, както 1 и да се уважи гражданския иск, ведно с лихвата и се присъдят разноските по делото на тъжителката.

По време на въззивните съдебни прения адв.Ч., като повереник на тъжителката и гражданска ищца е пледирала за уважаване на жалбата по изложените в същата и допълнително посочени съображения за установеност от доказателствата на авторството на подсъдимия в престъпленията, за които е обвинен с тъжбата.

Адв.Р., като защитник на подсъдимия, е развил съображения за недоказаност на обвиненията и за потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият е искал да бъде оправдан.

Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на обжалваната присъда, в пределите на правомощията си по чл. 314 НПК, счете същата за постановена при съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като е допуснато отстранимо само от съда, постановил присъдата, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.

КнОС констатира, че мотивите на първоинстанционната присъда не отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 НПК, озаглавен „Съдържание на присъдата” съгл. който: „В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят”. Така приема КнОС, защото не е ясна волята на съда относно приетите за установени фактически обстоятелства във връзка с обвиненията. Те (фактическите обстоятелства) следва да съдържат пълно описание на деянието, включително време и мястото на извършването му, участие на подсъдимия в него, поведението му преди и след деянието, ако е от значение за конкретния случай. Изложението на фактите следва да е ясно, конкретно и синтезирано, в съответствие с обвинението. Да се изложат фактически обстоятелства означава да се опишат под формата на разказ, установените, въз основа на надлежно събраните доказателства, факти относно съставомерните обективни и субективни признаци от състава на престъплението. И при оправдателна присъда съдът е длъжен да изложи ясни, стегнати, синтезирани, конкретни и релевантни към съответното обвинение и присъда факти.

В конкретния случай фактите относно съставомерните обстоятелства са изключително пестеливи ( едно изречение), непълни и неясни. Относно същите съдът, след като е описал, че тъжителката запалила огън в двора и се появил пушещ към къщата на подсъдимия и сина му, и към прането им, заради което й била направена забележка, че е следвало да предупреди, че ще пари огън, е посочил единствено, че : „С оглед изострените им отношения, явно, освен горната забележка, между тъжителката и подсъдимия се разменили обиди и закани, след което се прибрали по домовете си.“ 2

Според КнОС от това изречение не става ясно, какво конкретно е приел съда, а именно- дали са разменени обиди и закани или се предполага, че са разменени и ако това е така, какви са те и кой какво е казал. Доказателствата по делото позволяват и налагат конкретизиране на действията или бездействията на подсъдимия. Ако според съда подсъдимият е казал обиди и е отправил закани, то е следвало да се посочат. Ако пък нищо не е казал, следвало е да се изложат фактически обстоятелства в този смисъл, за да е ясно, че според съда подсъдимият не е отправил никакви заканитени и обидни думи или изрази.

Изложените фактически обстоятелства не позволяват да се установи волята на съда относно установените фактически обстоятелства във връзка с обвиненията, поради което КнОС приема, че такива липсват.

КнОС намира за необходимо и да посочи, че задължително преди или след излагане на фактическите обстоятелства се дължи от съда посочване в мотивите и на всички доказателства, въз основа на които са установени те. Това задължение не е изпълнено чрез посочване, че приетите фактически и правни съображения са установени „ и въз основа на писмените [доказателства]“, без да се посочат те, както е сторил съдът, изготвил мотивите.

На практика изискването към мотивите на присъдата за посочване на доказателствения материал, въз основа на който са приети изложените фактически обстоятелства (изискване съгл.чл.305, ал.3, изр.І-во от НПК) се изпълнява като се изброят доказателствата и доказателствените средства, от които е установена изложената фактическа обстановка. Обичайно при изброяването се следва поредността –гласни доказателствени средства, каквито са (обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, дадени пред съда); писмени доказателства и доказателствени средства; веществени доказателства и доказателствени средства; заключения на назначените и надлежно приети експертизи, ако са налице такива.

Анализът (обсъждането) на доказателствата е другият съществен етап от мотивите, който винаги (и при оправдателна и при осъдителна присъда) следва приетите от съда за установени фактически обстоятелства. Той също е необходимо да е структуриран така, че да обуславя логическата подреденост и убедителност на мотивите, да е ясен, да се обсъдят подробно и задълбочено доказателствата, след което се изложат съображения, защо се приемат едни или отхвърлят (изключват от доказателствения материал) други.

ДнРС е изложил кратки съображения за изключване от доказателствения материал на показанията, установяващи доказателства в потвърждение на обвиненията, като основните доводи са наличието на родствени отношения, лоши отношения и заинтересованост от изхода на делото-все обстоятелства, които не е ясно, защо в случая обуславят недостоверност на установените от тях факти и обстоятелства. Констатираното от ДнРС противоречие между обстоятелствата изложени в тъжбата и показанията, не са основание за неистинност на показанията, а евентуално за недоказаност на обвинението.

Показанията на свид. Б. също не са обсъдени внимателно и детайлно, а разпитът й 3 не е достатъчно задълбочен. В случая съдът не е положил усилия да разпита свидетелката по- детайлно, с цел евентуално по-точна конкретизация на датата на описания от нея случай и установяване на обстоятелствата, заради които сочи, че случаят е от преди повече от 1 година. Не е видно да е била питана за сезона в който е бил случая, за броя на другите случаи и обстоятелства, при които са станали-дали е имало като посочените в тъжбата обидни и заканителни думи и изрази от подсъдимия към тъжителката друг път при същите обстоятелства, за да се направи съпоставка между конкретния случай и предходните, като се прецени, дали е установила обстоятелства точно за описания в тъжбата случай, независимо че не може да установи по-конкретен времеви момент на същия или е възможно да се отнесат посочените от нея обидни думи към някой от другите случай. Не е питана и за др.факти и обстоятелства (напр. за дейността й и възрастта й към този момент, за евентуално някакъв специален повод за запалването на барбекюто, за периодичността на ползването му и условията, при които се случва това и др. ), които биха й помогнали да установи по-конкретни факти за момента на същото.

Показанията на свид. Ч.и също не са обсъдени. Бланкетно и декларативно съдът не е дал вяра на показанията им отново позовавайки се на роднинските им отношения с подсъдимия, които, неясно по какви съображения, съдът е приел, че обуславят заинтересованост от изхода на делото. Не става ясно, защо жалбата и материалите по преписка (без да е ясно, кои са те), са ценени от съда, като писмено доказателство по см.на НПК, което може да установява събрани по НПК доказателства за съдържащите се в тях твърдения и защо жалбата може да е доказателство за преценка на показанията на свидетелите като недостоверни.

Многократно и недопустимо съдът при анализа на доказателствата, за да изключи от доказателствения материал гласни доказателствени средства се е позовал на „писмени доказателства“, като каквито е имал предвид в едни случаи-жалби, а при обсъждане на обясненията на подсъдимия- и материали от преписка, образувана по негова жалба за случаите на инкриминираната дата и следващата такава02.04.2023 г. Нито жалбата до РУ на МВР ( каквито са приложените към полицейската преписка по делото), нито материалите по тях ( включващи обяснения, сведения) са събрани по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, поради което на тях съдът не може да се позовава, а като го е сторил е допуснал съществено процесуално нарушение.

Констатираните пороци на мотивите са достатъчни, за да се приеме от КнОС, че е налице липса на мотиви, на каквато се приравнява, според съдебната практика, липсата или неяснотата на фактически обстоятелства, които съдът следва да посочи, че е установил.

Липсата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение съгл. чл.348, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 от НПК, което е основание за отмяна на присъдата. Въззивната инстанция не може да отстрани констатираното съществено процесуално нарушение, поради което следва да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото следва да се отстрани и допуснатото от ДнРС процесуално нарушение, поради непосочване в разпореждането си по чл.252, ал.4 от НПК за насрочване на делото и даване ход на тъжбата на правната квалификация на фактите, 4 изложени в тъжбата, чрез словесно и цифрово описание на престъплението/ята, за което/ито е обвинен подсъдимия, според съда и по които той следва да се защитава.

Необходимо е и да се конкретизира от тъжителя размера на гражданската му претенция спрямо подсъдимия за всяко от престъпленията поотделно, тъй като такава може да се претендира за всяко престъпление, но не и общо за всички престъпления, за които е обвинен.

С оглед на горното, и на основание чл. 335, ал.2 в сл. на чл.348, ал.3 вр. с чл.334, т.1от НПК, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 15/10.03.2025 г., постановена по НЧХД № 1002/2023 г. по описа на Дупнишки районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________