Определение № 330 от 05.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Бургас, 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500128 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, вр. чл.121 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Ж. Г. Д., ЕГН ********** от с.М., обл.Бургас, чрез процесуален представител адв. Галина Павлова срещу определение № 198/09.01.2024 год. по гр.д. № 7730/2023 год. по описа на Районен съд-Бургас, с което е оставено без уважение искането на ищцата Ж.

Г. Д., ЕГН **********, с адрес с. М., ул. “М. Г.” № **, с правно основание чл.119, ал.1 от ГПК, обективирано в молба вх. рег. № 823/08.01.2024г. на БРС, за прекратяване на производство по гр.д. № 7730/2023г. по описа на БРС и изпращането му по подсъдност на Бургаският окръжен съд на основание чл.104, т.4 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и немотивирано. Оспорени са изводите на съда за липсата на основание за включване на вземането за законна лихва към цената на иска по чл.439 от ГПК. Сочи се, с прибавянето към останалите вземания предмет на предявения иск на уточнената претенции за законна лихва в размер на 13 311 лева, дължима за периода от подаване на заявлението за 1 издаване на заповед за изпълнение, до подаването на настоящата искова молба, се надхвърля сумата от 25 000 лв., поради което според цената на исковата претенция спорът е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция. Твърди се, че с указанията на съда за изправяне на нередовности на исковата молба относно законната лихва, би се стигнало до изключване от предявената претенция на вземането за законна лихва от 13 311 лв., което препятства правото на защита на ищцата. Твърди се, че съдебната практика както на ВКС, така и на БОС е в противоположен смисъл на приетото от районния съд. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Бургаския районен съд с указания за прекратяване на производството пред него и изпращане на делото на родово компетентния съд-Бургаския окръжен съд. Направено е искане за заплащане на сторените от частния жалбоподател разноски в размер на 100 лв., както и определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в полза на адвокат Павлова в размер на 300 лв. Към частната жалба е приложено извлечение от изпълнителното дело относно размера на дълга.

Бургаският окръжен съд , като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Исковото производство пред Бургаския районен съд е образувано по подадена искова молба от Ж. Г. Д., ЕГН ********** от с.М., обл.Бургас, чрез процесуален представител адв. Галина Павлова срещу „Еос Матрикс“ ЕООД София, ЕИК 131001375. От изложените в исковата молба обстоятелства се установява, че ищцата на осн. чл.439 от ГПК оспорва изпълнението по изпълнително дело № 124/2011 год. по описа на ДСИ при БРС. Исковата претенция е основана на твърдение за изтекла след влизането в сила на заповедта за изпълнение погасителна давност за вземанията посочени в изпълнителен лист от 11.08.2010 год. /погрешно посочен в исковата от 11.10.2010 год./ по ч.гр.д.№ 6114/2010 год. по описа на БРС. В исковата 2 молба е била посочена цена на иска от 21 545,17 лв., формирана като сбор от отделните вземания по изпълнителния лист за главница и лихви, плюс таксите и разноските по изпълнението.

С разпореждане от 21.12.2023 год. исковата молба е била оставена без движение, като на ищцата са дадени указания в едноседмичен срок от съобщаването да отстрани нередовностите - с писмена молба по делото, с препис за насрещната страна да прецизира петитума на установителния иск, като съобрази, че по исков ред, по аргумент от чл.439 от ГПК подлежи на установяване единствено недължимостта на вземането на взискателя по изпълнителния лист, с който същият /респ. праводателят му/ се е снабдил по реда на чл.411 и сл. от ГПК, но не и разноски, натрупани след издаване на листа, законна лихва и др. /О-89-2012-IV г.о.; О[1]403-2008-V г.о./. Посочено е, че недължимостта на последните, като акцесорни вземания, ще е следствие от евентуалната недължимост на вземанията по изпълнителния лист.

В изпълнение на указанията на съда ищцата чрез процесуален представител адв. Галина Павлова е депозирала писмена молба, в която е посочено, че претенцията е: за главница в размер на 9616,59 лв., договорна лихва в размер на 1708,73 лв., наказателна лихва в размер на 89,74 лв., държавна такса в размер на 229 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 547 лв., както и за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-06.08.2010 год. до 20.12.2023 год.-датата на подаване на исковата молба, в размер на 13 311 лв ., поради което цената на предявения иск е 25 529,06 лв., и на осн. чл.104, т.4 от ГПК делото е родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. С уточняващата молба е направено искане по чл.119, ал.1 от ГПК производството пред районния съд да бъде прекратено, като делото бъде изпратено за разглеждане от Бургаския окръжен съд.

С обжалваното определение Бургаският районен съд е оставил заявения отвод за родова неподсъдност на делото на районен съд без уважение, като е посочил, че изпълняемото право обхваща вземанията, така както са посочени по изпълнителен лист, а вземането за законна лихва върху главницата не е установено по период и размер, поради което и не трябва да се включва към цената на иска. Посочено е също, че в случай на уважаване на иска за главница, недължимостта на вземането за законна лихва върху 3 главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, като акцесорно, ще е следствие от евентуалната недължимост от вземането за главница.

Въззивният съд изцяло споделя изложеното от районния съд, като не споделя възраженията по частната жалба.

В съдебната практика на ВКС е трайно установено схващането, че отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК се подчинява на общите правила на исковия процес. Задължението цената на иска да бъде посочена от ищеца произтича от ясната и безусловна разпоредба на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК. В нормата чл.439 от ГПК не се съдържа изключение от това задължение. Затова отрицателните установителни искове по чл.424 и чл.439 от ГПК се подчиняват на общите правила на исковия процес. /Определение № 487 от 30.12.2008 г. на ВКС ч. т. д. № 420/2008 г., II т. о., ТК, Определение № 664 от 8.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5933/2015 г., III г. о., ГК, и др./ В случая са оспорени всички вземания които са включени в изпълнителен лист от 11.08.2010 год. издаден по ч.гр.д.№ 6114/2010 год. по описа на БРС, поради което предмет на исковата претенция по чл.439 от ГПК могат да бъдат само и единствено вземанията по изпълнителния лист, по начина по който са описани там – т.е. предмет на претенцията по чл.439 от ГПК може да бъде и описаната в изпълнителния лист законна лихва, но по начина по който е описана там - като законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 06.08.2010 год., до окончателното изплащане на вземането. Ето защо правилно районният съд не е възприел уточнението относно краен срок и фиксиран размер на законната лихва извършено с молбата на ищцата. Както при положителните искове, така и при отрицателните искове по чл.439 от ГПК претенциите за законни лихви, считано от сезирането на съда до окончателно плащане на главницата, не се включват в цената на иска. Схващането на частната жалбоподателка за противното не почива на закона и е в противоречие с чл.214, ал.2 от ГПК, както и с практиката на ВКС при произнасяне по искове с правни основания чл.439 от ГПК, по които предмет са и вземания за законни лихви - Решение № 50108 от 19.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1436/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 23 от 8.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 217/2023 г., II т. о., ТК и др.

4

Ето защо правилно районният съд е приел, че уточнението относно фиксиран краен срок и цена на претенцията за законната лихва, извършено на базата на твърдението, че се оспорват всички вземания по изпълнителния лист, не следва да бъде зачетено. Такова уточнение не е в интерес на ищцата, тъй като при положително развитие на процеса по същество за нея, отричането на вземането за законна лихва би било до определен краен срок и до определен размер, а според твърденията й в обстоятелствената част на исковата молба, тя има интерес вземането за законна лихва да бъде изцяло отречено.

Независимо от всичко изложено по-горе, в случая за всяко отделно вземане по изпълнителния лист - главница, договорни лихви, наказателни лихви и пр., тъй като вземанията за тях са възникнали на различни правни основания имащи самостоятелен характер, е предявен отделен иск. Всеки от отделните обективно съединени искове е с цена под 25 000 лв., поради което не е налице хипотезата по чл.104, т.4 от ГПК. /В този смисъл е Определение № 106 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 930/2014 г., II г. о., ГК и др. / Предявяването на исковете в общо производство не ги трансформира в един иск с обща сборна цена, независимо от връзката между тях и степента на общност на изследваните факти.

Ето защо, преценката на Бургаския районен съд, че е родово компетентен да се произнесе по предявените обективно съединени искове е правилна, а като не е уважил възражението на ищцата по чл.119, ал.1 от ГПК районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно определение, поради което частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно приетото с т.9 в, изр. второ от ТР №1/09.12.2013 год. по ТД №9/2013 год. на ОСГТК на ВКС, определението на настоящия съд не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Ж. Г. Д., 5

ЕГН ********** от с.М., обл.Бургас, чрез процесуален представител адв.

Галина Павлова срещу определение № 198/09.01.2024 год. по гр.д. № 7730/2023 год. по описа на Районен съд-Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6