Определение № 741 от 17.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. София, 17.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело № 20248002100097 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение № 119/29.01.2023 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.гр.д. № 1190/2022 г.

Ищците по делото А. Т. П. и Н. Т. П., чрез адвокат С. С., обжалват въззивното решение в частите, с които исковете им са отхвърлени, както следва: за разликата над 99 000 лв. спрямо всеки от тях, до претендираната сума от по 200 000 лв., както и за разликата над 33 000 лв. спрямо всеки от тях в качеството им на правоприемници на С. Д. М., до претендираните по 66 666,66 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.

Излагат доводи за неправилност. Искат отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на претенциите им. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Насрещната страна ЗК “Л. И.“ АД, представлявано от изпълнителните си директори П. Д. и В. И., чрез юрисконсулт М. В., отговоря, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, а още, че касационната жалба е неоснователна.

Третите лица - помагачи на ответника по делото - Б. А. А. и ЗАД „А.“ АД, не изразяват становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С. Т. П. не е насрещна страна по тази жалба и администриращият съд неправилно е връчил препис от касационната жалба с указания за становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Ответникът по делото ЗК “Л. И.“ АД, представлявано от изпълнителните си директори П. Д. и В. И., чрез юрисконсулт М. В., обжалва въззивното решение, без прецизно очертан петитум. Съдебният акт на апелативния съд в едната си част е постановен в интерес на страната, поради което касационната инстанция приема, че касационната жаба е срещу частта, с който касаторът – ответник по исковете е осъден да заплати обезщетения на А. Т.

1

П., Н. Т. П. и С. Т. П.. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на въззивното решение. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Насрещните страни А. Т. П., Н. Т. П., чрез адвокат С. С., отговарят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че касационната жалба е неоснователно. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Насрещната страна С. Т. П., действаща чрез своята майка и законен представител К. В. К., чрез адв. Й. Ц. Й., счита касационната жалба за неоснователна, не взема становище относно предварителната селекция по реда на чл. 288 ГПК. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. С допълнително становище от 26.03.2024 г. се позовава на определение по чл. 288 ГПК, постановено от състав на ВКС по друго дело. Това становище е постъпило след срока по чл. 287, ал. 1 ГПК; определението на ВКС по чл. 288 ГПК не формира съдебна практика; идентичността на житейския казус не означава и идентичност на правните спорове по двете дела, съответно идентичност на извършваната от съдилищата по тези дела преценка по чл. 288 ГПК, което се установява и в случая – липсва пълен идентитет на поставените правни въпроси в изложенията към касационните жалби по двете дела, а и мотивите на въззивните съдилища по двата спора също се различават; недопустимо е изобщо настоящият състав да се занимава в производството по предварителна селекция за допускане на касационно обжалване с това, има ли формирана сила не пресъдено нещо досежно отговорността на застрахователя в отношенията между страните, доколкото този въпрос изобщо не е обсъждан в обжалваното по настоящото дело въззивно решение и няма отношение към поставените в изложенията по настоящото дело въпроси.

Третото лице - помагач на ответника по иска - Б. А. А., чрез адвокат Е. П. е подал касационна жалба, която въпреки неточностите, съдът приема, че е срещу въззивното решение, с което ответникът е осъден да заплати обезщетения на ищците. Твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което претенциите да бъдат изцяло отхвърлени.

Насрещните страни по тази жалба са ищците по делото - А. Т. П., Н. Т. П. и С. Т. П., действаща чрез своята майка и законен представител К. В. К.. От тях не са постъпили становища.

Ответникът по иска, както и другото трето лице – помагач на ответника, не са насрещни страни по касационната жалба на Б. А. и те не отговарят по чл. 287 ГПК; администриращият съд неправилно е връчил преписи от тази жалба на тези страни с указание за отговор.

С. Т. П., действаща чрез своята майка и законен представител К. В. К., не е обжалвала въззивното решение, което значи, че то е влязло в сила в отхвърлителната си част за нея.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.

Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

2

Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

С. Д. М. (майка) А. Т. П. (син) и Н. Т. П. (син) са предявили искове по чл. 432 КЗ против ЗК “Л. И.“ АД за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всекиго за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Т. П., резултат от ПТП, както и компенсаторна лихва в размер на законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В хода на процеса С. Д. М. е починала и на нейно място са конституирани тримата й наследници, нейни внуци - А. Т. П., Н. Т. П. (ищци по делото и на лично основание) и С. Т. П., действаща чрез своята майка и законен представител К. В. К.. Първостепенният Софийски градски съд е отхвърлил исковите претенции в цялост.

Въззивният съд, като отменил частично първоинстанционното решение, осъдил ЗК “Л. И.“ АД да заплати, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетения за причинени неимуществени вреди както следва: на А. Т. П. и Н. Т. П. по 99 000 лв. на лично основание и по 33 000 лв., като правоприемници на ищцата С. М.; на С. Т. П. - 33 000 лв., като правоприемник на ищцата С. Д. М., както и обезщетения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване. Отхвърлил е исковете за разликата до претендираните суми. Присъдил е разноски на насрещните страни съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника - Б. А. А. и ЗАД „А.“ АД.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 26.11.2016 г., през нощта (01.45 ч.), управляваният от загиналия Т. П. лек автомобил самокатастрофира на хлъзгав път, при мъгла, на шосето между Г. О. и [населено място], като излиза извън пътя. На помощ на водача се притичат пътуващите в друго МПС, марка ВАЗ. В момента, в който мъжете се опитват да прикачат теглич, свързващ двете коли, спрялото в платното за движение превозно средство ВАЗ е връхлетяно от пътуващия с несъобразена скорост водач на автомобил Ф. М., с временен ДК № ....., Б. А.. На място загиват трима души, намиращи се на пътното платно край двата автомобила, които не се движели. Загиналият Т. П. е баща на А. П. и Н. П., и син на С. М.. С влязло в сила решение № 66 от 23.04.2020 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 398/2019 г., Б. А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години. Съдът установил, че застрахователна полица ВО ......... е сключена между ЗК “Л. И.“ АД и “М. Й.“ ЕООД (като търговец на употребявани автомобил, която се отнася до предоставен временен номер 005В860. Табелите, спрямо които е сключен договорът за застраховка, са предадени на деликвента на 25.11.16 г., за докарване на МПС - Ф. М. до работна площадка на застрахованото дружество, по местонахождение на седалището му, с цел евентуална продажба. Съдът приел, че съобразно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 45/24.03.00 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за 3 предоставяне на данни за регистриране на ППС (ДВ 31/00 г.), застрахователното покритие обхваща всички случаи на настъпило при ползването на табелите застрахователно събитие.

Посочил още, че Наредба № 49/16.10.14 г. (чл. 8 и 9) нормира, че обхватът на застраховка “гражданска отговорност“, издадена от застраховател по регистрационен номер на временни табели, се разпростира във всички случаи на вреди, произлезли от управлението на автомобила с временни номера.

По отношение на възражението за съпричиняване от страна на починалото лице, поради това, че то не е носило предпазна светлоотразителна жилетка, съдът установил, че към момента на настъпване на инцидента, загиналият П. е бил приведен до лекия автомобил ВАЗ и, поради това, не е бил видим за водача на автомобила Ф.. В тази ситуация фаровете на приближаващото се МПС не биха могли да отразят светлина – те не са достигали до пострадалия, с оглед на което е заключил, че не е налице съпричиняване. Пострадалият и да е бил с жилетка, тя не би му осигурила отразена видимост за приближаващото МПС.

Съдът установил, че след развода на починалия, през 2013 г., той останал да живее с майка си С. М., в [населено място], и се грижел за нея. Майката С. М. е починала половин година след сина си. Децата на починалия – Н. и А. били ученици в Г. О., но през уикендите се в връщали на село – в Д. О.. Починалият работил на две места, за да издържа близките си, а за тях загубата му се превърнала в трагедия. Съдът приел, че не са установени отношения, различни от традиционните за съответната степен на родство. Отчел, че децата не са живеели постоянно в общо домакинство с баща си, а майката на загиналия – е починала сравнително кратко време след неговата смърт (т.е. продължителността на страданията не е голяма. Така мотивиран, определил размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, като отхвърлил исковете над уважения размер.

По касационната жалба на ищците Н. Т. П. и А. Т. П.:

Те обосновават допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1986 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост, като твърди противоречие на въззивното решение с цитираното постановление и с решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, I т.о.; следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид, наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията — обезценяването на лева и нарастването на цените – твърди противоречие на въззивното решение с решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о.

Въпросите са свързани с касационните оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил възрастта на синовете на починалия към датата на неговата смърт, това, че той е бил 4 единствено дете на С. М., възрастта на пострадалия Т. П.; не е отчетена икономическата конюнктура в страната, като касаторите са се позовали на нивата на минимална заплата в страната и увеличението й, а още и на нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди; нивото на инфлация и на дефлация по данни на НСИ, както и нивата на присъжданите обезщетения при сходни казуси в съответния времеви период, като са се позовали и на конкретни влезли в сила решения, постановени при идентични казуси и за деликти към същото време.