Определение № 15954 от 12.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15954 гр. София, 12.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20231110144253 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 107257/02.04.2024г., подадена от адв. М. М.

В..., по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението в частта за разноските като съдът увеличи присъдените разноски до пълния претендиран размер от 730 лева.

Ответникът е взел становище за неоснователност на молбите.

Съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и допустима разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С решението по делото съдът е изложил мотиви по отношение на разноските на всеки ответник в производството.

За процесуална икономия съдът намира, че следва да препрати към мотивите на решението в тази част.

Съдът е намалил разноските не по отношение на депозита за изготвена съдебно-автотехническа експертиза а по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.

На първо място ниският материален интерес на производството, а именно 10 лева.

На следващо място се касае да типичен казус с ниска правна и фактическа сложност. Всички материали по делото не надхвърлят 61 страници.

На следващо място проведено е едно съдбено заседание по което не се е явил процесуален представител на ищеца.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че отношенията между адвокат и 1 клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата /ЗА/. Обстоятелството че ответникът се е съгласил да заплати необосновано висок адвокатски хонорар за възложената работа (платено адвокатско възнаграждение от 480 лева при дело с материален интерес от 10 лева) представлява ярък пример за автономията на волята.

Тежестта от този необосновано висок хонорар обаче не следва да се поема от ответника. Действително ищецът е отговорен за разноските и неговата отговорност е деликтна. В съдебната практика на ВКС се казва:

Отговорността за разноски е обективна /безвиновна/ деликтна отговорност по отношение на насрещната страна и От тази отговорност никоя страна не е и не може да бъде освободена. (в този смисъл са постановени ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 87 ОТ 04.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1082/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС,

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 102 ОТ 12.06.2017 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 1911/2017 Г., Г. К., І

Г. О. НА ВКС ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 264 ОТ 05.06.2018 Г. ПО Ч. Т. Д. №

343/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС. В случая обаче заплащането на необосновано високия адвокатски хонорар не е пряка и непосредствена последица от поведението на ищеца, а от автономията на волята на ответника.

Последно съдът държи да посочи,че съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл.

101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер понисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 2

ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния случай уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест за ищеца, която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с решението по настоящото дело адвокатско възнаграждение на всеки един от процесуалните представители на ответниците отговаря на фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на адвокатите, както и на защитавания материален интерес. В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците в размер по-висок от определения с постановеното решение. Съгласно правната и фактическа сложност на производството, цената на исковете съдът намира, че определяне на възнаграждение в по-голям размер би противоречалао на забраната на чл.

101, пар.1 от ДФЕС прогласена и с цитираното решение.

Ето защо съдът намира че молбите по чл. 248 ГПК следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от гореизложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 107257/02.04.2024г., подадена от адв. М. М. В..., по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с която се иска изменение на решението от 05.03.2024 в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3