Решение № 138 от 11.02.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 5470/2018
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 11.02.2019
- В сила
- 11.02.2019
- Състав
- НИКОЛАЙ СТОИМЕНОВ НИКОЛОВ, ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА КРЪНЧЕВА, СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 23,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 308, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58а,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.5 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.6 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373,ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при участието на секретаря Атанасова и в присъствието на прокурора Аврамов, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 5470 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда от 19.09.2018г. по НОХД № 6317/2018г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 96 състав е признал подсъдимия Й.Б.Й. за виновен в извършване на две престъпления, едното от които осъществяващо състава на престъплението по чл. 316, вр. с чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК, а другото-по чл.316, вр. с чл. 309,ал.1,вр. с чл.26,ал.1 от НК, като на осн. чл. 23,ал.1 от НК му е определил да изтърпи най-тежкото наказание измежду наказанията наложени на подс. Й. за всяко от престъпленията-„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложил на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
Със същият съдебен акт първостепенният съд е признал подсъдимия К.С.Е. за виновен в извършване на престъпление по чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК, за което му е наложил наказание -„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложил на осн. чл.66,ал.1 от НК за срок от три години. Подсъдимият К.С.Е. е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение-да е извършил две отделни престъпления, всяко от които осъществяващо състава на престъплението по чл.308,ал.2,вр. с ал.1 от НК.
Срещу описаният съдебен акт е подаден протест и писмено допълнение към него от представител на
СРП, в които се излагат доводи, че определените на подс. Й.Б.Й. наказания, за всяко от извършените от последния престъпления по чл. 316, вр. с чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр с чл.26,ал.1 от НК, не били съобразени с принципа за съответствие на наказанието с извършеното престъпление, същите противоречали на правилата за индивидуализация на наказанието, съобразно наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и проявената чрез тях обществена опасност на деянието и дееца, а също така и не съдействали за постигане на залегналата в чл. 36, ал.1 НК поправителна, превъзпитателна и предупредителна цел на наказателната репресия.
В протеста и писменото допълнение към него са изложени същите доводи и за наказанието наложено на подс. К.С.Е., за престъплението по чл.308,ал.2,вр. с ал.1, вр. с чл.26,ал.1 от НК. Моли се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като на подсъдимите Й.Б.Й. и К.С.Е. да бъдат наложени наказания към средния размер, предвиден за съответните престъпления.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба и писмено допълнение към същата от защитникът на подсъдимия К.С.Е. -адв.Д.. В жалбата и писмено допълнение към нея се излагат доводи, че наложеното наказание на подсъдимия К.С.Е. е явно несправедливо, като се посочва, че неправилно първоинстанционният съд не е приел за смекчаващи обстоятелства- поведението на подзащитния му в досъдебното производство, както и това че последният е бил трудово и семейно ангажиран. Излагат се и съображения, че неправилно контролният съд е приел за отегчаващо отговорността обстоятелство, това че Е. е упражнявал адвокатска професия. Моли се първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се определи при условията на чл.55 от НК на подс. К.С.Е. наказание „пробация“, в минималния предвиден в закона размер.
С протеста и жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 18.12.2018г. въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от НПК, след проверка на материалите по делото е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не е необходим разпит на подсъдимите, на свидетели и експерти по делото.
Представителят на СГП поддържа протеста по изложените в същия доводи, като моли въззивният съд да го уважи. Счита, че наложените на подсъдимите наказания са определени неправилно, като първоинстанционният съд не се е съобразил нито с тежеста на престъплението, нито с личността на всеки един от подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия Й.Б.Й.-адв. Г. в пледоарията си оспорва протеста, като го счита за неоснователен. Излага доводи, че правилно първостепенният съд е определил справедливо наказание на неговия подзащитен от шест месеца „лишаване от свобода“. Присъединява се изцяло към доводите в жалбата на защитника на другия подсъдим.
Защитникът на подсъдимия К.С.Е. -адв.Д. пледира за неоснователност на протеста. Поддържа изцяло депозираната от него жалба в едно с писменото допълнение.Твърди, че първоинстанционният съд е недооценил направеното от подзащитния му самопризнание. Излага съображения, че първата съдебна инстанция е пренебрегнала факта, че подс. Е. е съдействал на органите на досъдебното производство. Посочва, че подзащитният му е с чистото съдебно минало, като за него липсвали по делото данни за противоправни прояви, както и че е трудово и семейно ангажиран, което също е следвало да намери отражение при отмерване на правилния вид наказанието.
Релевира твърдения, че неправилно контролираната инстанция е приела като отегчаващи отговорността обстоятелства, създадената опасност за разпореждане с имота, това че Е. е бил адвокат, както и че престъплението е извършено чрез две отделни деяния, осъществяващи признаците на продължаваното престъпление.
Подсъдимият Й.Б.Й. в последната си дума моли наложеното му наказание да не бъде завишавано.
Подсъдимият К.С.Е. в последната си дума съжалява за извършеното.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозирания протест, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд, в мотивите към присъдата от фактическа страна е приел, признатите по реда на чл.371, т.2 от НПК вр. чл.372, ал.4 от НПК от подсъдимите факти, така както са били изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Й., св. Р.Я.Л.и П.Б.В.(починала на 20.07.2016 г.) били роднини. Същите притежавали в съсобственост по наследство ниви, които били реституирани, а именно: нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността РИДО, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен е Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г. и нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността Дупките, имот № 2624, к. лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г„ възстановен е Решение №6148 от 03.05.2000 г. на ПК Витоша, в законна сила от 30.05.2000 г.
В проведени разговори между подсъдимия Й. и св. Р.Я.Л., състояли се на неустановена дата и място, последната категорично му отказвала да продават нивите, тъй като според нея те дори не били тяхна собственост, защото дядо й още преди да бъдат реституирани ги продал на трети лица, които били придобили собствеността върху тях легално и добросъвестно.
През лятото на 2016 г. подсъдимият Й. решил по неправомерен начин да се облагодетелства, като си прехвърли собствеността върху горепосочените ниви, тъй като имал претенции към същите от една страна, св. Р.Я.Л., от друга страна, отказвала да се разпореждат е тях, а П.Б.В.пък вече била починала на 20.07.2016 г. В изпълнение на така взетото решение подсъдимият Й. преценил, че ще бъде необходимо да се снабди е неистинско пълномощно от името на св. Р.Я.Л.и П.Б.В., на което да бъде придаден вид, че той имал право да ги представлява пред съответния нотариус и от тяхно име и за тяхна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително да договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори, с наследствени недвижими имоти. В тази връзка подсъдимият Й. започнал да разпитва клиенти на автосервиза, в който работел, находящ се в град София, кв. „Симеоново“, дали познават някого, който би могъл да му набави неистинско пълномощно. Така чрез разговори с различни случайни клиенти, успял да се сдобие е телефонен номер ********, ползван и регистриран на името на подсъдимия Е.. В проведен телефонен разговор двамата подсъдими си направили среща на неустановено място и дата в град София през месец декември. На проведената среща подсъдимият Й. предал на подсъдимия Е. документите, е които разполагал за недвижимите имоти, както и му предоставил неговите лични данни, както и данните на двете му лели - Р.Я.Л.и П.Б.В.. Подсъдимият Й. обяснил, че искал да се снабди с неистинско пълномощно, на което да бъде придаден вид, че П.Б.В.и Р.Я.Л.го упълномощават да ги представлява пред съответния нотариус и от тяхно име и за тяхна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително да договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори, с наследствени недвижими имоти: нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността РИДО, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г. и нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността Дупките, имот № 2624, к. лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 6148 от 03.05.2000 г. на ПК
Витоша, в законна сила от 30.05.2000 г., както и че пълномощното следва да бъде с нотариално удостоверяване на подпис и съдържание. Подсъдимият Е. обяснил на подсъдимия Й., че е адвокат и че е наясно какви следва да бъдат реквизитите на пълномощно, с което се учредява представителна власт за разпореждане с недвижими имоти, след което му казал, че ще се свърже с него, когато инкриминираните документи бъдат изготвени, за да му ги предаде, след което двамата се разделили.
Впоследствие, на неустановена дата през месец декември 2016 г., подсъдимият Е. се сдобил от неустановено в хода на разследването лице, с неистински частен документ - пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., на който бил придаден вид, че подписите за упълномощители са положени от П.Б.В.и Р.Я.Л.и че представлява конкретно писмено волеизявление на П.Б.В.и Р.Я.Л.. На пълномощното бил придаден вид, че лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.упълномощават Й.Б.Й., с описаните в същото права, а именно да ги представлява пред съответния нотариус и от тяхно име и за тяхна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сам прецени, включително да договаря сам със себе си, при цена и условия каквито договори, с наследствени недвижими имоти: нива от 1,294 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на село Симеоново, местността Ридо, бивш имот № 2878, к. лист № 737 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение № 7752/29.03.2012 г. на ОСЗ Овча Купел, в законна сила от 04.07.2012 г. и нива от 1.615 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на село Симеоново, местността Дупките, имот № 2624, к. лист № 757 от кадастралния план, изработен през 1950 г., възстановен с Решение №6148 от 03.05.2000 г. на ПК Витоша, в законна сила от 30.05.2000 г. Върху гърба на процесното пълномощно имало поставени два броя правоъгълни отпечатъка от щемпели на които бил придаден вид, че са на Генералното консулство на Република България в Торонто.
На неустановена дата през месец декември 2016 г. и на неустановено място в град София, подсъдимият Е. съставил неистински официален документ - нотариално удостоверяване на подписите върху инкриминираното пълномощно, подробно описано по - горе, като собственоръчно изписал ръкописните текстове в отпечатък от щемпел, номерирал го, като му придал вид, че е с рег. № 2845/25.10.2016 г., след което изписал Е.М., имената на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л., изписал също така и номерата на лични карти, а именно л.к. № ********* и № *********, изписал събраната такса за удостоверяването 46 к.д., кв. № 0015090 и положил подпис на мястото, определено за „завеждащ консулска служба”, Е.М.. Подсъдимият Е. въпреки, че ясно съзнавал обстоятелствата, че той не е служител на Генералното консулство на Република България в Торонто и че няма правомощия да извършва нотариални удостоверявания, както и че лицата П.Б.В.и Р.Я.Л.не са се явявали нито пред него, нито в Генералното консулство на Република България в Торонто, извършил горепосочените действия е ясното съзнание, че съставя неистински официален документ, на който придал вид, че нотариалното удостоверяване на подписите на лицата П.Б.В.и Р.Я.Л., поставено върху неистинското пълномощно с посочени упълномощители П.Б.В.и Р.Я.Л.и упълномощен Й.Б.Й., е извършено от Е.М. в качеството му на завеждащ консулската служба при Генерално консулство на Република България в Торонто и че представлява конкретно писмено волеизявление на същия, с цел да бъде използван този документ от другия подсъдим Й..
Разпечатката съдържа 32 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f12983cd-19ea-4009-9742-fbb38b14a2bc