Решение № 260232 от 08.10.2026, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София,

8.10.2026 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ:

Мария Шейтанова мл. съдия Велислава Илиева при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 11186 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 63074/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 70 състав, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ”- гр. София е осъдена да заплати на Д.К.М. /ЕГН **********/ на основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР сумата 3 518.74 лева, представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 1.07.2016 г. до 30.10.2019 г. нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, и такъв за явяване за инструктаж преди всяка смяна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до окончателното погасяване, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 537.41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 30.10.2019 г. вкл., а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 300 лева- разноски, сторени в производството пред СРС. На основание чл.78, ал.6 ГПК ищецът Главна дирекция „Гранична полиция” е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 362.25 лева- държавна такса и разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Д.К.М. /ищца по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. ДВ- бр.81/ 14.10.2016 г./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от

СРС решение е неправилно в частта, в която на ищцата Д.М. са присъдени сумата 1 802.77 лв.- възнаграждение за извънреден труд в резултат на положен през периода от 1.07.2016 г. до 30.10.2019 г. нощен труд, преизчислен в дневен, и сумата 275.33 лв.- обезщетение за забава при плащането на тази главница, и следва в тази част да бъде отменено. В останалата част- относно присъдената на ищцата сума от 1 715.97 лв.- дължимо възнаграждение за извънреден труд за явяване за инструктаж преди всяка смяна, и относно присъдената сума от 262.08 лв.- обезщетение за забава при плащането на тази главница, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По делото не е спорно, че през процесния период от 1.07.2016 г. до 30.10.2019 г. ищцата Д.К.М. е изпълнявала държавна служба на длъжност „старши полицай" в ГКПП- Аерогара София при Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ към Министерство на вътрешните работи.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза през периода от 1.07.2016 г. до 30.10.2019 г. ищцата Д.М. е работила на 12- часови смени по график, като е дала общо 236 бр. 12- часови дежурства, при които е положила 1 888 часа нощен труд, възлизащи на 2 158 часа дневен труд след преизчисляването им с коефициент 1.143. За получената разлика от 270 часа, представляваща извънреден труд, според експерта се дължи съответно възнаграждение, определено на база основното часово трудово възнаграждение на ищцата, увеличено с 50 %, каквото възнаграждение на последната не било изплатено. Освен това за явяването на инструктаж ищцата М. е положила общо 257 часа извънреден труд, за които също не й било изплатено трудово възнаграждение. За посочените общо 527 часа /270 + 257/ извънреден труд дължимото на ищцата трудово възнаграждение според вещото лице възлиза на 3 518.74 лв., от които, определено съразмерно за 270 часа извънреден труд, преобразуван от нощен труд, възнаграждението е в размер на 1 802.77 лв., а за 257 часа- извънреден труд за проведен инструктаж, възнаграждението е в размер съответно на 1 715.97 лв.

Спорно между страните по делото е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ- в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.179, ал.1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. и доп., обн. ДВ- бр.81/ 14.10.2016 г./ гласи, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица- чл.187, ал.1 ЗМВР /в посочената по-горе приложима редакция/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-сумирано за тримесечен период- чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период- чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР.

Според чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период е действала Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи- обн. ДВ- бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм.- бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., отм. с Решение № 16766/ 10.12.2019 г. по адм.д.№ 8601/ 2019 г. на ВАС, обн. ДВ- бр.4 от 14.01.2020 г.

В чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период, а в чл.31- че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В този подзаконов нормативен акт липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен, за разлика от чл.31, ал.1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015 г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

При цитираната нормативна уредба следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден труд и следва да се заплаща като нощен по определена в съответна заповед на ръководителя на ведомството тарифна ставка.

Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/ 2020 г. на ВКС- ОСГК, задължително за съдилищата тълкувателно разрешение, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл.46, ал.2

ЗНА, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от общата НСОРЗ /обн. ДВ- бр.49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, която обаче не съдържа аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Липсва следователно законодателна воля за преобразуването на нощни часове в дневни. Посочено е още в ТР, че при разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми- допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР/, по- голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по- благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5,

6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по- благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл.69 КСО/ и др.

Изразено е и становище, че това разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С- 262/ 20 по направено запитване от български съд е налице произнасяне по относими към тълкувателното дело въпроси. В решението по посоченото дело на СЕС /т.49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня.

Посочва се, че следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл.12, б."а" от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор- като полицаите и пожарникарите, е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. СЕС приема, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава- членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел /т.80/.

Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1295612-470d-4d6b-b2b2-493108bb49f1