Решение № 535 от 29.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Плевен, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА в присъствието на прокурора Велислава Вл. Патаринска като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20244430100073 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В Плевенския районен съд е постъпила искова молба от И. В. З., понастоящем в ***, против Прокуратура на Република България гр. София. В молбата се твърди, че на дата *** год. с постановление за образуване на досъдебно производство по общия ред за разследване от разследващ полицай *** в РП- *** по материали от преписка вх. № *** год. по описа на ОД на МВР- *** ЗМ № *** год. е било образувано досъдебно производство № ***/ 20*** год. по описа на РП- *** по чл. 143 ал. 1 от НК. Твърди се, че на *** год. по досъдебно производство № ***/ 20*** год. по описа на ОД на МВР*** (ЗМ № *** год.) ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем.

Твърди се, че въпреки че от данните в материалите по цитираната по- горе преписка се установява, че за визираното престъпление се сочат конкретни лицата като извършители, досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител. Твърди се, че в нарушение на закона (ЕКЗПЧОС) след образуване на досъдебното производство (въпреки, че както ищецът е посочил по-горе още отнапред за престъплението за което е образувано ДП 1

/чл. 143 НК/, извършителите са били известни на разследващия орган, както и прокуратурата, но въпреки това по досъдебното производство в продължение на една година и два месеца са извършвани редица процесуални действия, без ищецът да е привлечен в качеството му на обвиняем (от което за ищеца възникват редица права), като му е проведен разпит, но в качеството на свидетел (от което за ищеца възникват само задължения и отговорности).

Твърди се, че действието на разпита на ищеца като свидетел преди да му се повдигне обвинение и да бъде привлечен в качество обвиняем по ДП № ***/ *** год. по описа на РП- *** и да бъде разпитан в качеството обвиняем е незаконосъобразно, целящо дискредитирането на ищеца и е извън рамките на предписаното от закона (ЕКЗПЧОС, която от 1992 год. поради ратификацията й от РБ е действащ в страната нормативен акт и то с приоритет пред вътрешноправните норми, които й противоречат). Твърди се, че предвид изложеното по- горе, а именно провеждането на разпит на ищеца в качеството му свидетел при наличие на данни по ДП № ***/ *** год., които сочат ищеца като извършител на престъплението, по което е образувано ДП № ***/ *** год. в цитираната конвенция и константната практика на съда в Страсбург, следва да се приеме, че привличането на ищеца като обвиняем следва да се приеме от дата на разпита му като свидетел, а не на по- късната дата, на която му е повдигнато обвинение и е привлечен в качеството на обвиняем. Твърди се, че така изложеното уточнение касае времето, което следва да се отчете като период на провеждането срешу ищеца на наказателното производство по ДП № ***/ *** год. Твърди се, че ноторно известно е, че привличането в досъдебното производство на един гражданин към наказателна отговорност с повдигане на обвинение му придава качеството на обвиняем. Твърди се, че в това качество на обвиняем НПК регламентира редица права на обвиняемото лице, каквито то няма в качеството на свидетел. Твърди се, че по силата на закона- НПК- срещу правата на обвиняеми в ДП, досъдебният/ разследващ орган има определени задължения. Твърди се, че с привличането на ищеца като обвиняем на значително по- късен етап от провеждане на досъдебното производство е нарушено правото му на защита. Твърди се, че обстоятелството, че по ДП № ***/ 20*** год. ищецът не е привлечен в качеството на обвиняем на датата на първия му разпит в качеството му на свидетел, отнапред го е лишило от възможността да упражни пълноценно правото си на защита по цитираното по- горе ДП. Твърди се, че ДП № ***/ 2

20*** год. по описа на РП- *** е приключило с обвинителен акт по обвинението, което е повдигнато, и същият е бил внесен в PC- *** на дата *** год. Твърди се, че с разпореждане № *** / *** год. на PC- *** по цитирания обвинителен акт, постановен по ДП № ***/ 20*** год., е било образувано НОХД № ***/ 20*** год. по описа на РС- ***. Твърди се, че по НОХД № ***/ 20*** год. в РС- *** в продължение на 1 година и 10 месеца са се провели 13 бр. съдебни заседания като на *** год. първоинстанционният съд е постановил присъда № ***, с която признала ищеца за невинен по всички повдигнати му обвинения. Твърди се, че присъдата, касаеща ищеца в качеството подсъдим (т. е. в оправдателната част), не е протестирана от прокуратурата и е влязла в законна сила. Твърди се, че за пълнота следва да се посочи, че по жалбите на другите двама подсъдими по НОХД № ***/ *** год. по описа на PC- *** е било образувано въззивно производство за проверка на присъдата, а именно: ВНОХД № ***/ 20*** год. по описа на ОС***, като въззивният съд със свое решение е потвърдил присъдата изцяло, като същата е влязла в законна сила през м. април 20*** год. Твърди се, че от датата на първия разпит на ищеца- 20*** год., а фактически от датата на повдигането му на обвинение- *** год.- срещу ищеца в продължение на почти четири години се е водило наказателно производство, което като приключило с пълното оправдаване на ищеца представлява за последния правен интересрегламентиран в чл. 2 ал. 1 т. З от ЗОДОВ- да предяви иск против Прокуратурата на РБ за това, че му е повдигнала обвинение, по което се е провело досъдебно производство, за това, че го е предала на съд (с изготвянето и изпращането на обвинителен акт), по което в продължение на почти две години се е провело съдебно производство (продължителността е само пред първа инстанция) като през цялото време на съдебното производство прокуратурата е поддържала обвинителна спрямо ищеца теза, за това, че през целия период от близо четири години е третиран като обвиняем и подсъдим, което освен, че по силата на закона се явява правно необосновано и неоснователно, предвид постановената оправдателна присъда- от една страна, от друга страна - за ищеца са произтекли значителни неимуществени вреди и материални такива. Твърди се, че п рез цялото време на провеждане на наказателното спрямо ищеца производство (ЗМ № *** год. по описа на ОД на МВР- ***, ДП № ***/ *** год. по описа на РП- *** и НОХД № ***/ 20*** год. по описа на PC- ***) ищецът е претърпял *** и ***, 3

*** и ***. Твърди се, че се наложило да изтърпи незаслужени *** и ***, другите лишени от свобода {осъдени и задържани), с които ищецът бил в затвора (следствения арест се намира в затвора) страняли от ищеца, което го карало да се чувства изключен от социума, да се чувства като *** и ***.

Твърди се, че човешкото достойнство на ищеца било унижено, както и собствената му самооценка, ищецът изпитвал силно ***, нарушен бил *** от прекомерното безпокойство, в каквото състояние се намира ищецът и досега; нарушен бил *** му поради непрекъснатата *** като това състояние също продължава и понастоящем, ищецът бил под постоянен ***, имал постоянно ***, не ***, като *** допълнително изтощавало *** ищеца и го *** до краен предел. Твърди се, че за да организира защитата си по ДП № ***/ *** год. ОД на МВР- *** ищецът бил принуден да наеме адвокат, на който е заплатил хонорар- разход, който нямало да бъда принуден да направи, ако не му е било повдигнато обвинение и не е бил привлечен в качеството му на обвиняем.

Твърди се, че отделно от изложеното по-горе, следва да се посочи, че от образуването и воденето срещу ищеца на наказателно производство (ЗМ № *** год. по описа на ОД МВР- ***, ДП № ***/ ***год. по описа на РП- *** и НОХД № ***/ 20*** год. по описа на PC- ***), което продължило почти четири години е налице нарушение и на чл. 22 НПК във вр. с чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, приложима по делото на основание чл. 5 ал. 4 от КРБ).Твърди се, че нито едно действие или бездействие на ищеца по цялото наказателно производство срещу него (досъдебно и/или съдебно) не е било причина за забавянето и /или отлагането на производството. Твърди се, че ищецът е имал изрядно и коректно процесуално поведение.

Твърди се, че продължителността на производството се дължи изцяло и преди всичко на процесуалното поведение на досъдебния орган. Твърди се, че видно от материалите по делото е, че прокурорът (който като наблюдаващ орган отговаря за воденето и приключването на производството) не е оказал нужното акуратно поведение от което да произтече дисциплиниране на разследващия орган и приключване на производството в най-кратни срокове, така както е предвидено в разпоредбите на чл. 234 от НПК и на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, в частта, касаеща разумния срок. Твърди се, че продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило и на интензивността, трайността и последиците от ***, на който ищецът бил подложен от провеждането на производството и на всички 4 морални вреди, които е претърпял ищеца. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратура на Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 000 лв., както и да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на привличане на ищеца като обвиняем до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България изразява становище, че исковата молба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, че с постановление от *** год. по преписка вх.

№ *** год. Районна прокуратура гр. *** е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 143 ал. 1 от НК.

Безспорно по делото е, че с постановление от *** год. ищецът И. В. З. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 143 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 3 от НК, като не му е била взета мярка за неотклонение.

Безспорно по делото е, че с обвинителен акт от *** год. ищецът е бил обвинен за престъпление по чл. *** във вр. с *** във вр. с чл. *** от НК.

Безспорно по делото е, че въз основа на внесения срещу ищеца обвинителен акт първоначално е било образувано НОХД № *** по описа за 20*** год. по описа на *** районен съд, което е било прекратено от съда и върнато на Районна прокуратура гр.*** за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Безспорно по делото е, че въз основа на внесения срещу ищеца нов обвинителен акт от *** год. е било образувано НОХД № ***/20*** год. по описа на *** районен съд. Безспорно по делото е, че с присъда № ***/ *** год. ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. *** във вр. с чл. *** във вр. с чл. *** от НК. Безспорно по делото е, че в тази й част присъдата не е протестирана и е влязла в сила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна 5 страна следното:

С разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на правозащитните органи. Тази отговорност е обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия случай, ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му и поддържано обвинение по чл. *** във вр. с чл. *** във вр. с чл. *** от НК.

Поради това са налице предпоставките по чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратура на Република България.

Първата от претенциите на ищеца е за претърпени неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетение следва да се определи по справедливост. Съдебната практика е в насока, че понятието “справедливост” не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите и др./. Какви са фактите в настоящия случай. Наказателното производство срещу ищеца И. В.