Решение № 16 от 06.01.2026, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Административно наказателно дело 261/2025
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 06.01.2026
- В сила
- 04.02.2026
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.103, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Елин Пелин, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Г. Т.а при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Т.а Административно наказателно дело № 20251820200261 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Л. К. К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Монтана, ж.к. „“, бл., вх., ап. срещу Наказателно постановление № 25-1204001158/12.08.2025 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правила.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата. Моли съдът да отмени издадено наказателно постановление.
Административно наказващият орган – началник група ОД МВР София сектор Пътна полиция, редовно призовани не изпращат представител в 1 открито съдебно заседание. Депозират писмена защита, с която се иска съдът да потвърди издаденото наказателно постановление, тъй като жалбата е неоснователна.
РП Елин Пелин редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 25-1204001158/12.08.2025 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № GА3808017/ 22.07.2025 г. по описа на ОД МВР София срещу Л. К. К. с което на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, за това, че: „На 22.07.2025 г. в 12.30 ч. в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-2 като водач на лек автомобил – Хонда ЦРВ, България, при обстоятелства: На АМ Хемус 29 км., посока Варна управлява лек автомобил Хонда ЦР В с рег. номер , собственост на К.П. К. с ЕГН ********** като извършва следното нарушение – движи се в лентата за принудително спиране без видими здравословни проблеми или повреда по управляваното ППС, водача е сам в автомобила. Е извършил 1. На Автомагистрала се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство.
Видно от АУАН № GА3808017/22.07.2025 г. по описа на ОД МВР София, същият е съставен от Б. А. П. на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР София, с-р Пътна полиция и подписан от свидетелите Д. Т. Д. и Д. В Т. срещу жалбоподателя Л. В К., за това, че: „На 22.07.2025 г. около 12.30 ч. АМ Хемус 29 км посока гр.Варна управлява лек автомобил Хонда ЦР В с рег. номер , собственост на К. П. К. с ЕГН ********** като извършва следното нарушение – движи се в лентата за принудително спиране без видими здравословни проблеми или повреда по управляваното ППС, водача е сам в автомобила, с което виновно е нарушил чл.58, т.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на 22.07.2025 г. и подписан с 2 възражения, в които излага, че пътува с ремарке, тъй като съпругата и тримесечното им дете са претърпяли ПТП.
Видно от възражение вх. № 18431/31.07.2025 г. по описа на ОД МВР изходящо от Л. К. К. е, че същият е възразил срещу издадения му акт за установяване на административно нарушение № GА3808017/22.07.2025 г. по описа на ОД МВР София.
Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, определяща компетентността на служителите да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават наказателни постановления по ЗДвП, както и Заповед № 8121К-15085/09.12.2024 г. на министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност.
От справка за нарушител водач на името на Л. В. К., се установява, че същият е правоспособен водач и има наложени наказания по ЗДвП.
Представена е фактура от 24.07.2025 г. издадена на името на Л. В. К. удостоверяваща извършен ремонт на полуоска на лек автомобил Пежо 5008 от фирма „БОДОГО“ ЕООД на стойност 200.00 лева и касов бон удостоверяващ заплащане на сумата по фактурата от 24.07.2025 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителя Б. А. П. и свидетеля по съставяне на АУАН Д. Т. Д. се установява следното:
Свидетелите П. и Д. сочат, че не са очевидци на деянието, а фактическата обстановка описана в АУАН им е обяснена от колегата им инспектор Д. Т.. Твърдят, че на посочената в АУАН дата бил в екип, когато получили обаждане от колегата си Т., който им обяснил, че като пътувал към тях забелязал, че водача кара в аварийната лента. По данните разказани им от колегата им Т. свидетелят П. съставил процесния АУАН в присъствието на свидетелите Т. и Д.. Свидетелят Д. разказва в открито съдебно заседание, че водача им обяснил, че бърза, за да съдейства на съпругата си, която претърпяла ПТП, което било причина да управлява автомобила в лентата за аварийно спиране. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетелят П..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице – наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима.
3
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентен орган който е бил оправомощен да издава съответните административни актове, видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-15085/09.12.2024 г. на министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
При така възприетата и изложена по-горе фактическа обстановка съдът прие, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал като водач пътно превозно средство – лек автомобил Хонда ЦР В с рег. номер в лентата за принудително спиране. Това безспорно установено поведение от страна на наказаното лице не е достатъчно, за да се приеме, че чрез същото се осъществява състава на чл.58, т.3 от ЗДвП. От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че свидетелите П. и Д. не са очевидци на управлението на жалбоподателя в лентата за принудително спиране, но споделят, че водача им обяснил, че има семейни проблеми – съпругата му претърпяла ПТП и бърза, за да й съдейства. Тези свидетелски показания се подкрепят и от писмените доказателства по делото – жалбоподателят представя писмени доказателства – фактура и фискален бон, удостоверяващи извършен ремонт на лек автомобил, за който твърди още във депозираното възражение срещу АУАН, че е управляван от съпругата му. Свидетелят П. сочи, че той самият не е видял жалбоподателя да кара лекия автомобил в аварийната лента, а изцяло е възприел фактическата обстановка от своя колега Т.. Свидетелят Т. не се явява в открито съдебно заседание и не депозира показания във връзка с конкретното нарушение. В този смисъл следва да се приеме, че по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин, че не е била налице някоя от предпоставките предвидена в нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят въвежда доводи и ангажира доказателства, че е предприел движение в аварийната лента защото неговата съпруга и новороденото им дете са претърпяли ПТП и автомобила им е бил аварирал, което е наложило да се придвижи спешно до тях.
В този смисъл следва да се приеме, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в АУАН и НП, поради което изводите на наказващия орган останаха недоказани. В настоящия случай в показанията си актосъставителя заявява, че не помни други подробности от конкретната проверка и не може да пресъздаде други факти освен отразените в АУАН, но си спомня че водача е заявил, че има семейни проблеми и това го е накарало да бърза и да се движи в аварийната лента. Същите показания 4 депозира и свидетелят по съставянето на АУАН Д.. Очевидно е, че свидетелите П. и Д. депозират показания, които са в подкрепа на изложената от жалбоподателя фактическа обстановка и представените писмени доказателства, което мотивира настоящият състав да приеме, че жалбоподателят се е движил в аварийната лента по независещи от него обстоятелства, при които законът позволява такова поведение.
Необходимо е да се посочи, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си, дали да издаде наказателно постановление, административно наказващият орган се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
В съдебното производство обаче, те нямат обвързваща доказателствена сила и съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение или не.
Едва след събиране на категорични и обосновани данни за авторство на деянието и доказаност от обективна и субективна страна може да се наложи и съответното наказание.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил вмененото му нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателна му отговорност, тъй като съдът прие за недоказано вмененото му нарушение, поради което наказателното постановление, следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1204-001158/12.08.2025 г. на Началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция ОДМВР София.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 5
6