Решение № 4 от 10.01.2022, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 753/2021
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 20.09.2022
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.138б · Закон за енергетиката
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл.140, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.143, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- параграф 1, т.2а · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.62 · Закон за защита на потребителите
- параграф 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№4 гр. Елин Пелин, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20211820100753 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „....................” ЕАД, ЕИК.........със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”............” № .., чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. С. срещу ответниците Б.
ВЛ. М., ЕГН **********, Т. ВЛ. М., ЕГН ********** и В. Б. М., ЕГН .......................тримата от гр.С. ж.к. „..........“, бл...., ет.1, ап.1 за установяване вземането на ищеца за сумата от 1994,80 лева главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 286,38 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 63,13 лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и 11,58 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 544/2021 г. по описа на РС Елин Пелин, които суми се претендират при условията на разделна отговорност при следните квоти:
1
За Б. ВЛ. М. – 1/6 ид.ч. – 380,19 лева, от които 332,46 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 47,73 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 10,52 лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2021 г. и 1,93 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението
За Т. ВЛ. М. – 1/6 ид.ч. – 380,19 лева, от които 332,46 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 47,73 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 10,52 лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2021 г. и 1,93 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението
За В. Б. М. – 4/6 ид.ч. –1520,76 лева, от които 1329,84 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 190,92 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 42,08 лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2021 г. и 7,72 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението
Претендират се и сторените по делото разноски.
Излагат се твърдения, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците, въз основа на което съдът е образувал ч.гр.д. № 544/2021 г. и е издал заповед за изпълнение срещу длъжниците.
Със съобщение изпратено до заявителя и получено на 16.07.2021 г. съдът е указал, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването, поради което ищецът е предявил настоящия иск в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Сочи се, че ответниците в качеството на собственици на топлоснабден 2 имот находящ се в гр.С., район И., ж.к. „.......“ бл...., ет.1, ап.1 са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В този смисъл ответниците са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия на Потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.. С Общите условия е определен редът и срокът по които купувачите на ТЕ са задължени да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен, считано от датата на публикуването им на интернет страниците на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните 3 стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневения срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислена и законна лихва. С Общите условия от 2016 г. е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г.
„Топлофикация – София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
От 10.07.2016 г. /влизането в сила на ОУ от 2016 г./ дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уебстраница на „Топлофикация – София“ ЕАД.
Ответниците са използвали доставената от дружеството топлинна енергия през процесния период и към момента не са заплатили задължението си.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а. Сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Тахем сървисиз“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за енергетиката.
Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация – София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „Тахем сървисиз“ ЕООД на 4 база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответниците, които в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника си адв.Д.Ч. депозират писмен отговор, с който оспорват иска по основание, като твърдят, че е налице погасителна давност по отношение на претенциите, а също се оспорва и основанието на което се претендира заплащане на суми за дялово разпределение. Прави се искане да не се назначават експертизи, тъй като признават претендирания размер по иска. В този смисъл, ако съдът прецени, че е налице погасителна давност по отношение на вземанията, то да не уважава размера на иска. Излагат се подробни аргументи в тази насока.
Ответниците сочат, че съгласно съдебната практика Закона за потребителите е специален спрямо Закона за енергетиката, поради което съгласно чл.62 от ЗЗП дори да се достави топлинна енергия на потребителя, то той не дължи нейното заплащане, ако не я е поръчал. В параграф 1 от ЗЗП, в Заключителните разпоредби недвусмислено се разпорежда, че при противоречие на закона с други, предимство има Закона за защита на потребителите. В този смисъл ако се приеме, по някаква причина, че чл.62 от ЗЗП трябва да се пренебрегне и не касае отделния потребител, въпреки, че ясно в ЗЗП се говори, че искът трябва да бъде насочен срещу отделния потребител или срещу Етажната собственост, поради което искът за дялово разпределение е неоснователен, след като ищецът изрично основава претенцията си на твърденията за извършен реален отчет на действително потребена енергия.
Моли се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове и да присъди на ответниците сторените по делото разноски.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическата страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 544/2021 г. по описа на РС Елин Пелин, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 455 от 04.06.2021 г. срещу ответниците Б. ВЛ. М., Т.
ВЛ. М. и В. Б. М. за следните суми при разделна отговорност – по 1/6 за всеки един от ответниците, както следва: сумата от 1994,80 лева главница представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ 5 за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 286,38 лева – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 63,13 лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и 11,58 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и сторените от заявителя разноски в размер на 47.12 лева съставляващи внесена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответниците са депозирали писмено възражение пред Районен съд Елин Пелин, с което оспорват вземането. В тази връзка съдът е указал на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, че на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от уведомяването. Заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е предявил настоящия иск в указания срок.
По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, видно от който В. Б. М. и В.Т.М. са закупили следния недвижим имот находящ се в ж.к. „.......... бл....., ет.1, ап.1.
В удостоверение издадено от ГИС София изх. № 68-00-978/29.06.2016 г. се установява, че многофамилна жилищна сграда в блок Ж-1/282 има следния настоящ адрес - ж.к. „....... бл....., вх.Б.
От удостоверение за наследници издадено от район Искър Столична община се установява, че В. Т. М. е починал и е оставил като свои наследници по закон В. Б. М. – съпруга, Т. ВЛ. М. и Б. ВЛ. М. – синове.
Разпечатката съдържа 34 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1286192-2489-4416-83ae-98e5bc90e4f8