Решение № 1448 от 17.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1448 гр. Плевен, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20234430103962 по описа за 2023 година

Предявен е от Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в ***, срещу „СТИК КРЕДИТ" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,с искане да се прогласи нищожността на неустоечната клауза предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № *** / *** г. сключен между страните по делото, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден.

Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че на *** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ***, съгласно който на ищеца е отпуснат заем в размер на 950.00 лева платими на 12 месечен ивноски и с ГЛП в размер на 23.4% и ГПР от 26.08%. Сочи се, че общата сума, която е следвало да бъде върната е в размер на 1094.14 лева.

Твърди се, че в чл. 17 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ за доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Излага се, че в чл. 27 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 17 от договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора било уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Сочи се, че неустойката се заплащала от заемателя разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски.

Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 720.73 лева, 1 тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна вноска станала 151.24 лв., а общата сума което следвало да върне е 1814.87 лева. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 27 от Договор за паричен заем е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Сочи, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл,26, ал.1, предл.3- то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби. Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Излага, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Излага, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Сочи че процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Твърди, че подобна неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но че именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Излага, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.Твърди, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.

71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение, като в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Сочи, че от горното може да се направи извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползва правата на кредитора по чл.

71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Счита, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.

Твърди, че дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явявало неустойка по смисъла на закона, а 2 възнаграждение, дължимо под условие. Излага, че процесната клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП/ тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Сочи и, че процесната клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Поради изложеното счита, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Твърди, че съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, поради което е и налице заобикаляне на ЗПК и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба, депозирана преди о.с.з. ищецът моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Сочи, че ищецът получава ниски доходи.

В дадения от съда срок ответникът е депозирал отговор на ИМ. Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че между него и ищеца е сключен договор за заем по силата, на който на Н. П. е отпусната в заем сумата от 950 лева, която сума е следвало да бъде върната заедно с дължимото възнаграждение за ползването. Сочи, че договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като подробно посочва начина, по който ищецът е кандидатствал и му е отпуснат същия. Излага, че в чл. 20 и следващите от процесния договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка, каквато същият не е договорно задължен да претендира. Твърди, че подобна неустойка не е начислявана на ищеца, но въпреки това счита, че същата е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи, че неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава. Излага, че неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит, поради което по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. Твърди, че за да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява. Сочи, че всички тези 3 обстоятелства са налице в процесния случай. Излага, че неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на обезпечение по договора.Счита, че е нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен, което обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция. Твърди, че в случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение, поради което и размерът й се определя като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя. Сочи, че видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спирало да се начислява. Счита, че договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит бил посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Излага, че неустойката освен обезщетителна функция има и други функции обезпечителна и санкционна, като целта й била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. Твърди, че в случая уговорената неустойка не излизала извън присъщите й функции, т.к. нямало данни за ответника да са настъпили вреди. Излага, че вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни - кредиторът бил лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засягало неговия интерес. Сочи, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави. Твърди, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като нямало и въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното задължение. Излага, че нищожността, поради противоречие с добрите нрави не следвало да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат на неизпълнението. Сочи, че ако се приеме, че неустойката е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Счита, че включването на неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона. Твърди, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания, тъй като ищецът е бил запознат с условията на 4

Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Сочи, че знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.