Определение № 1313 от 11.09.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1313 гр. Плевен, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500722 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от С. П.

С. чрез процесуалния й представител адв. Е.И. срещу Определение №3784/23.07.2025г., постановено по гр.д.№1234/2025г. по описа на РСПлевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че неправилно съдът не е приложил критериите за определяне на справедливия размер на дължимото адвокатско възнаграждение, визирани в НМРАВ. Развиват се съображения, че аргументът на първоинстанционния съд, че адвокатското възнаграждение следва да се определи според фактическата и правна сложност на делото е неоснователен, доколкото такъв критерий не намира приложение при начисляването на дължимата държавна такса. В заключение се прави искане съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нов, с който да измени постановеното решение в частта за разноските, като присъди по-висок размер на адвокатското възнаграждение, като начисли и съответно ДДС.

Насрещната страна „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:*** е представила в срок отговор на частната жалба, в която се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Излага се становище, че съдът правилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като се изразява несъгласие с доводите на частния жалбоподател. В заключение се прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

1

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК:*** е депозирала писмен отговор, в който излага твърдения за неоснователност на частната жалба. Моли съдът да остави същата без уважение като неоснователна.

Плевенски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение №896/17.06.2025г., постановено по гр.д.№1234/2025г. по описа на РС-Плевен съдът е признал за установено в отношенията между страните С. П. С. с ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.Л. бул.Д.Н. ***, „С.Ц.“, ***, че сключеният между тях Договор за паричен заем № 4540558/19.07.2022г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

С решението съдът е признал за установено отношенията между страните С. П. С. с ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.Л. бул.Д.Н. ***, „С.Ц.“, ***, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 4540558/19.07.2022г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

На осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.Л. бул.Д.Н. ***, „С.Ц.“, ***, да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Е.И., вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с адрес гр.П., ул.“Б., сумата от 240лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

На осн. чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.Л. бул.Д.Н. ***, „С.Ц.“, ***, да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Е.И., вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, с адрес гр.П., ул.“Б., сумата от 240лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

На осн. чл. 78, ал.6 ГПК съдът е осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.Л. бул.Д.Н. ***, „С.Ц.“, етаж 2, *** , да заплати в полза на Плевенски районен съд, сумата от 50лв., представляваща дължима държавна такса, както и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ж.к.Л. бул.Д.Н. ***, „С.Ц.“, етаж 2, *** , да заплати в полза на Плевенски районен съд, сумата от 50лв., представляваща дължима държавна такса.

2

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК С. П. С. чрез процесуалния й представител адв. Е.И., в която е отправено искане съдът да присъди по-висок размер на адвокатското възнаграждение, което ответниците са осъдени да заплатят на ЕАД „Е.И.“.

С Определение №3784/23.07.2025г., постановено по гр.д.№1234/2025г. по описа на РС-Плевен съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК. Съдът в обжалваното определение, както и в постановеното от него съдебно решение е приел, че размерът на възнаграждение, което е дължимо на адвоката, следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се счита обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. Съдът е приел, че отчитайки спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото, то справедливият размер на дължимото възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ възлиза на 200лв. по всеки иск, като доколкото адвоката е регистриран по ЗДДС следва да се съобрази и дължимия данък и общо възнаграждението се определи на 240лв. по всяка от исковите претенции, като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят дължимото възнаграждение.

Настоящият въззивен състав изцяло възприема изложеното от районния съд в обжалваното определение.

Правилно при определяне на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил, че е сезиран с два кумулативно обединени иска, за което е определил адвокатско възнаграждение, отчитайки фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете и обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ищеца, като е счел за адекватен и справедлив размер на възнаграждението 200 лева (под установения с НМРАВ и съобразно разясненията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), към което се начислява и ДДС с оглед данните за наличие на регистрация по ЗДДС на адвоката.

Въззивният съд приема за неоснователни оплакванията в частната жалба, че неправилно съдът е приложил критерия за фактическата и правна сложност на делото при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

В богатата практика на върховната ни съдебна инстанция, както и в решенията на СЕС, по-конкретно от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., въззивният съд приема, че водещ критерий при определяне размера на адвокатското възнаграждение е именно фактическата и правна сложност на конкретното дело, процесуалната активност на представителя на ищеца.

Именно конкретиката на казуса е водеща при определяне справедливият размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца. В този смисъл правилно съдът е приел, че разумният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 240 лв. с ДДС за всеки един от уважените 3 искове.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 248 ГПК, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3784/23.07.2025г., постановено по гр.д.№1234/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските за присъдено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4