Определение № 358 от 03.07.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. М., 03.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500211 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Ц. Д. К. от гр.Л. , общ.Л. , обл.М. , ул. „хх" № ХХХап.13,с ЕГН ********** срещу Определение Рег. N° 426 /07.04.2026г. на Л.ския районен съд 5 с-в ,постановено по гр.д. № 2763 /2024г.на същия съд, с което е отхвърлена молбата й против присъждането на хонорар от 1 200 лв. , респ. 613 ,55 евро на пълномощника на ответната страна .

В частната жалба е посочено, че за да постанови определението си , първоинстанционният съд е приел , че адв.Г. се е явявала на общо пет съдебни заседания , без да съобрази обстоятелството , че първите две съдебни заседания са отложени , без по тях да се проведе реално никаква дейност.

В последното с.з. по делото съдът е обсъдил единствено молба за прекратяване на делото и е постановил определение , с което е прекратил същото.

Първоинстанционният съд е обсъдил разпорежданията на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения , без да съобрази съдебната практика , че следва да се присъжда само реално изплатената на адвоката сума .

Жалбоподателят поставя под съмнение дали сумата 1 200 лева е реално изплатена .Голямата разлика между представеното пълномощно и Договор за правна защита и съдействие показва , че същата не е била изплатена първоначално и представеният едва в последното съдебно заседание Договор за правна защита и съдействие е съставен единствено с цел да се докаже плащане на сума , която реално не е била изплатена до тогава.

Моли съда да постанови определение , с което да отмени обжалваното определение на Л.ския районен съд ,с което е оставена без уважение молбата 1 за изменение в частта на разноските протоколно определение от 05.02.2026г. , постановено по гр.д. № 2763 /2024г. по описа на същия съд.Алтернативно е направено искане обжалваното от определение да бъде изменено , като присъдената сума бъде редуцирана до действително извършената работа .

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемата страна.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба от Ц. Д. К. с ЕГН **********, от гр. Л., обл. М., ул. „хх" № хх ап.13, против Д. Т. К. от гр. Л., обл.М., ул. „хх" № 6, ет. 3 , ап.310, като са предявени обективно кумулативно съединени искове: с правно основание чл. 45 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5 900 лв. /пет хиляди и деветстотин/ лева обезщетение за нанесени материални щети от наводненията, причинени в имота на ищеца от спукани тръби в апартамента на ответника, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им изплащане, и с правно основание чл. 109 ЗС - за осъждане на ответника да извърши за своя сметка ремонт в апартамента си, като отстрани течовете на тръбите, причиняващи наводненията в ищцовия апартамент.

С протоколно определение от 05.02.2026 год., постановено по гр.д. № 2763/2024 год. на ЛРС, съдът е прекратил производството по ГД 2763/2024 г. по описа на ЛРС поради отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК. Съдът е осъдил на осн. чл. 78 ал 4 ГПК, Ц. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Л., обл. М., ул. „хх" № хх ап.13, да заплати на Д. Т. К. с ЕГН ********** от гр. Л., обл. М., ул. „хх" № 6, ет. 3, ап.310, направените деловодни разноски, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро /шестстотин и тринадесет евро и петдесет и пет цента/.

Определението е връчено на ищеца на 09.02.2026 г.

С „частна жалба“ с вх. № 1749/16.02.2026 г. ищецът Ц Д. К., чрез адв. П.

П. от МАК, е направил искане за изменение на определението в частта за разноските, която „частна жалба“ съставлява молба по смисъла на чл. 248, ал.

1 ГПК, като се иска отмяна на определението в частта му, с която ищецът е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 613,55 евро в полза на ответника.

Сочи се, че по делото ответникът е представил пълномощно, с което е упълномощена адвокат Л. Г. за процесуално представителство на ответника, от 10.01.2025 г., т.е. от дата, предхождаща получаване на исковата молба, последната връчена на ответника на 05.02.2025 г. Договорът за правна защита и съдействие /л. 146/ е представен едва в последното съдебно заседание по 2 делото, като не е представен в предходните четири проведени съдебни заседания. Също така е сключен в почивен ден - събота. Това водело до извода, че договорът е антидатиран и е изготвен с цел доказване плащане на сумата от 1200 лв. Договорът и пълномощното са съставени на ксерокопие, а не на оригинална бланка от адвокатски кочан, а също така не са съставени в един и същи ден, с цел да се докаже плащане, което не е реално извършено.

С атакуваното определение първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, именувана „частна жалба“ с вх. № 1749/16.02.2026 г., подадена от Ц. Д. К. с ЕГН **********, от гр. Л., обл. М., ул. „хх" № хх ап.13, за изменение в частта за разноските на протоколно определение от 05.02.2026 год., постановено по гр.д. № 2763/2024 год. по описа на ЛРС, като неоснователна, като е приел, че присъденото адвокастко възнаграждение е определено правилно и законосъобразно.

Така направените изводи от първоинстанционни съд са правилни и незаконосъобразн и се споделят и от настоящата инстанция по следните съображения:

Видно от писмените доказателства първоинстанционния съд е прекратил производството по делото и е присъдил разноски на ответната страна в размер на от 1200 лв. в неговата еврова равностойност, а именно 613,55 евро.Същите е определили като е имал предвид следното: като процесуалният му представител представя договор за правна защита и съдействие, видно от който е изплатено 1200 лв. адвокатско възнаграждение в брой от ответника на адв. Л. Г..

Съдът констатира, че е подаден отговор на исковата молба от ответника чрез адвокат Г. - л. 17 от делото. Проведени са съдебни заседания, като първото на 26.06.2025 г. , като се е явила адв. Г., на второто - 17.09.2025 г., като се е явила адв. Г., трето - 23.10.2025 г., като се е явила адв. Г., с разпитвани свидетели, четвърто - 03.12.2025 г., като се е явила адв. Г., разпитвани са свидетели и вещо лице, като днешното о.с.з се явява пето поред такова.

Съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа - чл. 7, ал. 2, т. 2, за иска по чл. 45 от ЗЗД се определя минимално адвокатско възнаграждение 890 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 9 от същата наредба при защита с повече от две съдебни заседания за всяко следващо допълнително се заплаща по 250 лв.

По иска по чл. 109 от ЗС, с оглед на това, че няма определена цена към настоящия момент поради неизпълнение на съдебно-техничската експертиза, то следва да се определи минимално адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредбата за адвокатска работа, като най-близка по смисъл разпоредба в случая, а именно - 400 лв. И така, спазвайки цитираните разпоредби на наредбата, се формира адвокатско възнаграждение от 2040 лв. минимум, включващо 890 лв. по иска по чл. 45 ЗЗД, 400 лв. по иска по 109 от ЗС, и 750 лв. за три съдебни заседания след второто.

Действително по делото е приложено пълномощно на л.19 от 10.01.2025година без приложен договор за правна помощ с който ищцата е упълномощила адв.Г. да я представлява по делото.На следващата страница и 3 приложен бял лист в заверено ксероксно копие на което е отразено, че Д. е дала някакви средства, но не е записано на кого.На л.146 от делото е приложен списък на разноските придружен от договор за правна помощ сключен между Д. Т. и Л. Г. за сумата от 1200.00лева от които 800лева по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД и 400лева по иска с правно основание чл.109 от ЗС и за които е отразено че са заплатени на ръка и в брой при сключване на договора.Това са разноските, които е претендирала ищцата.При осъществена справка в Наредба №1 МОС констатира, че същите са определени в минимален размер.Първоинстанционния съд е отчел и разноски в размер на 750 лева за явяване в три допълнителни заседание на пълномощника на ищцана без същата да ги е претендирала и да са приложени доказателства за заплатени такива разноски.Действително в чл.7,ал.9 от Наредба №1 за адвокатските възнаграждение е предвидена възможност при защита по дела с повече от две заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250.00лева.

В чл.78 от ГПК е предвидено да се присъждат действително заплатените съдебни такси и разноски. По делото не са ангажирани доказателства за заплатени 750лева за три допълнителни съдебни заседание и не са претендирани такива.ЛРС макар и да е приел, че са дължими, не ги е присъдил, като е приел , че са прекомерни и е присъдил само действително заплатения адвокатски хонорар.

Така направените изводи на първоинстанционния съд са правилни законосъобразни.

По отношение възнаграждението на авд.Г. за исковото производство съдът отново прецени фактическата и правна сложност на делото , проведените процесуални действия и събраните писмени доказателства, както и установената трайна съдебна практика по спорните правни въпроси, поради което МОС намира, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са адекватни и справедливи.Не са налице условия за допълнително изменение на определения размер на адвокатското възнаграждение, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно и МОС го потвърждава.

При този анализ на доказателствата, МОС намира жалбата за неоснователна, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложените мотиви, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №426/07.04.2026година постановено по гр.д.№2763/2024година по описа на ЛРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5