Решение № 48 от 18.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Кюстендил, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20211500500504 по описа за 2021 година

С решение от №260455 от 07.10.2021г. по гр.д.№621/2021г. Кюстендилският районен съд е отхвърлил, като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***№25, офис сграда ***, ет.2 ,офис 4 срещу ЕВ. В. ТР., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.”С.”,№54 искова по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца за сумите, дължими по Договор за стоков кредит №3472385/29.11.2018г., а именно 1901.50 лв., незаплатена главница от неплатени месечни погасителни вноски за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г., 271.51 лв. договорна( възнаградителна ) лихва, дължима за периода от 14.01.2020г. до 14.11.2020г.§ 216.35 лв. лихва за забава, дължима за периода от 15.01.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Преписи от решението са връчени на страните, както следва: на 11.10.2021г. на С. Т. на 20.10.2021г. на ищеца.

В срока за обжалване е подадена въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД .

Отхвърлянето на исковете, съдът е обосновал с обстоятелствата, че е неравноправна клауза от договора, даваща възможност на кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да прехвърли вземанията си по него без съгласието на ответника, както изисква чл.143 т.15 от ЗЗП.В мотивите към решението са посочени разпоредбите на чл.13, ал.1 от Общите условия – право на кредитодателя при забава в плащанията на дължими от потребителя суми да прехвърли на трето 1 лице събирането на сумите и без предварително съгласие на потребителя, а съгласно ал.6 „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица или част от него, заедно с дължими лихви, такси, комисиони и други, като уведоми потребителя писмено за това, в съответствие със закона и ал.7 на чл.13 според която, с подписване на Договора за кредит, потребителят дава изричното си съгласие „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да прехвърля правата си по договора за кредит на трети лица.Съдът се е аргументирал и с обстоятелството, че в договора не е предвидена възможност длъжникът да бъде заместен от друго лице , по негов избор, което създава неравновесие между правата и задълженията на страните и обуславя извод за неравноправност на клаузата на чл.143 т.15 ЗЗП. В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението.Въззивникът се позовава на клаузи от договора за кредит, в които е обективиран фиксиран лихвен процент(чл.6 от ОУ) и годишен процент на разходите,като счита, че по този начин са удовлетворени законовите изисквания, касаещи референтни стойности, индекси и методики, съответно допускания по променливи във формулата за изчисляването им са неприложими, тъй като в договора е инкорпориран ясен погасителен план, без уговорки за промяна.Цитира номера на съдебни решения в които е прието същото – решение №923 от 30.11.2018г. по в.т.№1266/2018г. на Окръжен съд – Варна, решение №314 от 11.05.2017г. по т.д. №1092/2016г. на Окръжен съд- Варна, решение №85 от 06.06.2019г. по в.гр.д.№157/2019г. на Окръжен съд – Търговище.Въззивникът смята, че в разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК по изчерпателен начин са изброени компонентни, които съставят ГПК и не може да става дума за неяснота у потребителя за разходите, включени в годишния процента на разходите, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените разпоредби в това число чл.11, ал.1 т-.9, 10 и 11 ЗПК. В жалбата е отбелязано, че в договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема, годишен процент на разходите, брой погасителни вноски, размер на погасителната вноска, дата на плащане на всяка от вноските, общ размер на всички плащания.Разпоредбата на чл.11, ал.1 т.10 изисква посочване на годишния процент на разходите, както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, което изискване е спазено – решение №1431/04.12.2019г. на ОС – Пловдив по в.гр.д. №2160/2019г.,решение №294 ОТ 23.12.2019г. на ОС –Шумен по в.гр.д.

№397/2019г.Отразено е, че договорът отговаря на изискванията посочени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12, 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.7 -9 – съдържа дата и място на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояване, размер на ГЛП, размер на ГПР, както и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора, условията за издължаване на кредита вкл. погасителен план, съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителни вноски.В процесния договор е отразен общия процент на разходите, който не надхвърля чл.19, ал.4 ЗПК, съдържа се общата сума, дължима от потребителя, начислена към момента на сключване на договора, приложен е и погасителен план, подписан от двете страни, в който е посочен броя на погасителните вноски, падежа на всяка от тях, каквото е разбирането на съда относно приложението на закона , изразено в решения №1/07.10.2020г. на ОС-Шумен по в.гр.д. №371/2019г., решение №14 от 30.01.2020г. на ОС – Разград по в.гр.д.№342/2019г. и решение №14 от 30.01.2020г. на ОС – Разград по в.гр.д.№342/2019г .Като аргумент е посочено и обстоятелството, че в договора е посочена общата стойност на плащанията, при което сборът от погасителните вноски е равен на посочената сума от общата стойност на плащанията.Извън горното се сочи, че договорът е подписан както е посочено в чл.11, ал.1 т.27 от ЗПК, Общите условия са подписани – всяка страница от кредитното досие е подписана, посочен е номера на 2 съответната страница и номера на последната страница, като информацията от първата страница на договора се припокрива с информацията от следващите страници.Клаузите на чл.13 от ОУ,неразделна част от Договора, не противоречат на разпоредбите на ЗЗП.С клаузата на чл.13, ал.6 от ОУ – страните са уговорили, че „УКФ“ може по всяко време да прехвърли вземанията си по договора, като уведоми писмено кредитополучателя за направеното прехвърляне, в съответствие със закона, за което е дадено изрично съгласие в чл.13, ал.7 от договора.В чл.4 от ОУ към Договора изрично е уговорено, че потребителят има право да се откаже в 14 – дневен срок от сключване на договора, без да посочва причина, както и без да дължи обезщетение – отказ от договора липсва.Общите условия са били предоставени на кредитополучателя при сключване на договора, в съответствие с изискването по чл.147а от ЗЗП – подписвайки ги същият е изразил съгласието си с тях, клаузата не е нищожна по см. на чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП. В тази хипотеза и при липса на забрана за прехвърляне вземане, произтичащо от потребителски кредит договорът за цесия е разгледан, като сделка с годно правопораждащо действие.Обърнато е внимание на обстоятелството, че регламентация на цесия и замяна на длъжника, разкрива липса на идентичност между тези две сделки. На 05.11.2021г. е подадена молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***. В молбата се съдържа искане за тълкуване на постановеното решение, в частта относно изложените мотиви, че за да е законосъобразна цесията е следвало да има и клауза, съгласно която по всяко време длъжникът може да заменен по договора от трето лице.Преповторени са изложените в жалбата съображения относно липса на идентичност между двата вида облигационни правоотношения.На молбата с молив е посочено – след връщане от КОС.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок е подаден писмен отговор.В отговора е направено изявление за допустимост на жалбата, и е изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимиран правен субект и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

При извършената служебна проверка съдът не намира пороци обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).

Договорът на който ищецът основава вземанията си е договор за стоков кредит №3472385, със страни „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като заемодател и ЕВ. В. ТР..Под формата на погасителен план в договора е обективирана следната информация – общ размер на кредита 3574.49, обща дължима сума от потребителя 4796.64 лв, продължителност на кредита 24 месеца, размер на погасителните вноски 199.86 лева.Посочена е застрахователна премия 425.49 лв, дата на изготвяне 29.11.2018г. дата на отпускане 29.11.2018г., първа падежна дата 14.12.2018г., годишен лихвен процент 30.00 %., годишен процент на разходите 34.49 %.Отделно в договора са посочени конкретни дати и дължими погасителни вноски, както и техния размер, размер на непогасеното задължение и размер на непогасената главница.

От съдържанието на Общите условия,подписани от потребителя с оглед мотивите на съда, изложените в жалбата доводи и действието на Закона за потребителския кредит, вменяващ на кредитодателите спазването на определени изисквания, относно съдържанието на договорите за потребителски кредит, внимание заслужават следните клаузи:

3

Чл.13, ал.16 според която УКФ може по всяко време да прехвърли правата си по Договора за кредит на трети лица или част от него, заедно с дължими лихви, такси и други разноски, като уведоми потребителя писмено за това, в съответствие със закона.При посочен от потребителя еmail в договора за кредит, е предвидено УКФ да го уведоми за прехвърляне на правата си по същия начин, чрез уведомление до посочения ел.адрес.Подписването на договора е определено, като акт на съгласие за прехвърляне правата по Договора за кредит на трети лица.

Чл.3 Потребителят се задължава да върне на УКФ цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите и разноските, по него в сроковете и при условията, указани в Договора на вноски, броят, размерът и падежите на които се посочват в договора.За заплащането на всяка вноска не е необходимо никакво допълнително предизвестие.Посоченият в договора размер на всяка месечна погасителна вноска включва предвидената в Договора част от главницата, лихвата върху нея към момента на предоставяне на Кредита, комисионата/ таксата и съответна част от застрахователната премия, в случай, че има сключен договор за застраховка.Посочва се също и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.При договорите за стоков кредит, съгласно чл.3, ал.3 е предвидено, че съгласно чл.27, ал.4 ЗПК търговецът следва да получи избраната стока след изтичане на 14 – дневен срок, в който Потребителят откаже от Кредита, ако Потребителят реши да се възползва от правото си на отказ, е предвидено да бъде уведомен кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗПК, без да дължи каквито и да било суми и разноски.Съгласно чл.3, ал.3 от договора, на основание чл.29, ал.1 ЗПК кредитополучателят може да получи избраната стока от Търговеца, след изтичане на 14- дневен срок, в който Потребителят се откаже от Кредита, ако потребителят реши де са възползва от правото си на отказ, е достатъчно той да уведоми кредитора в срока и по реда на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗПК, без да дължи на Кредитора каквито и да било суми и разноски – съдържанието ведно с представения погасителен план изпълват съдържанието на предвиденото в чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК – договорът да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Допълнително разяснения във връзка усвояване и погасяване на кредита се съдържат в чл.5 от Договора, като уточненията са обусловени с вида на договора за кредит, за закупуване на стоки.При отпускане на стоков кредит, какъвто е кредитът предмет на настоящото разглеждане – същият се отпуска за цената на стоката, закупена от Потребителя в Търговския обект, при изваждане на първоначалната вноска на потребителя за цената на съответната стока, ако има такава.В този случай сумата по кредита се превежда от УКФ директно към съответния търговец, от който Потребителят закупува стоката, като Кредитът се счита усвоен от Потребителя на датата на заверяване на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит.Кредитът се погасява във валутата в която е отпуснат, плащания се осъществяват чрез разплащателна сметка.Предвидено е погасяването на стоков кредит да се извършва чрез плащане на каса, от Потребителя на Касите на „Уникредит Булбанк“ АД.Уточнено е, че плащането на каса по договор за кредит се извършва, като се начислява от „Уникредит Булбанк“ АД такса за погасяване на месечните вноски според Тарифата на УКБ.