Решение № 144 от 22.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Смолян, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440100989 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Ищецът А. Д. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *, е предявил срещу *, със седалище и адрес на управление: гр. * обективно кумулативно съединени искове, както следва: осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2530, 13 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца и незаплатен нощен труд в размер на 253 часа за периода от 12.10.2019г. до 30.09.2022 година, получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд в размер на 253 часа с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 337 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за извънреден труд, считано от първо число от месеца, следващ периода, за който се дължи съответното допълнително трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска.

Ищецът излага, че е служител в системата на МВР, * - Смолян /*Смолян/ от месец септември 1999г., като до момента заема длъжността *.

1

Съгласно чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ А. Р. е със статут на държавен служител и осъществява службата си на 12 и 24-часови смени.

Излага, че исковата претенция е за периода от 12.10.2019г. до 30.09.2022 година.

В исковата молба се твърди, че липсата на изрична норма в Наредба № 81213-776/29.07.2016г. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.) и Наредба №8121з36/07.01.2020г. (обн. в ДВ бр.З от 10.01,2020г.) представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, в съдебната практика се приема, че субсидиарно следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.). В чл.9 ал.2 от същата Наредба е предвидено при сумирано изчисляване наработното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Посочената в чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент "1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. На общо основание приложение имат нормите на чл. 9 и следващите от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и опредЕ. методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява сумирано за определен период. В исковата молба се сочи, че към момента за посочения три годишен период назад, положеният от ищеца А. Р. извънреден труд, не е преобразуван от нощен в дневен такъв е коефициент 1,143, не е начисляван и не му е заплащан. Претендира и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника – * (*) – гр. Смолян, който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Ответникът излага, че в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, 2 посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 10 (предишна ал. 9) във връзка с ал.

8 (предишна ал. 7), чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016 г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.) и Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г.

(обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), регламентиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3, съответно ал. 2, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът, който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд. Ответникът излага, че с оглед предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд, в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9, съответно ал. 10 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

В съдебно заседание, ищецът А. Д. Р.– редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. **, който поддържа предявените искове с допуснатите изменения и моли за присъждане на разноските по делото съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът * – редовно призован, представлява се от юрисконсулт *, която оспорва исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът А. Д. Р. е работил по служебно правоотношение при ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността *.

3

Страните не спорят също, че ищецът А. Д. Р. е полагал труд на 12часови работни смени, по график, включително за времето от 22. 00 ч. до 06.

00 ч.

Последното се установява и от заключението на вещото лице Е. К. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза. То е изготвено след като вещото лице е направило справка в счетоводството на ответника, със съхраняваните при него документи, относими към случая на ищеца Р.. В заключението вещото лице посочва, че положеният от ищеца нощен труд за процесния период от 12.10.2019г. до 30.09.2022 година, който подробно е представен в табличен вид, е заплатен на същия, без обаче часовете положен нощен труд да бъдат преобразувани в дневен, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Видно от заключението на вещото лице, размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения от ищеца нощен труд и преизчисления, съгласно НСОРЗ, изчислен от 1-во число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до 12.10.2022г. /датата на предявяване на иска/ е 337, 00 лева.

Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице като обективно, добросъвестно и компетентно изготвено. Същото е и неоспорено от страните. Ето защо, съдът намира, че не същото следва да се даде вяра.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Ищецът А. Р. е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и съгласно ал. 2 от същата норма, статутът му се урежда с този закон.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в този закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд /от 22. 00 до 06. 00ч. / – чл. 179. ал. 1. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Основният и спорен по делото въпрос е следва ли да се презчислява или не, с коефициент 1,143, положеният от ищеца А. Р. нощен труд и така да се приравнява към дневен. За да му се даде точен отговор, трябва да се направи справка със съответната законодателна уредба.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период са действали Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.

(отм.), НАРЕДБА № 8121з-36 от 7.01.2020 г. (отм.), НАРЕДБА № 8121з-1174 4 от 21.10.2020 г. (отм.) , НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г. (отм.) и НАРЕДБА № 8121 з-922 от 22.07.2022 г.издадени от министъра на вътрешните работа, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. Текстът на чл. 3 на всички наредби гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове нощен труд не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби обаче, липсват изрични разпоредби, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от предходно действащата Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., която гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143.

Вярно е принципното положение, установено в нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА, че когато нормативния акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. В случая обаче Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в правото, доколкото правоотношенията, свързани с реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, работещи в МВР. Действително в издадените наредби /цитирани по-горе в мотивите/липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата на това правило е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.