Решение № 41 от 15.01.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София , 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000503103 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.06.2019г, поправено с решение от 20.08.2019г и двете постановени по гр.д. № 6275/2018г Софийски градски съд, ІГО, 15 състав е отхвърлил предявените искове от Арвал сървиз лийз Италия ЕАД против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение в размер на 1955.83лв, частично от 29337.45лв представляващи обезценка на процесен автомобил от забавянето на наказателното производство и нарушаването на правото по чл.6,ал.1 от ЕКЗПЧ за разглеждането на делата в разумен срок, на 87518.40лв- за лишаване от право на ползване на автомобила за периода от м.09.2015г до м.04.2018г, равняваща се на пазарния наем за автомобила, поради нарушение на правото по чл.6, 1 от ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок, на 9779.15 евро , частично от 19558.30евро- за неимуществени вреди, настъпили поради нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен срок в периода от м.09.2015г до м. 04.2018г и изразяващи се в несигурност и очаквания да приключи делото и е върнал исковата молба по отношение на иска за заплащане на 2981.83лв месечно - имуществени вреди от лишаване от правото да ползва автомобила за периода от м.05.2018г до връщането на автомобила, 1 съизмерими с пазарния наем, поради нарушаване на правото за разглеждането на делото в разумен срок и на осн. чл.2б от ЗОДОВ, а при евентуалност- на основание чл.4, пар.3 от ДЕС. С решението съдът е възложил разноските по делото върху ищеца, с оглед изхода от спора.

С допълнително решение от 23.06.2020г по същото дело СГС , ІГО, 15-ти състав е отхвърлил предявените искове от Арвал сървиз лийз Италия ЕАД против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплаща по 2981.83лв месечно обезщетение за имуществени вреди от лишаването на ищеца от ползването на неговия автомобил за периода от м.05.2018г до връщането на автомобила, поради нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен срок и при евентуалност на осн. чл.49 от ЗЗД вр. чл.4,пар.3 от ДЕС.

И двете решения на СГС са предмет на обжалване с въззивна жалба от ищеца Арвал сървиз лийз Италия ЕАД, представлявано от адв. Ф. от САК. Въззивникът твърди, че решението от 15.06.2019г е недопустимо, като произнесено по непредявен иск. Поддържа, че не е предявявал иск по чл.49 от ЗЗД и такъв иск не е докладван.

Поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа, че част от мотивите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа, че СГС не се е произнесъл по всички правопораждащи твърдения на ищеца- липсва произнасяне по твърдението за приложимост на Директива 2012/29 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпление. Поддържа, че чл.111 от НПК противоречи на посочената Директивата. Поддържа, че съдът не е съобразил и специфичните функции на Прокуратурата на РБ по ръководство и надзор на досъдебното производство.

Поддържа, че мотивите на съда са непълни и постановени при неправилна преценка на доказателствата и закона. Поддържа, че предявените искове са доказани по основание и размер. Моли въззивния съд, след като съобрази оплакванията в жалбата, да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноските , направени пред двете съдебни инстанции.

Допълнителното решение на СГС е обжалвано от ищеца, чрез адв. Ф., с мотиви за недопустимост и неправилност. Поддържа, че съда не е съобразил всички доказателства по делото и неправилно е приложил материалния и процесуалния закон.

Моли решението да бъде отменено и предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен.

Ответникът по въззивната жалба- ответник пред първата инстанция Прокуратура на РБ не депозира писмен отговор на въззивната жалба.

2

В о.с.з. страните се представлява.

Въззивникът Арвал сървиз лийз Италия ЕАД се представлява от адв. Ф., която поддържа въззивните жалби и моли по съображения в жалбите предявените искове да бъдат уважени.

Представителят на САП прокурор Поповска счита жалбите за неоснователни и моли решението на СГС да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е тълкуването на закона направено от ВКС с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК –т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично неправилно неправилно по съображения, изложени във въззивните жалби.

Въззивният съдебен състав намира оплакването на въззивника за недопустимост на първоинстанционното решение, като постановено по непредявен иск за неоснователно. Съдът е разгледал заявените от ищеца факти и се е произнесъл по тях, като ги е квалифицирал според собственото си убеждение. Дадената правна квалификация на съда, дори и да не е правилна , не води до недопустимост на постановения акт и до произнасяне по непредявен иск. Искът се характеризира със своето съдържание- спорното право описано чрез правопораждащите факти и твърдения от ищеца, искането към съда и страните си. В случая първоинстанционният съд не е излязъл и не се е произнесъл по факти , различни от тези заявени от ищеца в ИМ. Ето защо произнасянето на СГС е по фактите , заявени от ищеца и по неговото искане, което прави това произнасяне допустимо.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Видно от представения доклад за регистрация на фирма дружеството – ищец се 3 занимава професионално с отдаване под наем и лизинг на автомобили.

По делото не се спори, че ищецът е собственик на л.а. Ауди А5, като видно от вписванията в обществен автомобилен регистър- Тренто, първата регистрация на автомобила е направена на 27.02.2012г.

Установява се, че предсатвител на Бритиш Американ Табако е заявил кражбата на този автомобил 11 или 12 .11.2013г в Рим.

Така описаният автомобил е установен на територията на България и е образувана прокурорска преписка № 2022/2014г по описа на РП-Карлово, по която се разследва заличаване или подправка на идентификационен номер на МПС, впоследствие ОПГ и вещно укривателство по отношение на лица, занимаващи се с укриване и спомагане отчуждаването на откраднати автомобили. По тази пр. преписка като веществено доказателство е приобщен и процесният автомобил Ауди А5, собственост на ищеца с протокол от 08.12.2014г.

По делото се установява и не е спорно , че производството по посочената прокурорска преписка е висящо, преобразувано и възложено за разследване на ГД”НП” под ръководството и надзора на прокурор при СП.

Установява се , че процесният автомобил е върнат на ищеца на определение от 05.11.2019г на СпНС по НЧД № 4112/2019г.

По делото се установява още, че ищецът многократно е искал от РП-Карлово, както и от Специализирана прокуратура връщането на автомобила, като това е отказвано със съответно прокурорско постановление.

Видно от писмо от 17.05.2016г от МВтР, ОД МВР- Пловдив, отдел КП всички следствени действия по тяхно мнение с процесния автомобил са извършени и същият не е необходим за разследването.

По делото са събрани САТЕ, изготвена от в.л. инж. С. и СОЕ, изговена от в.л. инж. З., установяващи пазарната стойност на автомобила Ауди А5 към различни дати, както и пазарния наем, който може да бъде реализиран при отдаване на автомобила под наем в различни периоди.

Експертизите са приети в о.с.з. на 15.03.2019г и не са оспорвани от страните.

В исковата си молба и уточнението към нея от 16.07.2018г ищецът заявява, че търпи вреди от това, че неговата вещ- процесният автомобил Ауди А5 е приобщен към водено наказателно производство като веществено доказателство и въпреки, че от лятото на 2015г с него не са извършвани процесуално-следствени действия , същият не 4 им се връща. С това , според ищеца, дружеството търпи вреди, които са следствие на бавното правосъдие, разглеждането и решаването на наказателното производство не в разумер срок и съответно търси обезщетение от тези вреди от Прокуратурата на РБ.

С разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ , в сила от 15.12.2012г е създаден национален механизъм за бавно правосъдие. Нормата предвижда отделна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС.

По отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца съдът приема, че правото на ищеца да се ползва от разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ произтича от установения факт, че е собственик на лек автомобил, който е приобщен и се задържа по висящо наказателно производство като веществено доказателство.

Безпротиворечива е практика по сходни казуси на ВКС, съгласно която не само страните в едно гражданско или наказателно производство, а и всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството има право на иск за вреди вследствие бавното разглеждане на засягащото го производство. В този смисъл решение №210/2015г по гр.д. № 3053/2014г на ВКС и решение № 150/2021г по гр.д. № 716/2020г на ВКС.

Що се отнася до пасивната легитимация на ответника по делото няма наведени възражения нито в отговора на ИМ , нито пред настоящата инстанция. Прокуратурата на РБ като осъществуваща надзор и ръководство в досъдебната фаза на наказателното производство носи отговорност, като субституент на държавата, за вредите, които гражданите и юридическите лица търпят от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,пар.1 от Конвенцията.

По отношение на разглеждането на наказателното производство, по което е приобщен автомобила Ауди А5 като веществено доказателства извън разумните срокове

Съгласно чл.22 от НПК разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е принцип в наказателното производство. Сроковете за извършване на разследването са уредени в чл. 234 НПК. В чл.2б от ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение на правото на процес в разумен срок. При съобразяване на тези факти съдът дължи съпоставката между продължителността на воденото производство и разумния срок, за който лицето следва да получи правосъдие. При преценката на продължителността на разумния срок следва да се съобрази баланса между интересите на лицето да получи бързо правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно 5 провеждане на едно съдебно производство, с цел постановяване на законосъобразен съдебен акт. Според съдебната практика / решения №№ 66/2015г по гр.д. № 5813/2014г на ІІІГО , 76/2016г по гр.д. № 5721/2015г на ІІІГО на ВКС, решение № 122/2020г по гр.д. № 610/2020г на IIIГО и решение № 272/2020 по гр.д. № 924/2019г на IV ГО на ВКС / при преценка си за разумността на периода на разглеждане на съдебното производство , съдът дължи съобразяване на сложност на делото, необходимостта от получаване на доказателства от чужбина , броят на лицата, участващи в производството като за да прецени сложността на делото съдът преценява естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на участниците в производството и н а свидетелите, нуждата се получат документи по делото, естественото на необходимите доказателства , съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и т.н.