Решение № 4491 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4491 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110200871 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. К. срещу наказателно постановление/НП/ № BG19092022/5800/Р8-1667/22.02.2023г., издадено от директор на Национално тол управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

В жалбата се поддържа, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че не е извършено вмененото нарушение, както и че наложеното наказание е незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява и не се представлява. От страна на адв Д. са изложени съображения по същество, като се позовава на Решение С-61/2023 на СЕС.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Б., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.09.2022г. в 18:28 часа в направление излизане от територията на Република България на граничен контролно-пропускателен пункт Гюешево е извършена проверка от св. Л.С., старши инспектор в отдел МП Гюешево, териториална дирекция „ТД Митница София“, на пътно превозно средство/ППС/ с рег. № *** по вид влекач, марка и модел „***“ с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от 1 жалбоподателя В. К. К.. В хода на проверката контролните органи установили по генериран доказателствен запис/доклад/ от електронната система по чл.

167а, ал. 3 ЗДвП, че на 08.09.2022г. в 16:41 часа ППС с рег. № *** се движи по път № 16, км 49+384, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като е преценено, че не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата/ЗП/.

Предвид така установеното св. Л.С. съставила АУАН №

BG19092022/5800/Р8-1667/19.09.22г., в който посочила, че с описаното поведение жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят не подал писмени възражения против съставения му АУАН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено процесното НП № BG19092022/5800/Р8-1667/22.02.2023г. от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, гр. София, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства и веществено доказателствено средство – електронен запис със снимков материал, както и въз основа на показанията на св. Л.С.. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество жалбата е основателна по следните съображения.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от чл. 189е, ал. 12 ЗДвП и заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., заповед № ЧРСП-НТУ-23/24.01.2023г. и заповед РД-11-760/19.08.2022г. на председателя на АПИ, а актосъставителят Л.С. е оправомощена да съставя АУАН видно от заповед № ЗАМ1434/32-263874/08.08.2022г. на директора на Агенция „Митници“.

При служебната проверка за процесуалната законосъобразност на НП съдът счете, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И в АУАН, и в НП се съдържат реквизитите, посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е ясно и точно описано, като не е засегнато правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно превозно 2 средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

До влизане в сила на наказателното постановление е влязла в сила разпоредба, предвиждаща по-благоприятно правило за поведение и е налице основание за приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, вр чл. 10б, ал. 7 ЗП/нова, бр. 14 от 2023г., в сила от 01.01.2024г./. От 01.01.2024г. в чл. 10б, ал. 7 ЗП се предвижда когато е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен месец за ППС от категорията на чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя да се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съотвените участъци в срок до 14 дни, считано от получаване на уведомление по ал. 8.

При заплащане на таксата в срока по изр. първо не се образува административнонаказателно производство.

Тази уредба е в унисон с европейското законодателство – Регламент 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО и Директива/ЕС/ 2019/520 на ЕП и на Съвета от 19.03.2019г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване и за улесняване на трансграничния обмен на информация за неплащане на пътни такси в Съюза, в който акт в чл. 2, пар. 7 се посочва, че при констатация на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа доставчикът на електронната услуга, респ. АПИ е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол такса. В случая не се установява, нито се твърди собственикът на ППС да е бил уведомяван да заплати дължимата такса преди да се образува административнонаказателно производство. Съобразно чл. 10б, ал. 7 ЗП едва след уведомяване от страна на доставчика на електронна услуга за събиране на пътни такси на собственика и ползвател на ППС и след проявено бездействие от ползвателя на услугата, може да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана "Директива 1999/62/ЕО". Съгласно чл. 9а от посочената Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по 3 настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи", но и съобразени с общите принципи на съюзното право. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до най-малко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 39 и цитираната съдебна практика). От това следва, че принципът на пропорционалност изисква от една страна наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението и от друга страна - при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018: 810, т. 45).

В конкретния случай в чл. 179, ал. 3б ЗДвП е налице предварително определен размер на имуществена санкция, който не подлежи на индивидуализиране спрямо всеки конкретен случай съобразно неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Наред с това независимо от налагането на имуществена санкция, в някои случаи в размер, значително надхвърлящ дължимите такси, е предвидено, че санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП.

Налагането на санкции с фиксиран размер за всяко нарушение без възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В Решение от 22 март 2017 г. по съединени дела Euro-Team Kft. C-497/15, Spirál-Gép Kft. C-498/15, ECLI: EU: 2017: 229, т.

50 от цитираната практика изрично е изведено, че: "..... член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура независимо от характера и тежестта им. " Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 цитираната съдебна практика).

В горния смисъл е и решение на Съда на ЕС от 21.11.2024г. по дело С61/2023г., постановено по преюдициално запитване на АС Хасково по адм.д.

№ 997/22г. В цитираното решение Съдът не ЕС е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура независимо от характера и тежестта им, включително и когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса във фиксиран размер.

4

По силата на чл. 633 ГПК, вр. чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в РБ.

С оглед горното съдът намира, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите пътни такси, което от своя страна се явява още едно основание за отмяна на оспорения електронен фиш.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските адв. Д. е оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. С оглед на това съдът осъди АПИ да заплати на адв. И. А. Д. от АК-Хасково 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.