Определение № 938 от 15.12.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 938 гр. София, 15.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500769 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от С. П. Х., А. С. Х. и С. С. Х.

(ответници в първоинстанционното производство), срещу протоколно определение постановено в открито заседание на 24.10.2023 г., по гр. д.

406/2022 г., по описа на РС – Своге. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искане с правно основание чл. 214 от ГПК за изменение на подадения от жалбоподателите насрещен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, в осъдителен с правна квалификация чл.

109 от ЗС, както и в осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на всички предявени искове.

Поддържа се, че жалбоподателите в законоустановения срок са направили искане за изменение на претенцията им с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на процесната сграда, в осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, което изменение правилно е допуснато от първоинстанционния съд. По отношение на земята под сградата, доколкото насрещната по жалбата страна (ищци в първоинстанционното производство) не са оспорили собствеността на жалбоподателите, последните преминавали от положителен установителен иск, към негаторен иск по чл. 109 от ЗС. В условията на обективно кумулативно съединяване към горните два иска били предявени и претенциите с правно основание чл. 59, ал. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната 1 страна, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Настоящият състав на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Д.

Х. Х. и А. Х. М., с искане на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато, че същите са собственици по давност на масивна двуетажна жилищна сграда върху сутерен, със застроена площ от 23 кв. м., находяща се в с. З., о. С., в урегулиран поземлен имот ...-.. от кв... по ПУП на селото. От ответниците – настоящи жалбоподатели е предявен насрещен иск със същата правна квалификация и за същата сграда, както и за поземления имот, в който тя се намира.

В открито заседание проведено на

13.07.2023 г. и съгласно приложеното уточнение на исковата молба (по насрещната претенция), ответниците са направили искане за изменение иска, по реда на чл. 214 от ГПК. Поискано е от съда допускане на изменение на първоначалната претенция с правно основание чл. 124, ал. 1от ГПК като по отношение на сградата се иска преминаване от положителен установителен иск за собственост към ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, а по отношение на дворното място – преминаване от положителен установителен иск към негаторен иск по чл. 109 от ЗС. В условията на обективно кумулативно съединяване към горните два иска са предявени искове по чл. 59, ал. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е допуснал поисканото преминаване от положителен установителен иск за собственост към осъдителен иск по чл. 108 от ЗС по отношение на сградата и е отхвърлил искането в останалата му част. Приел е, че по реда на чл. 214 от ГПК е недопустимо предявяването на нови искове, каквито са тези по чл. 109 от ЗС, чл. 59, ал. от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което е порцесулано недопустима. Съображенията за това са следните.

Определенията на съда подлежат на обжалване в две хипотези, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: когато преграждат развитието на делото и когато това е посочено изрично в закона. По правило определението на съда по чл. 214 от ГПК, с което се допуска или отхвърля искането за изменение на иска не подлежи на самостоятелно обжалване, защото не е преграждащо по своя характер, нито пък попада в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Контролът за неговата правилност и законосъобразност следва да бъде осъществен при проверка на постановения краен съдебен акт. От това правило е установено едно изключение, посочено 2 в т. 7б на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен, какъвто случай настоящият не е. Извън тази хипотеза определенията по чл. 214 от ГПК не подлежат на обжалване с частна жалба, а ако съдът постанови акт по такава жалба, то той е недопустим. В този смисъл - Определение № 39 от 21.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. 403/2017 година.

Предвид горното настоящият въззивен състав приема, че така подадената частна жалба срещу определение по чл. 214 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по нея да бъде прекратено.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба подадена от С. П. Х., А. С.

Х. и С. С. Х. срещу протоколно определение постановено в открито заседание на 24.10.2023 г., по гр. д. 406/2022 г., по описа на РС – Своге.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 769/2023 г., по описа на Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3