Решение № 254 от 17.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. ***, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20265501000188 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение № 108/21.11.2025 г., постановено по гр.д. № 321/2025 г. по описа на Районен съд - ****, поправено с решение № 11/17.03.2026 г., с което е осъдено „*** да заплати на В. Б. М. обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал. 1 КЗ, за причинените й на 01.08.2021 г. неимуществени вреди, вследствие ПТП, а именно: сумата в размер на 5 000 лева (частичен иск от претенция в размер на 30 000 лв. и приет от съда справедлив размер от общо 15 000 лв. ), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 01.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023 г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноските.

Постъпила е въззивна жалба от „*** против решението, в осъдителната му част, като счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага подробни съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваната част и да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноските пред първата инстанция.

1

Постъпил е отговор на въззивната жалба от В. Б. М., в който излага съображения, че направените във въззивната жалба възражения са неоснователни, необосновани и недоказани. Моли жалбата да бъде отхвърлена и съдът да присъди направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от В. Б. М. , с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения частичен иск, както и в частта, в която е определен справедливия размер на дължимото обезщетение. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск. На второ място моли съдът да измени обжалваното решение в частта, с която е определен справедлив размер от 15 000 лв. за имуществени вреди и да определи, че този размер е 30 000лв. Претендира разноските пред двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „***, с който взема становище, че жалбата е на първо място недопустима. На следващо място посочва, че същата е неоснователна. Моли същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в случай че съдът допусне разглеждането й да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.

432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и 429, ал.3 от КЗ във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата В. Б. М. моли съда да постанови решение, с което да осъди „*** да й заплати сумата от 5 000 лв., представляваща втори частичен иск от цялата сума от 30 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП на 01.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023г., датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответното застрахователно дружество до окончателното 2 изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „***, с който заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищеца нямал правен интерес от предявяване на нов частичен иск. Твърди, че непредявяването на цялата друга част от твърдяното вземане било злоупотреба с процесуални права. Твърди, че решение № 114/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на РС **** не е влязло в законна сила. Твърди съпричиняване от страна на ищцата, поради неизползване на обезопасителен колан. Оспорва, че всички описани в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП. Заявява, че претенцията за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. е силно завишена по размер и неотговаряща на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания. Сочи, че претенцията в този й размер не е съобразена със социално-икономическата обстановка в страната и с обичайната съдебна практика за обезщетяване на подобен вид и тежест вреди. По тези съображения моли съда да отхвърли както главния иск, така и акцесорния иск за лихва. Претендира разноски.

Видно от приложеното гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд – ****, с решение № 114/20.11.2024 г., поправено с решение № 1/06.01.2025 г.

„*** е осъдено да заплати на В. Б. М., обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинените й на 01.08.2021 г. неимуществени вреди, вследствие ПТП, а именно: сумата в размер на 8750 лева (частичен иск от общо сумата от 30 000 лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 01.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2023 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над 8 750 лв. до претендираните 10 000 лв. (частичен иск от общо сумата от 30 000 лв.) като погасен поради плащане.

Горепосоченото решение е потвърдено с решение № 97/31.03.2025 г. постановено по в. т. д. № 40/2025 г. по описа на Окръжен съд – ***.

Основен спорен момент по делото е какво е справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата В. Б. М., доколкото в решение № 114/20.11.2024 г. постановено по гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд – ****, съдът не е определил справедлив размер.

Видно от съдебномедицинската експертиза, вследствие на процесното 3

ПТП, ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: контузия на главата, разкъсно контузна рана в областта на десен горен клепач, контузионно кръвонасядане на челото, мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, охлузване в областта на десния раменен пояс, кръвонасядане по дисталната част на двете подбедрици, охлузване по дясната гръдна половина и дискови протрузии на нива С4-5, С5-6 и парамедианна лява дискова херния на ниво С6-7, стенозираща предното субарахноидно пространство.

От свидетелските показания се установява, че в периода на възстановяване ищцата е изпитвала силни болки, неудобства, била много разстроена, непрекъснато плачела. В периода на възстановяване, ищцата е трябвало да носи непрекъснато шийна яка, което е довело до значителни неудобства. Неминуемо вследствие на ПТП, ищцата е преживяла и силен емоционален стрес, а дългият възстановителен период е повлиял и върху психиката й, като се наложило да посещава психолог, а впоследствие и психиатър, за което са представени доказателства.

С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените травми при процесното ПТП, ищцата е претърпяла болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и социален характер. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, възрастта на ищцата –36 години, към момента на ПТП, съдът приема, че справедливо обезщетение за претърпените от В. Б. М. неимуществени вреди би била сумата от 15 000 лв.

Видно от решение № 114/20.11.2024 г. постановено по описа на гр.д. № 418/2023 г. по описа на Районен съд – ****, на ищцата е присъдена сумата в размер на 8750 лева, допълнително към доброволно изплатената в хода на процеса сума от 1250 лева или общо 10 000 лв.

С оглед определения справедлив размер от 15 000 лв. следва предявеният иск по настоящото дело от В. Б. М. срещу „*** за заплащане на претърпените неимуществени вреди при процесното ПТП да бъде уважен за сумата от 5 000 лв.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъда потвърдено.

Съдът като взе предвид решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и ниската фактическа и правна сложност по делото пред въззивната инстанция, намира, че следва да определи на адв. З., адвокатско

4 възнаграждение в размер на 200 евро, което е под минимума на Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, която служи за ориентир.

С оглед изхода на делото по въззиввната жалба на въззивника „***, последният следва да заплати на адв. Ж. З. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата във въззивното производство в размер на 200 евро.

По въззивна жалба вх. № 251/21.01.2026 г. подадена от В. Б. М., чрез адв. Ж. З. против решение № 108/21.11.2025 г., постановено по гр. д. № 321/2025 г. по описа на Районен съд – ****.

С решение № 108/21.11.2025 г., постановено по гр.д. № 321/2025 г. по описа на Районен съд - ****, поправено с решение № 11/17.03.2026 г., „*** е осъдено да заплати на В. Б. М. обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.

493, ал. 1 КЗ, за причинените й на 01.08.2021 г. неимуществени вреди, вследствие ПТП, в размер на 5 000 лв., т. е. предявеният иск на ищцата е изцяло уважен.

От съдържанието на жалбата се установява, че ищцата всъщност обжалва определения от първоинстанционния съд, справедлив размер на обезщетението от 15 000 лв., т. е. мотивите на решението.

Силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което в предходен процес е уважен предявен от ищеца частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, не се разпростира върху непредявената в производството по частичния иск част от вземането за обезщетение за неимуществени вреди. Преценката на съда, разгледал частичния иск, относно общия размер на справедливото обезщетение не обвързва съда, сезиран с иск за пълно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. В тази връзка следва да се зачете формираната с Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика - т. 2, според която решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото спорно право. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че в хипотезата на уважен частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо, която се формира с 5 решението, обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното право; когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем, което може да съществува, но може и да не съществува; обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното решение по частичен иск се изчерпват с предмета на делото, т. е. с предявената за съдебна защита част от вземането, а по останалата част може да се формира нова - различна сила на пресъдено нещо; формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, но не и правопогасяващите възражения за останалата непредявена с частичния иск част от вземането. Съдът, сезиран с частичния иск, се произнася относно общия справедлив размер на обезщетението в мотивите към решението, които съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК не се ползват със сила на пресъдено нещо. С частичния иск ищецът предявява част от вземането си за обезщетение, която част съставлява спорното материално право, предмет на защита с иска и за която част се формира сила на пресъдено нещо в обективни предели, очертани от диспозитива на решението за уважаване на частичния иск в конкретен размер. Поради това следва да се приеме, че решение, с което е уважен частичният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, не се ползва със сила на пресъдено нещо относно определения в мотивите общ размер на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД /в този смисъл е налице и практика на ВКС определение № 1720 от 3.06.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 317/2025 г./.