Решение № 50 от 04.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Мотиви към Решение № 50/04.03.2026 г. по ЧНД № 199/2026 г. на Окръжен съд - Бургас

Делото е образувано по повод Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 27.03.2025 г., № 44/25 Е, издадена от Евагелос Мадемлис, Апелативен прокурор, в Апелативна Прокуратура Тесалоники (Солун), Република Гърция, с която се иска предаване на *** гражданин Р. О. С., роден на ********г. в Република ***, ЛНЧ**********, за изтърпяване на наложено наказание в Република Гърция за престъпление, подробно описано в ЕЗА.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на лицето на искащите го власти във Федерална Република Германия, което аргументира с липсата на установените в ЗЕЕЗА основания за недопускане или за отказ от екстрадиция. Предлага ЕЗА да бъде уважена.

Служебният защитник на исканото лице - адвокат Симона Ланева от АК - Бургас, изразява становище за неоснователност на искането за предаване.

Изтъква, че макар ЕЗА да е формално редовна, то тя се явява необоснована, доколкото гръцките власти не са доказали необходимостта от предаването на С. точно в този момент. Пледира искането за предаване на С. да бъде отхвърлено.

Исканото лице Р. О. С., заявява, че не желае да бъде предаван доброволно на гръцките власти. Не се отказва от принципа на особеността.

Допълва, че детето и съпругата му се намират в България и има нужда от контакти с тях. Настоява ЕЗА да не бъде уважавана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, включително Европейската заповед за арест с превод на български език, като съобрази становищата на страните и закона, намира за установено следното:

Лицето, чието предаване се иска - Р. О. С. с ЛНЧ********** е роден на ******** г. в Република ***. Той е ***, *** гражданин, с л.к.№*********, издадена от Рерублика *** и регистрационна карта на чужденец №********, издадена от ДАБ при МС на РБългария, със статут на постоянно пребиваващ в Република България, ***, с постоянен и настоящ адрес в гр. Бургас, ж.к. ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***.

По делото е приложена Европейска заповед за арест от 27.03.2025 г., № 44/25 Е, издадена от Евагелос Мадемлис, Апелативен прокурор, в Апелативна Прокуратура Тесалоники (Солун), Република Гърция, за предаване на Р. С., за изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, за престъпление по чл.1, 12, 14, 18, 26, 27, 45, 46, ал.1, 51, 53, 57, 79 и 94 от Наказателния кодекс на Гърция - „Подбудителство към улесняване на незаконен престой на граждани на трети страни на гръцка територия“.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ, визирани в текстовете на чл. 39 и 40 от същия закон, респективно за условно изпълнение на заповедта по чл. 52 ЗЕЕЗА.

1

Настоящият състав счита, че не са налице всички изисквания на българския закон - ЗЕЕЗА и на РР на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 г. за предаване на исканото лице. Това е така, доколкото на първо място в заповедта са описани обстоятелствата, при които е постановено наказанието на исканото лице, като и правните норми, нарушени от исканото лице:

Р. С. е признат за виновен за това, че: на 24.12.2020 г., в Тесалоники (Солун), Гърция, умишлено, чрез подбудителство, увещания, както и чрез предоставяне на парични средства, е предизвикал съобвиняемия си S. A. M. O.

A., син на S. A., решението да извърши противозаконно деяние на улесняване на незаконно пребиваване на граждани на трети страни на гръцка територия по-конкретно, посоченият съобвиняем съвместно с неизвестен извършител, е предоставил парични средства и е осигурил престой в хотел с наименование „OLYMPIC HOTEL“, на украинските граждани S. M., син на S. G. S., син на S. и B. D., син на N., които не са имали право на влизане на гръцка територия. За това деяние му било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, с неотменимо решение

№

1843/16/02/2023 на

2-ри

Тричленен

Първоинстационен съд Тесалоники.

По отношение на издадената Европейска заповед за арест съдът констатира, че тя е издадена в писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА и е придружена с превод на български език. Заповедта е издадена от компетентен съдебен орган на държава членка на Европейския съюз – прокурор в АП-Тесалоники (Солун), Република Гърция, който съгласно указанията на СЕС в Решение от 27.05.2019 г. по съединение дела C-508/18; C82/19 и C-509/18 е овластен да издава ЕЗА. В заповедта се съдържат данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващия орган, описание и правната квалификация на престъплението. От описаните обстоятелства се налага извод, че Европейската заповед за арест е издадена във връзка с влязла в сила присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и отговаря на условието на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

Изрично в Заповедта е направено отбелязване, че деянието, във връзка, с което се иска предаването на С., попада сред тези, посочени в чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, за които не се изисква двойна наказуемост - „подбудителство към улесняване на незаконен престой на граждани на трети страни в Република Гърция“ (наименованието съгласно чл. 36, ал. 3, т. 13 ЗЕЕЗА е „подпомагане и незаконно влизане и пребиваване в страната “). Независимо от това - деянието от 24.12.2020 г., за което е издадена заповедта, съставлява престъпление и по законодателството на Република България, като водейки се от описанието на фактическите признаци на състава, съдът счита, че се касае за съучастие (помагачество) в чл.281, ал.1 от НК - по какъвто и да е начин незаконно подпомагане чужденец да пребивава или преминава страната в нарушение на закона, за което също се предвижда наказание лишаване от свобода - от една до шест години лишаване от свобода и глоба от три хиляди до десет хиляди лева.

Наличието на едно престъпно деяние е достатъчно, за да се приеме, че 2 изискванията на чл. 36, ал. 2-3 ЗЕЕЗА са изпълнени. Изрично в тази връзка следва да се посочи практиката на СЕС (дело C-168/21), в което се приема, че не се изисква да има точно съответствие между елементите на състава на престъплението, както са описани съответно в правото на издаващата държава и в правото на изпълняващата държава членка, нито в наименованието или квалификацията на това деяние съгласно националните правни уредби.

С оглед на изложеното се налага извода, че Европейската заповед за арест отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА.

Със свое изявление в съдебно заседание по делото, проведено на 04.03.2026 г. исканото лице категорично заяви желанието си да търпи наложеното му наказание лишаване от свобода в Република България, като изтъкна опасения от предаването си на гръцките власти (от личен характер), както и акцентира на постоянното пребиваване на семейството му – съпруга и дъщеря в Република България.

Не са налице абсолютните основания за отказ по чл. 39 от ЗЕЕЗА, тъй като престъплението, за което е издадена европейската заповед за арест не е амнистирано в Република България и няма данни, лицето да е осъдено за същите престъпления, за които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда от български съд или исканото за предаване лице да е малолетно. Видно от материалите по делото лицето, чието предаване се иска - С. е *** с наказание, което е лишаване от свобода с отложено изпълнение, като срещу него няма висящи производства към момента и с оглед възрастта и съгласно чл. 31, ал. 1 от НК на Република България - е наказателно отговорен (пълнолетен).

Съдът констатира обаче, че не са налице и относителните основания по чл. 40 от ЗЕЕЗА, допускащи възможност за отказ от предаване. Няма данни до получаване на заповедта за престъпленията, за които същата е издадена спрямо исканото за предаване лице, да има повдигнато обвинение или същото да е било привлечено, като обвиняем или да е подсъдим в Република България. Видно от представената от Окръжна прокуратура - Бургас справка, лицето не е било привлечено като обвиняемо по друго/или други производства и няма данни на територията на Република България да се води срещу него друго наказателно производство или за същото престъпление, за което е осъден, в България да е налице прекратено наказателно производство.

С оглед размера на предвиденото наказание - давността за престъплението, съгласно българското законодателство не е изтекла към настоящия момент, няма данни исканото за предаване лице да е изтърпяло или да изтърпява наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила присъда за същото/същите престъпления; исканото лице живее в Република България и е *** гражданин със статут на постоянно пребиваващ, иска се с цел изпълнение на наложено наказание, като е налице хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА. Престъплението е извършено на територията на издаващата държава, видно от описанието му в европейската заповед за арест, поради което и условието на чл. 40, ал. 1 т. 5 от ЗЕЕЗА за отказ също не е налице. Налице е хипотезата на чл. 40, ал. 2, т.3 ЗЕЕЗА - касае се за задочно проведен процес, но издаващата държава потвърждава лично връчване на присъдата (решението), 3 уведомяване за възможността за обжалване или ново разглеждане на делото с личното му участие, както и за срок за обжалване.

Както вече беше посочено - изпълнение са изискванията на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА, а след проведени консултации с издаващата държава същата е дала гаранции по чл. 41, ал.2 ЗЕЕЗА (чл. 5, т. 2 от РР), че ако престъплението предвижда наказание доживотен затвор или доживотно задържане, съществува възможност за осъдения *** гражданин Р. О. С., р. на ******** г. за: преразглеждане на наложеното наказание или мярка по искане на лицето; преразглеждане на наложеното наказание или мярка служебно, но не по-късно от 20 години или помилване.

От представената от прокуратурата служебна справка, както и от свидетелството за съдимост на исканото лице, е видно, че същото е ***о, но срещу него няма висящо наказателно производство, нито подлежащо на изпълнение наказание, т.е. не са налице предпоставките за отлагане по чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

В заключение, съдът намира, че не са налице абсолютните, но е налице едно кумулативно основание за отказ да се изпълни европейската заповед за арест по чл. 40 от ЗЕЕЗА.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото са налице предпоставките изпълнението на Европейската заповед за арест да бъде отказано на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, като съдът приеме наказанието „лишаване от свобода”, наложено на исканото лице от гръцкия съд, да се приведе в изпълнение от прокурора. Подобна възможност е изрично предвидена сред факултативните основания за отказ от изпълнение на заповедта. Касае се за *** гражданин, който пребивава постоянно в Република България. В този смисъл, би било по-благоприятно за ресоциализирането му наказанието да се търпи в държавата, в която е трайно установен, както и за възможността да бъде посещаван в затвора по време на изтърпяване на наказанието от близките си. Наред с това, изпълнението на наказанието в Република България би съответствало на международноправните ангажименти на страната, като член на Европейския съюз, тъй като наложеното от гръцкия съд наказание ще бъде изпълнено точно по начина, поискан от издалата ЕЗА държава. В този смисъл, спрямо постоянно пребиваващия *** гражданин следва да се проведе производство по признаването на присъдата на гръцкия съд, която да бъде изпълнена в Република България, като актът на съда ще постави началото на процедурата по глава втора от ЗПИИСАННЛСМВЛС. В този смисъл е и Решение по преюдициално запитване по дело С293-25 на СЕС.

Посоченото представлява основание, водещо до отказ от изпълнение на издадената от компетентен орган на Република Гърция ЕЗА за задържането и предаването на постоянно пребиваващия в Република България *** гражданин Р. О. С. с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода.

Мотивиран от горното Окръжен съд – Бургас постанови решението си.