Решение № 1304 от 26.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. Варна , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501136 по описа за 2021 година при участието на секретаря ЕЛКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.гр.д.№1136 по описа за 2021 година на ВОС, намира следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕРД. ЕТ. М. срещу решение № 260013/16.02.2021г., постановено по гражданско дело №301 по описа за 2020 г. на Районен съд – Девня, в частите, с която е прието, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи ЕРД. ЕТ. М. и Г.М.; определя местоживеене на роденото от брака дете Е. Е., ЕГН *********, при майката Г.М. в **********; предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, като е определен режим на лични отношения на детето с бащата и последният е осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 165 лв., считано от 27.05.2020г. Въззивникът счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Счита, че вина за разстройството на брачните отношения има единствено въззиваемата, която е заминала на работа в чужбина, като е изоставила детето и съпруга си, не е осигурявала средства за семейния бюджет и е установила извънбрачна връзка. Въззивникът е полагал грижи за отглеждането на детето, дори когато е бил с влошено здравословно състояние. Счита за необосновани и в противоречие със заключението на СПЕ и всички събрани по делото доказателства, изводите на съда, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на майката, тъй като съществува дисбаланс в отношенията на детето с нея. Съдът не е взел предвид констатациите на СПЕ, че детето се чувства по-спокойно и сигурно при баща си и несигурно и незащитено при майка си, като въззивникът счита, че предоставянето на родителските права на майката ще постави в риск психическото и физическо здраве. По отношение на издръжката се посочва, че при определяне на началната дата на дължимата издръжка, съдът не е отчел обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба – 1

27.05.2020г. детето е живяло и се е отглеждало от бащата, който е заплащал и основно средствата за неговата издръжка. Поради което и решението в тази част е неправилно.

Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което бракът да се прекрати по вина на Г.М., да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на страните на бащата, при когото да се определи и местоживеене на детето, като на майката се определи режим на лични отношения с дететовсяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, по 5 дни през коледните и новогодишните празници и през априлската ваканция, един месец през лятото, когато бащата не е в платен отпуск, да се определи размер на месечна издръжка, дължима от майката в полза на детето в размер на 200лв., считано от 27.05.2020г.

Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата Г.М. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е с правно основание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК. Образувано е по искова молба от ЕРД. ЕТ. М. срещу Г.М. за прекратяване на сключения между страните брак, поради виновното поведение на ответницата. Твърди се, че разстройството на брачните отношения на страните е резултат на брачната изневяра на ответницата, напускането на семейството и дезинтересиране от детето. Съпрузите са разделени от около две години, когато ответницата напуснала семейното жилище, изоставила съпруга и детето и заживяла с друг мъж. От тогава ищецът сам се грижи за детето, а майката вижда детето епизодично.

По посочените причини ищецът счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, между тях са изчезнали всички духовни и икономически връзки.

Предявени са и небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение роденото от брака между страните дете Е. Е. Е., р. на ***г., на бащата, при когото да се определи и местоживеене на детето, за определяне на режим на личен контакт на детето с ответницата, за определяне на дължимата от ответницата месечна издръжка в размер на 200лв. в полза на детето, предоставяне ползването на семейното жилище.

Ответницата не е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание, оспорва изложените от ищеца фактически твърдения, като твърди, че причината и вината за изчерпване на отношенията е на съпруга. Предявява насрещен иск за прекратяване на брака по вина на съпруга; отправя искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето, като на бащата се определи режим на лични контакти и същият да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 160 лв.

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:

Видно е от представеното удостоверение за сключен граждански брак, че ЕРД. ЕТ.

М. и Г.М. са сключили граждански брак на 17.11.1990 год.

Видно е от приложеното по делото Удостоверение за раждане №70986, че детето Е., р. на 08.01.2007г. е родено от брака на ЕРД. ЕТ. М. и Г.М..

2

Не се спори между страните по делото, че бракът им е изчерпан от съдържание и те са се разделили. Семейно жилище, което страните са обитавали до фактическата раздяла е едноетажна жилищна сграда, находяща се в с. В., община В.Д., обл. Варна, се ползва от ищеца, като ответницата го е напуснала. Жилището е собственост на ищеца.

От представения в първоинстанционното производство социален доклад, изготвен от ДСП В.Д. е посочено, че основни грижи за детето се полагат от бащата. В жилището има нормални условия за живот, отглеждане и възпитание на детето. Бащата успява да задоволи потребностите на детето в добра степен и полага адекватни грижи. М. не работи, поради заболяване и е с трайно намалена работоспособност. Получава пенсия, а помощ за грижите за детето получава от сестра си. Майката също полага грижи за детето, когато то гостува при нея, където също са осигурени добри условия за отглеждането му. Е. е бил записан в СУ “Васил Левски“, гр. В.Д., като ученик в седми клас за учебната 2020/21г. Има изграден кръг от приятели в училище и е с добър успех. Детето има изградена емоционална връзка с баща си и е в добри взаимоотношения с майка си. И двамата родители полагат грижи за детето и се интересуват от неговото развитие и обучение.

По делото са приети писмени доказателства, установяващи здравословното състояние на ищеца.

От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Н. Х./сестра на ищеца/, И. Х. /племенник на ищеца/ С. С./ съжителстващ с ответницата/ и Д. Ш. се установява, че страните са разделени от лятото на 2018г. Преди това двамата са полагали грижи за семейството и детето. От показанията на свидетелите се установява, че за определен период преди да настъпи раздялата, Г. е работила извън страната, като преките и непосредствени грижи за детето е полагал бащата.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВИНАТА:

От съвкупния анализ на показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели се установява, че страните са във фактическа раздяла от лятото на 2018г., когато ответницата е напуснала семейното жилище. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между съпрузите е настъпило отчуждение, липса на привързаност, уважение, както и желание за полагане на общи усилия за запазване на семейството. При анализа на показанията на свидетелите се установява, че влошаването на отношенията между страните са възникнали по повод финансови проблеми и във връзка със заминаването на ответницата да работи извън страната и влошеното здравословно състояние на ищеца, което ограничава възможностите му за полагане на труд и получаване на доходи.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин обстоятелството, че ищецът е злоупотребявал с алкохол, проявявал агресия и е осъществил физическо насилие към съпругата. От ангажираните гласни доказателства не се установяват по безспорен начин и наведените от страна на ищеца брачни провинения на ответницата. Не се установява, че тя се е дезинтересирала и не е полагал грижи за семейството и отглеждането на детето.

С оглед на изложеното съдът приема, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи. Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”, но съдът приема това понятие като съвкупност от обективно и субективно отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на поетите брачни задължения, някои от които са грижата и отношението на 3 съпрузите един към друг, към издръжката на семейството, към тяхното съвместно живеене и др. Установява се по делото, че причината за фактическата раздяла между съпрузите е поведението на двамата съпрузи, които не са направили опити за запазване на брака, за подобряване на взаимоотношенията. И двамата съпрузи са допринесли за настъпилото разстройство на брака, като никой от тях не е направил опит за подобряване на отношенията в семейството. Не са положили достатъчно усилия да преодолеят конфликтите и да възстановят хармоничните отношения по между си. И двете страни с поведението си са разрушили брачната връзка, поради което, вината за настъпилото разстройство следва да се вмени и на двамата.

Решението в частта, с която е прието, че вина на разстройството на брачните отношения имат и двамата съпрузи е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на упражняването на родителските права спрямо детето:

От приетия от ДРС социален доклад, изготвен от ДСП В.Д. се установява, че детето живее преимуществено при бащата и се среща с майката, като остава в нейния дом и за попродължителни периоди от време – 1-2 месеца. Потребностите на детето, свързани със задоволяване на физическите му нужди и развитие на интелектуалните му способности са задоволени. Липсват данни за здравословни проблеми. Детето е ученик в седми клас на СУ “Васил Левски“, гр. В.Д. и има изграден режим на отглеждане, съобразен с възрастта и потребностите му. При грижите за Е. бащата разчита на подкрепа от страна на сестра си, която посещава дома му и оказва помощ. Детето има изграден приятелски кръг от деца от учебното заведение, както и от деца, от района, в който живее.

Майката Г.М. проявява заинтересованост към детето и се старае да участва в грижите за него. Интересува се от образователното му развитие.

Подкрепяща среда за отглеждане на детето е установена единствено по бащина линия, в лицето на лелята на детето Н. Х..

В заключение в доклада е посочено, че Е. има изградена емоционална връзка с двамата си родители и близки и роднини по бащина линия. Детето е адаптирано към условията, в които расте и се развива. Въпроси, свързани със споровете между родителите и неуредените отношения будят у него напрежение и тревожност.

От заключението на приетата пред първоинстанционния съд СПЕ се установява, че детето е обезпокоено от състоянието на семейството, объркано по отношение на многото въпроси и проблеми, които не може да реши само. Детето се чувства относително поспокойно и уравновесено в дома на бащата, защото там е отраснало и няма външен човек.

Бащата се отнася приятелски с него. Налице са разлики в начините на подход към детето и методите на възпитание при родителите, но и двамата го обичат и се опитват да изградят емоционална връзка с детето. Двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждането му. Детето е привързано към двамата родители, но е емоционално натоварено от конфликта между тях. Детето страда от раздялата на родителите си. Не е адаптирано към новото обкръжение на майката и мъжът, с който тя съжителства.