Решение № 198 от 30.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА в присъствието на прокурора Г. Евт. П. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20242120105133 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. К. А., ЕГН **********, адрес: с. А., Бургаска област, ***, действащ чрез пълномощника си адвокат К., срещу Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул. ***, с която се претендира осъждането й да заплащане на сумата от 10 000 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 29.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.

Твърди се, че преписка с вх. № М0557/2009 г. по описа на РП - Бургас е образувана по повод жалба за измама, подадена от ищеца срещу С. Р., в качеството му на управител на „Р.“ ЕООД, във връзка със сключен предварителен договор за покупка на жилище в нова сграда, за което ищецът заплатил 50 460. 41 лв., но до строеж така и не се стигнало, което и станало и причина да депозира съответния сигнал. Ищецът твърди, че по повод измамливите действия на Р. били образувани и други преписки, като в продължение на повече от година същите били събирани в една обща, по която 1 било образувано ДП № 743/2011 г. по описа на РП-Я.. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, в продължение на повече от 12 години делото било водено с променлив успех, като на два пъти в съда бил внасян обвинителен акт, по който били образувани НОХД № 909/2018 г. и НОХД № 647/2021 г., двете по описа на РС-Я., по които обвинителният акт бил връщан на прокуратурата с указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения, в резултат на което в края на м.декември 2023 г. изтекъл срокът за наказателно преследване и на 11.01.2024 г. прокурор от РП- Я. прекратил воденото ДП № 743/2011 г. по описа на РП-Я.. Твърди се от ищеца, че до инспектората на ВСС има подадено от него искане за проверка относно начина на водене на ДП, по което била заведена преписка № РС-19- 428/21.06.2019 г., по която има постановен отказ за обезщетение с мотив, че искането е преждевременно подадено, тъй като постановлението за прекратяване на ДП не било връчено на всички заинтересовани страни.

Ищецът счита, че е налице нарушение на изискването на чл.6, §1 от КЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок без обективно оправдание за тази продължителност, по време на която търпял неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в психическото му и физическо състояние.

Правното основание на предявения иск е чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В законоустановения срок ответникът се е възползвал от правото си на отговор, като е оспорил иска като недопустим с мотив, че не е спазено изискването на чл. 8, ал.

2 от ЗОДОВ за изчерпване на административната процедура за обезщетение, както и за периода преди 15.12.2012 г., когато влиза в сила нормата на чл.2б от ЗОДОВ, която няма обратно действие. В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима искът се оспорва по основание и размер, поради липса на доказателства за реално претърпени от ищеца вреди като пряк и непосредствен резултат от релевантното нарушение на правото за разглеждане на наказателното производство в разумен срок.

Наред с това, счита, че ищцовата претенция е завишена и не съответства на претендираните вреди и икономически стандарт в Република България. Възразява се и срещу претендираната законна лихва.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По възраженията за недопустимост на иска вече се е произнесъл въззивния съд, който е приел иска за допустим и го е върнал на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

От приложеното към настоящото дело наказателно производство се установява, че същото действително е приключило с постановление за прекратяване от 09.01.2024 г. Първоначално досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК – измама. Състава на престъплението предвижда, че „който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години“. В хода на разследването е установено, че се касае за продължавана престъпна дейност по чл. 211 във вр. чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, която е довършена на 12.12.2008 г. Предвид наказанието по чл. 211 от НК абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е 15 години и следователно наказателната отговорност е погасена по давност на 12.12.2023 г. Поради изложеното наказателното производство е прекратено, поради изтекла давност. В постановлението за прекратяване е посочено, че С. С. Р. е привлечен като обвиняем на 09.09.2022 г. Видно от данните по досъдебното производство лицето и преди това е било привличано – с постановление от 31.07.2013 г., по което е издадено заключително мнение от 22.04.2015 г. от разследващия полицай за предаване на обвиняемото лице на съд. По внесения обвинител акт от РП – Я. било образувано НОХД № 2997/2015 г. по описа на РС – Бургас, което е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. По-късно е внесен обвинителен акт на 05.07.2018 г., по който е образувано НОХД № 3105/2018 г. на РС – Бургас, което съгласно определение от 12.09.2018 г. на ВКС е изпратено за разглеждане на РС – Я., пред който съд е образувано НОХД № 909/2018 г., по което съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Следва внасянето на обвинителен акт на 26.05.2021 г. и образуването на НОХД № 2503/2021 г. на РС – Бургас, по който е депозиран отвод, като делото отново е изпратено на РС – Я. от ВКС, като е образувано НОХД № 647/2021 г., като в крайна сметка отново съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. По това делото ищецът е депозирал молба за конституирането му като частен обвинител и граждански ищец, като е заявил и граждански иск за заплащане на сумата от 51 843. 78 лв. – обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.

Всъщност хронологията на отделните извършвани действия е надлежно описана в констативния протокол от 22.05.2024 г. на Инспектората към ВСС, като съдът счита, че не следва да я преповтаря. Видно е че законно установените срокове са били многократно удължавани, като в крайна сметка производството е приключило с цитираното по-горе постановление за прекратяване, поради изтичане на давността.

3

По делото ищецът е ангажирал гласни доказателства. От показанията на свидетелката Н. А.а – съпруга на ищеца, се установява, че заедно със съпруга й са инициирали процедура за закупуване на имот „на зелено“ от фирма „Р.“ с управител С.

Р.. Така и обаче това не могло да бъде осъществено, като във връзка със заплатените от тях пари, с първоначална вноска от 20 000 евро, били водени граждански дела, по които били постановени съдебни решения в тяхна полза, но така или иначе не са си получили нито парите си, нито имот. Това било огромно събитие с негативен характер за тяхното семейство, което се отразило психически и физически негативно на съпруга й, който започнал да получава нервни кризи и настъпило влошаване на здравословното му състояние на нервна почва. Дори и към настоящия момент били налице тези негативни емоции, които продължали да се отразяват на здравословното му състояние, като свидетелката изразява надежда за преодоляването им за в бъдеще. Сочи, че тъй като нищо не се случвало по наказателното дело А. се чувствал безпомощен, безсилен, бил гневен и невярващ в правосъдието. Не може също така да сподели, че в хода на наказателното производство са получили някакво положително отношение било от разследващите, било от прокуратурата и съда.

По отношение на преживяваните от съпруга й негативни емоции посочва, че са поетапно резултат от това, че нямат имот, за който са дали тези пари; за това, че нямат съдействие от страна на органите на прокуратурата; за това, че са в безпомощно състояние, като семейство, защото били дали доста голяма сума, а нямали нищо насреща и за това, че толкова много години въпросното лице Р. не можа да възстанови поне една част от това, за което бил осъден.

По повод на здравословното състояние на съпруга си посочва, че той е посещавал ВМА няколко пъти, правени му били биопсии. Заболяването му всъщност били свързани с увеличен маркер на простатна жлеза и високо кръвно налягане.

Посещавал бил всякакви лекари – всичко, което е свързано с вътрешни органи, включително и невролог. Правил бил скенер и ехограф във връзка с бъбреците и простата. Не бил приемал успокоителни лекарства, а само това, което е било предписано от лекари като напр. лекарства за високо кръвно.

Св. Х. М. – колега на ищеца, с който като моряци работили на различни кораби, сочи че се познават от 2007 г. Свидетелят дори се присъединил към общото дело, което водили срещу фирма „Р.“ с управител С. Р.. Св. също е искал да купи имот „на зелено“, който ще строи тази фирма и също бил потърпевш, както и А.. Доколкото си спомня, той бил платил около 10 000 евро, като нищо не е получил обратно – нито пари, нито имот, като му е интересното къде въпросната фирма с управител С. Р. е инвестирала техните пари, тъй като така да се каже дупката си останала дупка. Той самият също е участвал и е пуснал сигнал до прокуратурата за измама, но така или иначе останало неясно къде е инвестирал техните пари. Тази история продължила 15 4 години – има предвид образуването на наказателното дело. Отделно водил граждански дела, които спечелил, като след това образувал изпълнително дело чрез ЧСИ за събиране на сумите, но така или иначе се оказало, че той се е разпоредил с имуществото си и няма какво да му бъде взето. А., и той като него, много тежко преживя случващото се – започнали и двамата да приемат лекарства за високо кръвно.

Ядосвали се доста за това, че абсолютно нищо не се правело по въпроса С. Р. да получи някакво наказание.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ, като претенцията за обезщетение съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ се разглежда по този закон и по реда на ГПК. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение, са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Производството е за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата. Отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат

Нормата на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според Европейският съд за правата на човека предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи, като разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен жалбоподателят в процеса. Съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.