Определение № 72 от 16.12.2021, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. София, 14.12.2021 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ

Членове: полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА като разгледа докладваното от полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20216000600062 по описа за 2021 година образувано по жалба на адв. П.В. от АК – В., в качеството му на защитник на подсъдимия ..... П. А. Р. от в.ф. ....... – В., срещу присъда № 6/07.07.2020 г. по НОХД № 30/2020 г. по описа на Военен съд – гр. С..

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С горната присъда ..... П.Р. е признат за виновен в това, че на 11.10.2011 г. в гр. В., на паркинга на хипермаркет „....“, в собствения си лек автомобил марка „.....“, с рег. № ..... и в ползваните от него жилище и избено помещение, находящи се в гр. В., ул. „.....“ № .., държал с цел разпространение 515,30 литра дестилатен етилов алкохол /дестилат от ферментирали дрожди от плодове и дрожди собствено производство – домашна ракия/, с общо количество на чистия етилов алкохол 214,293 литра, без надлежно разрешително, като случаят е немаловажен, и на основание чл. 234, ал. 2, пр. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл.

1, ал. 1; чл. 2, т. 1; чл. 4, т. 1, 2, 3 и 4; чл. 9, т. 1, 2 и 3; чл. 47, ал. 1 , т. 7, 8, 9 и 10; чл. 48, ал. 1, 2, 3, 6 и 7; чл. 50, ал. 1 и ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, е осъден на десет месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия не са наложени по - леките предвидени в закона наказания „Глоба“ и „Лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

На основание чл. 234, ал. 5 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на 1 престъплението - 515,30 литра дестилатен етилов алкохол.

На основание чл. 53, ал. 1 б. „а“ от НК лекият автомобил марка „.....“, с рег. № .....; 43 броя пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост и 1 бр. пластмасов бидон, собственост на подсъдимия и послужили за извършване на престъплението, са отнети в полза на държавата.

Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд – С. 291,50 лева деловодни разноски; както и сумата 1041.39 лева по сметка на РС „Военна полиция“ - В. за изготвяне на експертизи.

В жалбата и в допълнителното изложение към нея адв. В. сочи доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно всестранно и пълно изследване на всички доказателствени материали.

Защитата счита, че съдът не е изяснил как е извършено изпълнителното деяние-държане на етиловия алкохол с цел разпространение, кога, както и чия собственост е той. Описаната от съда фактическа обстановка не отговаря на събраните доказателства. Атакува се законосъобразността на процесуално - следствените действия „Претърсване и изземване“ на 11.10.2019 г. на трите пластмасови туби от лекия автомобил на подсъдимия на паркинга на хипермаркет „....“ и в пристройката, приспособена с отделен вход. За първите три туби се твърди, че са се намирали на земята, извън автомобила, а от съдържанието на втория протокол не можело да се разбере на кой адрес е извършено претърсването и за коя от намиращите се в двора три пристройки с отделен вход, става въпрос.

Неправилно в мотивите си съдът е приел, че съгласно двата протокола за „Претърсване и изземване“ „веществените доказателства били запечатани и закарани в сградата на Военна полиция - В.“, тъй като в нито един от протоколите не е описано, че веществените доказателства са запечатани и къде са били оставени на съхранение. В тях е записано единствено „иззети с подписите на поемните лица“.

В разпитите си пред съда поемните лица в двата протокола не твърдят веществените доказателства да са били запечатени, още повече със слепки от подписите им. Такова „запечатване“ не се вижда и на снимките в изготвените фотоалбуми непосредствено преди да бъдат транспортирани. Поради обстоятелството, че веществените доказателства – различните съдове с течност, не са били запечатени по съответния ред, не може да се гарантира, че наличната в тях течност при изземването им е идентична с тази при изследването им - веществените доказателства са съхранявани на неустановено място и не е изяснено кой е имал достъп до тях.

Свидетелите Л. и П., вписани като „поемни лица“ в „Протокола за претърсване и изземване“ в жилището на подсъдимия, не са присъствали на претърсването. Те са курсанти в новобрански период във Военно морското училище гр. В., където се помещава и РС „Военна полиция“ - В.; били са избрани няколко дни преди извършване на следствените действия и 2 им е било обяснено какви вещи ще се търсят, поради което показанията им не могат да се приемат за достоверни. В подкрепа на това са и показанията на свидетеля О.С., в които той твърди, че заедно с двете горепосочени поемни лица са били извън адреса, на улицата по време на претърсването. В следственото действие „Претърсване“ са участвали освен вписаните в протокола лица, и самият О.С. и още един, неустановен оперативен работник, които обаче не са били вписани в протокола като „присъстващи“. Всичко това води до извода, че двата протокола за „Претърсване и изземване“ следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, а иззетите с тях веществени доказателства да не се приобщават към материалите.

По време на разследването не е изпълнена разпоредбата на чл. 110, ал. 3 от НПК – веществените доказателства /ВД/ са иззети от един военно-разследващ полицай, а досъдебното производство е водено от друг, при което е следвало ВД, заедно с делото да му бъдат предадени с документ, какъвто по делото липсва.

Твърди се, че съдът неправилно е приел за установено количеството течност във всяка пластмасова туба единствено по вместимостта, написана на етикета, без да съобрази, че тубите са произведени от мека пластмаса и дори малко огъване на същите променя значително обема им.

В мотивите си съдът неправилно е приел, че представителни проби са взети от всички туби, обособени в дадена група, което противоречи на отразеното в протокола за оглед на веществени доказателства – от всички туби, обособени в дадена група произволно е избирана една и само от нея са вземани представителни проби. В тази връзка се оспорва изготвената физико-химична експертиза като необоснована и неправилна, тъй като в нея не е определено алкохолното съдържание във всички туби от обособена група, а само в произволно избрана туба от всяка група.

Изводът на съда, че откритият в помещенията алкохол се държи от подсъдимия не е категоричен, обоснован и единствено възможен вариант, тъй като по делото са налице данни, че и други неустановени по делото лица /според съда “мигранти“/ по това време са живели на адреса и са имали достъп до съответните помещения.

Съдът е отхвърлил почти всички доказателствени искания на защитата, едно от които е за разпит на сестрата на подсъдимия, която според данните по делото е занесла алкохола в обитаваното от него помещение за домашни нужди и в разрешено от закона количество.

Твърди се, че съдът незаконосъобразно е отнел в полза на държавата лекия автомобил марка „.....“, с рег. № ....., собственост на подсъдимия, тъй като същият в контекста на изпълнителното деяние „държал“ на престъплението по чл. 234 от НК не е средство за неговото извършване и не подлежи на отнемане по реда на чл. 53 от НК.

Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която ..... Р. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Военен съд – С. с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните 3 правила.

Срещу жалбата и допълнителното изложение към нея не са постъпили писмени възражения от прокурора.

Състав на Военно-апелативния съд по ВНОХД № 30/2020 г. е допуснал събирането на нови доказателства, като разпит на св. Г.А. Р. – сестра на подсъдимия, св. …. В.В., както и допълнителни разпити на свидетелите: В.С.; В. П.; О.С.; Н. Л.. Изискани и приложени по делото са служебни справки и протоколи.

С присъда № 2а от 29.03.2021 г. по ВНОХД № 30/20 г. съставът на съда е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия по делото. Последвал протест, като състав на ВКС по КНОХД № 718/21 г. с решение № 60166/19.11.21 г. е отменила въззивната присъда по описа на Военно-апелативния съд с указание за разглеждане на делото от друг състав на въззивната инстанция.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства; с мотивите на атакувания съдебен акт; с въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, както и отменителното решение на състав на ВКС по КНОХД № 718/21 г. намира, делото следва да бъде насрочено за разглеждане по реда на въззивното производство по гл. ХХІ от НПК с призоваване на подсъдимия ..... П. А. Р. от в.ф. ....... – гр. В., защитника му адв. П.В. от АК – В., прокурор от Военно-апелативна прокуратура.

Подсъдимият следва да бъде уведомен, че съгласно чл. 329, ал. 2 от НПК, присъствието му в съдебно заседание е задължително.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.01.2022 година от 10.00 часа в гр. София, Съдебна палата, Партер, зала № 4, за която дата да се призоват подсъдимият ..... П. А. Р. от в. ф. ….. – В.; защитникът му адв. П.В., с адрес гр. В., ул. „……“ № .., ет. ., тел. ……….; прокурор от Военно – апелативна прокуратура.

Копия от определението да се изпратят на подсъдимия и защитника му адв. П.В..

Подсъдимият да бъде уведомен, че присъствието му в съдебно заседание е задължително.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5