Присъда № 237 от 06.12.2022, Районен съд - Пловдив

М О Т И В И към Присъда № 237/06.12.2022г., постановена по НОХД № 3047/2022г. по описа на

Пловдивски районен съд, IV н. с.

РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу М.Д.П. – роден на ***г. в гр. Е., живущ в ......, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 27.08.2021г. в гр. Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан три пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, отнел чужди движими вещи – пари на стойност 7000 лв. и 700 евро от владението на Л.И.Х., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„б“ от НК.

Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.

Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. П. обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен като му бъде наложено наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства, което след редукцията по на чл.58а от НК да бъде четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Защитникът на подс. П. – адв. Т.Й., по изложените от него съображения, моли съда да наложи на подзащитния му за извършеното от него престъпление наказание в минимално предвидения от закона размер.

Подс. П. се признава за виновен и моли съда за по-малка присъда.

На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:

Подс. П. е роден на ***г. в гр. Е., живущ в ......, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неработещ, осъждан, ЕГН **********.

Св. И.Н.С. от гр. Пловдив и св. Л.И.Х. се запознали през м. юни 2021г.

Те имали няколко срещи помежду си, когато решили, че връзката им се задълбочава и трябва да заживеят на семейни начала. За тази цел те наели жилище, находящо се в гр. Пловдив, ж. к. „Тракия“, бл.132, вх.Г, ет.8, ап.23.

Тъй като личните им отношения продължавали да се развиват, св. С. решила да закупи недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ж. к.

„Тракия“, бл.312, вх.А, ет.6, ап.23. За нуждите на сделката тя изтеглила ипотечен кредит, с който платила покупната цена на жилището, съгласно нот. акт № 187, том 2, рег. № 3612, нот. дело № 350 от 2021г./05.08.2021г. на нотариус Р.Г.-К..

Придобитият от св. С. апартамент се нуждаел от ремонт. Св. Х.

1 предложил помощта си, за да могат да се намерят майстори за предстоящите строително–монтажни и ремонтни дейности в жилището. Тъй като св. С. нямала възможност да се занимава с майстори, с радост приела предложената помощ от мъжа, с когото живеела в едно домакинство.

Малко след придобиването на недвижимия имот от страна на св. С., св.

Х. се свързал по телефона с подс. П.. Двамата мъже се познавали от много години и поддържали близки, дори приятелски отношения. Св. Х. обяснил, че има нужда от човек за ремонтни дейности в апартамент, който се намира в ж. к. „Тракия“ на гр. Пловдив и предложил на подсъдимия да се заеме с посочената дейност срещу съответно заплащане. Също така имало възможност подсъдимият да ползва жилището, докато го ремонтира.

Последният се съгласил с отправената оферта и м. август 2021г. пристигнал в гр. Пловдив с приятелката си – св. Е.С.Б.. Двамата се настанили в новозакупеното от св. С. жилище и подсъдимият започнал работа в него.

Преди началото на ремонта св. С. дала на св. Х. всичките си спестени пари, които следвало да се използват за плащане по ремонтните дейности. От този момент насетне цялата необходима сума за разплащане на подс. П., както и за закупуване на материали, се намирала във владението на св. Х..

Но 26.08.2021г. вечерта подс. П. и св. Б. били на гости в ползваното от свидетелите С. и Х. жилище, находящо се в гр. Пловдив, ж. к. „Тракия“, бл.132, вх.Г, ет.8, ап.23. Всички консумирали алкохол. Цялата вечер св. Х. бил с мъжката си борсета, в която съхранявал сума пари, на стойност 7000 лв. и 700 евро. Това било ясно възприето от присъстващите, тъй като последният я отворил по време на вечерта. След полунощ, вече на 27.08.2021г. компанията решила да почива. По покана на св. Х., подсъдимият и неговата приятелката останали да спят в хола на домакините си. А свидетелите С. и Х. отишли в спалнята. Преди лягане последният оставил борсетата си на раклата до него. Те легнали, но вратата на спалнята останала отключена. В хола се настанили подсъдимият заедно със св. Б.. Тогава подс. П. решил да вземе мъжката борсета от св. Х., за да присвои намиращите се в нея пари, които били 7000 лв. и 700 евро. С тази цел той изчакал известно време, докато свидетелите С. и Х. заспят дълбоко. След това влязъл внимателно в спалнята и от раклата взел борсетата на св. Х. с всички, намиращи се в нея пари.

Веднага след това напуснал апартамента, придружаван от св. Б.. След като добил фактическа власт над отнетата от св. Х. сума, подсъдимият се разпореждал с нея като със своя.

Около 02.30ч. на 27.08.2021г. св. Х. се събудил. Тогава той установил, че борсетата заедно с парите, които били до скоро в негово владение, ги няма.

Той събудил св. С. и малко след това подали сигнал на Д „НС“ 112 на МВР.

Със Споразумение № 378/26.10.2016г. по НОХД № 3033/2016г. по описа на РС – Стара Загора, влязло в сила на 26.10.2016г., подс. П. е признат за виновен за извършено на 12.08.2016г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК, за което на 2 основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим на изтърпяване.

Наказанието е изтърпяно на 30.05.2017г.

С Присъда № 22/08.05.2019г. по НОХД № 140/2019г. по описа на РС – Е., влязла в сила на 02.10.2019г., подс. П. е признат за виновен за извършено на 20.11.2018г.престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.

„а“ и б.„б“ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.„б“ от НК да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на чл.64 ал.2 от НПК и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 24.12.2018г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Наказанието е изтърпяно на 24.10.2019г.

С Определение № 165/09.11.2020г. по НОХД № 845/2020г. по описа на РС - Ямбол, влязло в сила на 09.11.2020г., подс. П. е признат за виновен за извършено на 06.04.2020г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.1 и т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за което на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 09.06.2020г.

Наказанието е изтърпяно на 21.02.2021г.

Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на основание направеното от страна на подс. П. самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на свидетелите И.Н.С., Л.И.Х., З.К.Т., Е.С.Б., С.В.Б. разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира като обективни, логични и последователни.

От показанията на св. С. и св. Х. се установява постигнатата между последния и подс. П. уговорка за извършване на ремонтни дейности в закупения от св. С. апартамент в гр. Пловдив, в който именно се настанили подсъдимият и св. Б. за времето докато трае ремонтът, средствата за който били осигурени от св. С., която дала на св. Х. спестените си пари, за да може той да се разплаща и да закупува материали. От показанията на двамата свидетели се установява и това, че на 26.08.2021г. подс. П. и св. Б. били на гости в ползваното от тях жилище, като през цялата вечер св. Х. бил с борсетата си, в която имало пари, като от показанията на св. С. се установява, че това обстоятелство е било възприето от подсъдимия и неговата приятелка, които останали да спят у домакините. От показанията на св. Х. се установява, 3 че носените от него пари са били на стойност 7000 лв. и 700 евро.

Действително относно парите в евро св. Х. посочва, че същите са били около 700 евро, но впоследствие в показанията си уточнява, че е имал в борсетата си една банкнота от 100 евро, една банкнота от 200 евро, пет банкноти от 20 евро и шест банкноти от 50 евро, което прави общо 700 евро. Що се отнася до св. С. в първоначално дадените от нея показания тя твърди, че не може да посочи колко точно са били парите, които св. Х. е носил в борсетата си, като в последващ разпит в досъдебното производство посочва, че след извършената кражба, св. Х. й казал, че са били останали 7000 лв. и около 700 евро. Макар и св. С. да твърди, че не е давала на св. Х. пари в евро, заявява, че той й е казал, че част от дадените от нея пари за ремонта е обменил в евро, като мислил да спечели от покачването на курса. Установява се от показанията на свидетелите и това, че преди да си легне св. Х. оставил борсетата си на раклата до леглото в спалнята, като около 02:30ч. събудил св. С., на която казал, че борсетата му я няма, а също така ги няма подс. П. и св. Б., за което сигнализирали полицията.

От показанията на св. Б. също се установява, че двамата с подс. П., с когото към процесната дата живеели на семейни начала, през лятото на 2021г. дошли в гр. Пловдив като се настанили в жилището, на което подсъдимият щял да прави ремонт. Св. С. твърди, че именно подс. П. е взел борсетата на св.

Х., в която не може да каже колко точно са били парите, но са били много, като подсъдимият й казал, че имало и пари в евро.

В подкрепа на фактическата обстановка са и показанията на св. Боянов – мл. инспектор в Група „ООР“, Сектор „ОП“ при Пето РУ Пловдив, на служебния телефон на който се обадил мъж, който го уведомил за кражба на мъжка борсета със сума пари, извършена от негов познат, който му обещал, че ще върне парите. Малко по-късно на същия телефон се обадило лице, представило се като Митко П., който признал за извършената кражба на борсетата с пари от дома на негов приятел, които искал да върне.

В показанията на св. Т. - полицейският служител провел беседа с подс.

П., възпроизвежда казаното му от подсъдимия.

От своя страна, подс. П. в първоначално дадените обяснения в досъдебното производство заявява, че св. Б. е извършила престъплението, за което му е повдигнато обвинение, впоследствие се признава за виновен, като заявява, че не е съгласен с размера на отнетата сума пари и твърди, че в чантата на св. Х. е имало 1000 лв. и 160 евро, които взел, тъй като свидетелят му дължал пари за извършените ремонтни работи. С оглед преценката, че обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство могат да представляват и изградена от него защитна позиция, съдът констатира, че част от обясненията му, дадени в досъдебното производство, се опровергават от останалите доказателства по делото. На първо място не се установява св.

Х. да е дължал пари на подс. П. във връзка с извършваната от последния работа, дори напротив от показанията на св. Б. се установява, че св. Х. му е 4 плащал всеки ден, но дори и това да беше така, както твърди подсъдимият, пак щеше да е налице кражба на вещите. Относно отнетата сума пари, обясненията на подсъдимия се опровергават от показанията на св. Х. и тези на св. С., от които се установява, че в борсетата на свидетеля е имало сума, съответстваща на тази, за която му е повдигнато обвинение. Що се отнася до първоначалните твърдения на подс. П., че кражбата е била извършена от св.

Б., то същите се опровергават както от показанията на последната, така и от дадените впоследствие обяснения от подсъдимия, в които се признава за виновен в извършването на кражбата. От друга страна, чрез самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК, придружено и с информирано съгласие да не се събират доказателства за признатите факти, подсъдимият фактически е отрекъл коментираните по-горе обяснения, дадени в хода на досъдебното производство, което не внася съмнение в самопризнанието в диференцираната процедура, тъй като се подкрепя от други доказателства.