Определение № 454 от 25.06.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 239/2024
- Вид
- Определение № 454
- Подписан
- 25.06.2024
- В сила
- 19.09.2024
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442а ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 442а ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 443 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.468, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 470 · Граждански процесуален кодекс
- чл.485 · Граждански процесуален кодекс
- чл.486, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454 гр. Шумен, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20243600500239 по описа за 2024 година
Делото е образувано по жалба с вх. № 12058/08.05.2024 г. депозирана от Р. М. М. с ЕГН **********, в качеството му на управител на „РИНА – БГ“ ООД с ЕИК 202050484, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ..... № 45, вх. Б, ет. 9, ап. 43, чрез адв. В.Л. от АК – Хасково - длъжник по ИД № 1200/2023г. по описа на ЧСИ – ..... срещу постановление № 971/18.04.2024г. на ПЧСИ В.И.В. по ИД № 1200/2023г. по описа на ЧСИ – ..... с район на действие ОС – Шумен, с което е оставено без уважение направеното възражение за несъразмерност по реда на чл. 442а от ГПК и е отказано да се вдигнат наложените обезпечителни мерки по отношение на недвижим имот, представляващ: Дворно място с площ от 1100кв.м., съставляващо УПИ ІІ – 71, в кв. 16 по плана на с. .... общ. Велики Преслав, ведно с построените в него жилищна сграда с РЗП 60кв.м., второстепенна постройка с РЗП 30кв.м., навес с оградни стени с РЗП 80кв. м., който се продава наред с другите имоти представляващи земеделски земи - НИВИ. Жалбоподателя счита, че постановлението е неправилно и необосновано и моли съда да го отмени, ведно с всички произтичащи от това законни последици. Излага, че за да откаже да вдигане на наложените обезпечителни мерки по отношение на процесния имот, ПЧСИ е приел, че в случая не е налице несъразмерност по смисъла на чл. 442а от ГПК на поискания изпълнителен способ, спрямо размера на задължението. Сочи, че с издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 740/2020г. на РС – Хасково, е осъден да заплати на „МОТО – ПФОЕ ЛИЗИНГ“ с ЕИК 131452951 сумата в размер на 19 943.99 лева, ведно със законната лихва считано от 08.04.2020г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 399 лева разноски. По делото била наложена възбрана и е насрочен опис за 02.02.2024г. на 12 броя недвижими имота собственост на длъжника, от които 11 представляват ПИ – ниви и едно дворно място, като за всички била насрочена публична продан за периода от 18.03.2024. до 18.04.2024г.. Счита, че ЧСИ правилно е наложил възбрана на всички недвижими имоти, но неправилно в 1 нарушение на нормата на чл. 442а от ГПК, е обявил за продажба едновременно всички имоти, като първо е следвало да обяви за продажба ПИ – земеделски земи и след продажбата им, ако не бъде удовлетворен взискателя, тогава да пристъпи към продажба на процесното дворно място, доколкото същото било и единственото жилище на двамата управители на дружеството, с оглед разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК. Отделно от това излага и, че дворното място, не е единствената собственост на длъжника, доколкото същия разполага и с други имоти, МПС и дялове в дружеството и е налице друг начин на погасяване на задълженията му. Сочи, че прилагайки принципа за съразмерност, като условие за процесуална законосъобразност на изпълнителните действия, ЧСИ не е извършил релевантната преценка при предприемане на действия по реализация на процесуалното право на взискателя, вкл. спрямо наложените мерки и възприетия изпълнителен способ и предмета на изпълнителното дело.
Ответника по жалбата – взискателя по изпълнението, чрез процесуалния му представител, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия и е изразил доводи за неоснователност на жалбата. Посочил е, че възражението за несеквестируемост е неоснователно, доколкото цитираната разпоредба е приложима само за физическите лица, а в случая изпълнението е насочено към недвижим имот, собственост на юридическо лице – длъжник по изпълнението.
За неоснователно намира и възражението за прекомерност на наложените обезпечителни мерки, доколкото по делото има и други присъединени взискатели, вкл. и Държавата в лицето на НАП за публични вземания в размер на 24 546.96 лева, като общия сбор от всички начални тръжни цени на недвижимите имоти обявени на публична продан е 60 640.00 лева, при общ размер на задълженията по ИД в размер на 83 105.86 лева.
Производството по процесното изпълнителното дело пред ЧСИ ....., е образувано, след прехвърлянето му за продължаване от ЧСИ .... с рег. № 926, с район на действие ОС – Хасково, образувано по молба на „МОТО – ПФОЕ ЛИЗИНГ“ с ЕИК 131452951 срещу длъжника „РИНА – БГ“ ООД с ЕИК 202050484, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. ..... № 45, вх. Б, ет. 9, ап. 43, въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 740/2020г. на РС – Хасково, за сумата в размер на 19 943.99 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.04.2020г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 399 лева разноски. По делото са присъединени и други взискатели, от които ТД НАП Пловдив и „Дженерали застраховане“
АД за сума в общ размер на 3 789.97 лева, както и Община Хасково по акт за установяване на данъчни задължения за сума в общ размер на 25 859.09 лева. В хода на принудителното изпълнение, ЧСИ е наложил възбрана и е описал 12 броя недвижими имота собственост на длъжника, от които 11бр. ПИ – Ниви, находящи се в Област Шумен, Община Велики Преслав и едно Дворно място, находящо се в с. .... общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ведно с построените в него Жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени.
На 16.04.2024г. по изпълнителното дело е постъпило възражение на осн. чл. 442а от 2
ГПК от длъжника „РИНА – БГ“ ООД с ЕИК 202050484, чрез управителя му Р. М. М., в което се твърди, че е налице несъразмерност между размера задължението по изпълнителното дело и предприетото принудително изпълнение срещу недвижим имот: Дворно място с площ от 1100кв.м., съставляващо УПИ ІІ – 71, в кв. 16 по плана на с. .... общ. Велики Преслав, ведно с построените в него жилищна сграда с РЗП 60кв.м., второстепенна постройка с РЗП 30кв.м., навес с оградни стени с РЗП 80кв. м. и е поискал от ЧСИ да вдигне наложените обезпечителни мерки, спрямо този имот и да го изключи от публичната продан насрочена за периода от 18.03.2024г. – 18.04.2024г., поради несъразмерност.
С обжалваното пред настоящата инстанция постановление № 971/18.04.2024г. на ПЧСИ В.И.В. по ИД № 1200/2023г. по описа на ЧСИ – ..... с район на действие ОС – Шумен, е отказано вдигането на наложените обезпечителни мерки по отношение на процесното Дворно място. За да постанови отказа си, ЧСИ е извършил преценка, за размера на задължението по делото, с обявените начални цени на описаните имоти, поведението на длъжника до момента, който се укрива и отказва да получи ПДИ, както и липсата на каквито и да е погасявания по делото и е приел, че не е налице несъразмерност по см. на 442а от ГПК, тъй като размерът на задължението по делото е почти равен на сбора на началните тръжни цени на описаните и изнесени на публична продан недвижими имоти, вкл. и Дворното място.
Настоящата въззивна инстанция, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбата на чл. 435 от ГПК намира, следното:
Жалбоподателя имат качество на длъжник в изпълнителното производство. Съгласно чл. 435 от ГПК не съществува генерална клауза за обжалване на действията на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни действия, изрично посочени в тази разпоредба. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо – приложимо само за физическите лица, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане и то само на две основания: наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено на най-високата предложена цена. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни от страна на длъжника не са предвидени. Приложимите норми отричат правото на длъжника да обжалва действията, свързани с осъществяване на предприетия способ за изпълнение и в обхвата на тези действия не попада отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложена обезпечителна мярка, в случая възбрана, като такава възможност не е предвидена и в разпоредбата на чл.
3
442а от ГПК.
С редакцията на ГПК, обн. в ДВ, бр. 86.2.0167 г., в сила от 05.02.2017 г. – чл. 442а ал. 2 от ГПК и в унисон с въведеното в чл. 442а ал. 1 от ГПК изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи спрямо размера на задължението, за да се гарантира баланс между правата и интересите на кредитора от една страна и на длъжника от друга страна, е предвидена възможност за защита на длъжника срещу евентуална несъразмерност, чрез възражение до съдебния изпълнител, който ако го уважи, следва да вдигне съответните обезпечителни мерки. Следователно процесуалното средство за защита, с което разполага длъжникът съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК, е да релевира несъразмерността чрез възражение до съдебния изпълнител, каквото в случая е сторено от длъжника, но не е предвидена възможност за защита чрез подаване на жалба срещу действията на съдебния изпълнител, респ. срещу бездействията му за вдигане на вече наложени обезпечителни мерки, за които се твърди, че нарушават изискването на чл. 442а ГПК.
Отказът да се вдигне наложената възбрана поради твърдяната от длъжника свърхобезпеченост, т. е. да се извърши действие по чл. 442а, ал. 2 от ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване, доколкото тази правна възможност не е изрично уредена от закона и не попада в нито една от хипотезите на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Дори и действително да е налице свърхобезпеченост, предвиденият в закона способ за защита на длъжника при евентуално настъпили за него вреди, е този по реда на чл. 441 от ГПК - отговорност на съдебния изпълнител за причинени вреди от наложени обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.
Предвид изложеното и доколкото действията на съдебния изпълнител по чл. 442а и чл. 443 от ГПК са по целесъобразност и като такива не подлежат на съдебен контрол по реда на обжалването, а само по реда на общия исков процес – чл. 441 от ГПК, то така депозираната жалба, срещу отказа на ЧСИ да вдигне възбрана по реда на чл. 442а от ГПК е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство, да се прекрати.
Неоснователно е и въведеното с жалбата, възражение, че съдебния изпълнител не е изяснил обстоятелството дали недвижимият имот: Дворно място, ведно с построените в него Жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени, не е единственото жилище на двамата управители на дружеството, с оглед разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК за несеквестируемост, доколкото тя е относима само за имущество, собственост на физическо лице, каквото в случая длъжникът не е, поради което и в тази и част жалбата е недопустима и не следва да се разглежда по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 12058/08.05.2024 г. депозирана от Р.
4
М. М. с ЕГН **********, в качеството му на управител на „РИНА – БГ“ ООД с ЕИК 202050484, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. ..... № 45, вх. Б, ет. 9, ап. 43, чрез адв. В.Л. от АК – Хасково - длъжник по ИД № 1200/2023г. по описа на ЧСИ – ..... срещу постановление № 971/18.04.2024г. на ПЧСИ В.И.В. по ИД № 1200/2023г. по описа на ЧСИ – ..... с район на действие ОС – Шумен, с което е оставено без уважение направеното възражение за несъразмерност по реда на чл. 442а от ГПК и е отказано да се вдигнат наложените обезпечителни мерки по отношение на недвижим имот, представляващ: Дворно място с площ от 1100кв.м., съставляващо УПИ ІІ – 71, в кв. 16 по плана на с. .... общ. Велики Преслав, ведно с построените в него жилищна сграда с РЗП 60кв.м., второстепенна постройка с РЗП 30кв.м., навес с оградни стени с РЗП 80кв. м., собственост на длъжника „РИНА – БГ“ ООД с ЕИК 202050484.