Определение № 429 от 11.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Б., 11.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500336 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх.№ 147/06.01.2026г., подадена от Община Б., с адрес: гр.Б., пл.“Г. И.“ №1, чрез юрк. Н. К., против решение №1042/21.12.2025г, постановено по гр.д.№3389/2024 г. по описа на РС-Б..

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и необосновано. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи на въззивника в отговора и писмената защита. Не са обсъдени представените към отговора документи, от които се извежда тезата за факта на знание у дядото на ищците за държавната собственост на имота, впоследствие трансформирана в общинска. Като такива се сочи подаването от С. Ц. на 19.09.1983г. на молба за предоставяне право на строеж и издаването на такова от ОНС Б. на 20.09.1983г., с което на практика наследодателя на въззиваемите е признал държавната собственост на имота. Анализират се и други писмени доказателства, с които се твърди, че такова знание е била налице и спрямо прекия наследодател на ищците – тяхната майка Р. Ц.а със сключването на 03.02.1982г. на договор за учредяване право на строеж между нея и АПК „Д.Б.“ – Б..

Оспорва се като неправилен и фактическият извод на съда, че процесният имот не е бил част от АПК/ТКЗС/ДЗС или други подобни организации. В жалбата се сочат подробни доводи в тази насока и най – вече липсата на събрани доказателства от съда, при направено от въззивника изрично оспорване и искане за събиране на доказателства в тази насока, а именно – относно идентичността /пълна или частична/ на спорния имот с идентификатор *** по КККР на с.Д. и имота, посочен в Разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985г.;

1

Заповед № 106/20.09.1983г.; Договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху урегулиран поземлен имот; Договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя в землището на с.Д., община Б..

В тази връзка се твърди допуснато процесуално нарушение на принципа на чл.10 от ГПК и неустановяване на истината по делото, чрез оставяне на неизяснен релевантен факт по делото, от съществено значение за изхода на спора. Оспорват се и фактическите и правни изводи относно наличието на фактическия състав на давностно придобиване. Сочи се, че е налице разлика между факта на държане на имота и владението му, като се твърди, че от събраните гласни доказателства не се установява факта на трансформиране на държането на имота от наследодателите на ищците във владение.

При аргументи в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

Преписи от въззивната жалба са връчени на въззиваемите страни К. и А. Ц.и, като в срока по чл. 263, ал.1 ГПК от тях е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Подробно се изтъкват аргументи, че въззиваемите са установили пълно и главно в кумулативност всички признаци на владението, включително и при условията на присъединяване на владението на техните праводатели, считано от 1950г. до настоящия момент.

Оспорва се твърдението на въззивника за неизясняване на делото относно факта на идентичност на имота с описаният такъв в част от представените от тази страна писмени доказателства, като се настоява, че искането за допълнителна експертиза за това е преклудирано.

Оспорва се твърдението на въззивника за неправилен извода на съда, че спорният имот не е бил коопериран, както и че е станал общинска собственост на основание §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС. Поддържа се, че въззивникът не е установил да е собственик на имота, като се развиват съображения в тази насока. Твърди се, че имотът не е земя по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, не е подлежал на реституция по този закон, не е бил включен в ТКЗС, ДЗС и други такива образувания и не е част от фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. При поддържане на възражения в горната насока се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Не се правят доказателствени искания.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима - подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Въззивният състав констатира, че пред първата инстанция от ищците не е внеса изцяло дължимата държавна такса, което се е отразило и на редовността на въззивната жалба.

С оглед процесуална икономия няма пречка да се насрочи делото в открито съдебно заседание, а на задължените страни се укажат дължимите суми, сроковете за внасянето им и последиците от неизпълнение на това задължение.

2

Пред РС по същество така както е поддържано искането за защита са предявени два иска от двама ищци, като всеки един от тях защитава свое собствено право, т.е. свой собствен защитим материален интерес. Ето защо, по арг. на чл. 72, ал.2 ГПК се дължи държавна такса поотделно за всеки един интерес, определена по реда на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, но не по малко от 25,56 евро /50 лв./ - т.1 от ТДТКССГПК. Таксата е дължима и от двамата ищци, тъй като и двамата чрез един и същ пълномощник са внесели само половината. Следва да се укаже на ищците, настоящи въззиваеми страни, че ако в посочения в определението срок не представят доказателства за доплащане на дължимата държавна такса по предявените искове следва обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото.

Невнасянето изцяло на дължимата държавна такса се отразява на неплащането на изцяло дължимата такава за въззивно обжалване, ето защо от страна на жалбоподателя в същият срок – 1- седмичен от уведомяването, следва да се доплати сумата от 12,78 евро / 25 лв./, като се укаже, че при неизпълнение следва връщане на въззивната жалба и прекратяване на образуваното въз основа на нея въззивно производство.

Във въззивната жалба има изрично обосноваване на твърдението, че релевантен по делото факт е останал неизяснен, но жалбоподателят не е направил искане за експертиза. Когато страната се позовава изрично в жалбата си на допуснато процесуално нарушение, въззивният съд може и служебно да назначи експертиза за установяване на този правнорелевантен факт. Достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение при установяване на елемент от фактическия състав на спорното право и без това възражение да е съпроводено с искане за експертиза /така задължителните постановки на т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Посочено е, че е това е въпросът относно идентичността /пълна или частична/ на имота, описан в разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985г., заповед № 106/20.09.1983г., договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху неурегулиран, незастроен имот, договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя, в землището на с.Д., община Б. и имота, с идентификатор *** по КККР на с.Д..

След като ищците, настояща въззиваеми, поддържат, че са придобили недвижими имот на основание давностно владение и присъединено такова от своите праводатели, като върху същият този имот на наследодателите им е било учредено право на строеж, въпросът за идентичността на недвижимия имот, описан в цитираните договори и разрешения за строеж с процесния имот с идентификатор *** по КККР на с.Д., е относим към предмета на спора. Вещото лице по приетата техническа експертиза обаче е посочило категорично, че не може да отговори на въпроса за идентичност, поради липсата на идентични топографски елементи, графични материали, регистър на стари съседи и други съпоставими характеристики.

Ето защо по косвен път такава идентичност може да се установи само ако се допусне нова техническа експертиза, изпълнима от вещо лице със специални знания в областта на архитектурата или строителен инженер, който след като се запознае с материалите по делото, след като извърши оглед и измервания на място, както и след като направи справки, 3 където счете за необходимо, с оглед нуждите на експертизата да отговори на въпроса дали в имот с идентификатор *** по КККР на с.Д., община Д. е извършено строителство, огради и други съоръжения, в случай че има да ги датира /дата на изграждане/, да ги посочи по вид, размер, местоположение, дали изграденото на място съответства на описаното в разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985г., заповед № 106/20.09.1983г., договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху неурегулиран, незастроен имот, договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя, в землището на с.Д., община Б.. Към заключението вещото лице да изготви и онагледи изводите си и в скица.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба с вх.№ 147/06.01.2026г., подадена от Община Б., с адрес: гр.Б., пл.“Г. И.“ №1, чрез юрк. Н. К., против решение №1042/21.12.2025г, постановено по гр.д.№3389/2024 г. по описа на РС-Б. - пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора по нея.

УКАЗВА на въззиваемите страни К. С. Ц. и А. С. Ц., че в 1- седмичен срок от получаване на определението следва да доплатят по съответната за това сметка на ОС Б. допълнителна държавна такса по предявените искове в размер на 25,56 евро /50 лв./ и в същият срок представят доказателства по делото, а при неизпълнение на горното следва обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото.

УКАЗВА на въззивника – община Б., че в 1- седмичен срок от уведомяването следва да се доплати по съответната сметка на ОС Б. допълнителна държавна такса за обжалване в размер на 12,78 евро / 25 лв./ и представи по делото доказателства за внасянето й, като се укаже, че при неизпълнение следва връщане на въззивната жалба и прекратяване на образуваното въз основа на нея въззивно производство.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно – техническа експертиза, изпълнима от вещо лице със специални знания на строителен инженер, който след като се запознае с материалите по делото, след като извърши оглед и измервания на място, както и след като направи справки, където счете за необходимо, с оглед нуждите на експертизата да отговори на въпроса дали в имот с идентификатор *** по КККР на с.Д., община Д. е извършено строителство, огради и други съоръжения, в случай че има да ги датира /дата на изграждане/, да ги посочи по вид, размер, местоположение, дали изграденото на място съответства на описаното в разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985г., заповед № 106/20.09.1983г., договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху неурегулиран, незастроен имот, договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя, в землището на с.Д., община Б..

Към заключението вещото лице да изготви и онагледи изводите си и в скица.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж.Х.Г.

4

ОПРЕДЕЛЯ депозит, вносим от жалбоподателя по съответната сметка на съда в 1седмичен срок от получаване на определението в размер на 200 /двеста/ евро, а при невнасянето му в този срок ще отмени допускането на експертизата.

УКАЗВА на страната, че делото ще се изпрати за изпълнение на експертизата след доказателства за внесен депозит в пълен размер.

ОПРЕДЕЛЯ 1- седмичен срок от получаване на определението на страните за формулиране на допълнителни, но относими въпроси към експертизата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.05.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, а на жалбоподателя се връчи препис от отговора от въззиваемата страна.

ДА се призове вещото лице след внасяне на депозита от жалбоподателя.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове: