Решение № 1597 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100510720 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20095597/28.06.2023 г. по гр.д. № 15505/2021 г. на СРС, 164 състав, съдът е осъдил „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на „Темис Кепитъл” ООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 5587,14 лева, представляващи предадена без основание сума /част от общо удържаната като възнаграждение за пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № **********/20.10.2016 г. и Договор за потребителски кредит № 3023292805/01.09.2017 г./ от страна на В.А.В. на „Профи Кредит България” ЕООД в периода 01.12.2015 г. – 17.03.2020 г. въз основа на нищожни клаузи по Споразумение за допълнителен пакет услуги към Договор за потребителски кредит № **********/20.10.2016 г. и Договор за потребителски кредит № 3023292805/01.09.2017 г., които вземания са цедирани на ищеца „Темис Кепитъл” ООД съгласно Договор за вземания от финансови институции от 17.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.12.2020 г., до окончателното плащане.

С горепосоченото решение съдът е осъдил „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Темис Кепитъл” ООД сумата от 893,49 лева, представляващи сторени съдебни разноски в производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Профи Кредит България” ЕООД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо, а евентуално – неправилно. Твърди се, че решението на СРС е постановено по искове, каквито не са били предявени от страна на ищеца „Темис Кепитъл” ООД. Поддържа се, че с уточнителна молба от първото съдебно заседание всъщност са въведени от ищеца нови факти и обстоятелства, които отричат по-рано 1 направените твърдения, поради което тази молба не може да се разглежда като такава по чл. 143, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че молбата не може да се разглежда и като изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, тъй като е предявен изцяло нов иск, с който са претендирани различни вземания от първоначално заявените. Поддържа се, че решението е недопустимо и поради това, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Твърди се, че с изявление след съдебносчетоводната експертиза ищецът е заявил, че увеличава иска си, но това според въззивника представлява изменение на основанието, петитума и размера на последния. Поддържа се, че ищецът не е отправял искане за обявяване на клаузата за размера на годишния лихвен процент за нищожна, респ. не е искано връщане на сума по тази клауза. В тази връзка се твърди, че клаузата за годишния лихвен процент не е била част от предмета на делото, а СРС се е произнесъл при условията на plus petitum. Аналогични оплаквания са въведени от въззивника и във връзка с клаузата за годишния процент на разходите. Поддържа се, че решението на СРС е неправилно поради това, че В.А.В. не е имала вземане спрямо въззивника, респ. такова вземане не е било надлежно прехвърлено на ищеца „Темис Кепитъл” ООД, защото Договорът за вземания от финансови институции е недействителен, а ако е действителен, то той не прехвърля права. Твърди се, че неправилно от СРС е прието, че длъжникът не може да прави възражения за нищожност на договора за цесия. Поддържа се, че договорът за цесия, сключен между „Темис Кепитъл” ООД и цедента В.А.В., представлява потребителски договор. Твърди се, че СРС неправилно не е разгледал твърдените от въззивника възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора за цесия. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е счел, че представеното уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД изхожда от оправомощено лице. Твърди се, че в случая цедентът не е упълномощавал „Темис Кепитъл” ООД да преупълномощава трети лица да изпратят уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Поддържа се, че и към днешна дата въззивникът не е уведомен за извършената цесия. Сочи се, че предмет на договора за цесия може да бъде само съществуващо вземане. Твърди се, че с договора за цесия са прехвърлени вземания, които нито са определени, нито са определяеми, а нищожни са договори за цесия, в които вземането не е индивидуализирано. Излагат се съображения, че не е ясно дали договорът за цесия е възмезден, във връзка с което се поддържа нищожност на цесията поради липса на съгласие и на основание чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 ЗЗП.

Твърди се, че договорът за цесия е нищожен поради това, че накърнява добрите нрави, както и поради това, че съдържа неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Поддържа се, че договорът за цесия е нищожен и поради това, че ищецът „Темис Кепитъл” ООД е осъществявал нерегламентирана дейност по придобиване на вземания. Поддържа се, че договорът за цесия е сключен от лице без представителна власт. Твърди се, че в договора за цесия не е посочено вземания спрямо коя финансова институция се прехвърлят. Поддържа се, че потребител може да прехвърли правата, които има спрямо търговец, но това прехвърляне не обхваща особените права, предоставени от законодателя с оглед потребителското качество. Твърди се, че ищецът по делото не е потребител и не може да се позовава на разпоредбите на потребителската защита.

Сочи се, че цедентът В.А.В. не е правил възражение за нищожност и затова не е възникнало вземане за връщане на суми по сключен договор за потребителски кредит.

Твърди се, че договорът за цесия не обхваща вземания по Споразумения за предоставяне на пакет допълнителни услуги. Твърди се, че по делото е установено, че цедентът В.А.В. никога не е заплащал на въззивника сумата от 5587,14 лева. Поддържа се, че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е действително и същото се сключва по желание на потребителя. Твърди се, че неправилно е прието от СРС, че тези услуги са свързани с отпускането и изпълнението на кредита и поради това уговарянето на възнаграждение за тези услуги 2 противоречало на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излагат се съображения, че не е допуснато нарушение, като е определено общо възнаграждение за пакета от допълнителни услуги. Твърди се, че е неверен изводът на СРС, че изпълнението на допълнителните услуги зависело от волята на кредитора. Твърди се, че процедурите за ползване на услугите неправилно са възприети от първоинстанционния съд като тромави и тежки.

Поддържа се, че не е вярно, че в практиката на съда се приема, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и двукратния размер на законната лихва при обезпечени кредити, противоречи на добрите нрави. Излагат се съображения, че законната лихва не може да е критерий при определянето на лихвите по договори, сключвани с небанкови институции, които не могат да осъществяват влогонабиране. Твърди се, че законодателят не е обвързал възнаградителните лихви със законната такава. Поддържа се, че възнаграждението по пакета за допълнителни услуги не следва да се включва при изчислението на годишния процент на разходите, тъй като тези услуги не са задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. Твърди се, че всички претенции на ищеца са погасени по давност. Предвид изложеното се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството, а при условията на евентуалност – отмяна на първоинстанционния акт и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемият – ищецът „Темис Кепитъл” ООД, оспорва жалбата. В отговора се поддържа, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно. Излагат се съображения, че искът е бил изначално допустим, като извършените уточнения не са довели до изменение, а евентуално, ако има изменение по чл. 214 ГПК, то същото е своевременно и законосъобразно. Твърди се, че в процеса безспорно е доказано предаването на процесните суми, а съдът правилно е заключил, че липсва правно основание за тяхното задържане от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД.

Излагат се съображения, че договорът за цесия е действителен, ако вземането е определяемо, а възраженията на длъжника относно действителността на цесията не следва да бъдат разглеждани, тъй като същият няма правен интерес да оспорва цесията. Твърди се, че с уточнителната молба в първото съдебно заседание не е извършвано изменение на петитума. Поддържа се, че с молбата в последното заседание е извършено само увеличение на иска, но не е изменяно основанието му.

Поддържа се, че при иска за неоснователно обогатяване в тежест на ответната страна е да изчерпи всички основания, въз основа на които отричаното право би могло да възникне. В тази връзка се поддържа, че исковата молба по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е редовна, ако е посочено какво е дадено и че същото е дадено без основание. Твърди се, че ищецът е направил изрични възражения срещу действителността на клаузите, уреждащи годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Поддържа се, че въззивникът не е оспорвал получаването на уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД в срока за отговор на исковата молба, като уведомлението изхожда от цедента чрез пълномощника „Темис Кепитъл“ ООД. Поддържа се, че пълномощното за цесионера не е било оспорвано пред СРС. Сочи се, че липсата на потвърждение за прехвърлянето не влияе на действителността на договора за цесия, защото не е елемент от фактическия състав. Излагат се съображения, че цесията е съобщена и с връчване на препис от исковата молба. Твърди се, че договорът за цесия е сключен за определени по вид и съществуващи вземания, чийто размер е определяем. Твърди се, че вземанията са индивидуализирани, като е посочено, че се прехвърлят всички вземания за неоснователно обогатяване за определен период от време. Твърди се, че конкретизация на прехвърляните вземания се извежда от това, че страните са се съгласили да се прехвърлят всички вземания за извършени плащания по нищожни клаузи по сключени с „Профи Кредит България” ЕООД договори за потребителски 3 кредит, по недействителни договори, както и плащания, извършени без основание.

Твърди се, че цената по договора за цесия е правомерно определена. Излагат се съображения, че придобитите от „Темис Кепитъл” ООД вземания са от неоснователно обогатяване и поради това дейността на дружеството не попада в обхвата на ЗКИ.

Поддържа се, че начинът на структуриране съдържанието на договора за цесия е ясен и възприет в практиката, а възраженията на въззивника са по същество възражения за подправка на текстовата част на документа, които са несъстоятелни. Поддържа се, че договорът за цесия не попада под режима на ЗЗП и не съдържа неравноправни клаузи.

Сочи се, че според Споразумението за пакет от допълнителни услуги същото е неразделна част от общите условия към договора за потребителски кредит. Твърди се и че цената за пакета от допълнителни услуги е включена в месечната погасителна вноска. Във връзка с предходното се поддържа, че споразумението за пакет от допълнителни услуги не може да съществува самостоятелно. Сочи се, че на вещото лице по делото са представени само вторични счетоводни документи, в които не е задължително да се съдържа информация за фактическия извършител на плащането.

Твърди се, че непълнотата на експертизата относно вносителя на сумата се дължи на виновното поведение на въззивника. Сочи се, че плащанията са отчетени от въззивника като такива от цедента, като направени от негово име и за негова сметка.

Излагат се съображения, че правилно е прието от СРС, че уговорките за пакет от допълнителни услуги са нищожни на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа се, че възнаграждението по допълнителните услуги е необосновано високо и несъразмерно с услугите. Поддържа се, че сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги се явява условие за сключване на договора за потребителски кредит, като закупуването става преди или едновременно със сключването на договора за кредит, но не е възможно да стане след сключване на договора за кредит. Поддържа се, че СРС правилно е приел клаузите за годишния лихвен процент и годишния процент на разходите за нищожни. Излагат се подробни съображения, че давността за процесните вземания не е изтекла. Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваният акт.