Решение № 621 от 22.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 465/2025
- Вид
- Решение № 621
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 13.02.2026
- Състав
- Георги Драгостинов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 430 и сл. · Търговски закон
- чл. 430, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 621 гр. Велико Търново, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Г. Драгостинов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Г. Драгостинов Гражданско дело № 20254100100465 по описа за 2025 година
По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 430 и чл. 432 от Търговския закон.
Ищцовата страна - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД, гр. София - излага в исковата си молба, че по силата на договор за кредит от 03.01.2023 година на ответника е предоставена сумата от 26 400 лв. за потребителски нужди, а ответницата се ангажирала по договора като солидарен длъжник. Заради спиране на плащанията, считано от 30.10.2023 година банката обявила кредита за предсрочно изискуем.
По реда на настоящото производство претендира признавяне, че ответниците солидарно дължат 26 179,06 лв., главница по кредита, 1 394,33 лв., договорна лихва за времето 06.03.2023 год. – 30.10.2023 год., 3 378,97 лв., мораторна лихва върху главницата за времето 06.03.2023 год. – 09.04.2024 год., законна лихва върху главницата от 24.07.2024 година до окончателното й заплащане. Претендират се разноски за заповедното и за исковото производство.
Ответниците – Г. В. К. и М. В. К. – становище не са изразили.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено:
Видно от приложените към исковата молба документи, страните са постигнали съгласие банката-ищец да предостави на първия ответник сумата от 26 400 лв. срещу лихва и задължение за връщане на кредита по погасителен план с крайна дата 03.01.2031 година.
Ответницата се е ангажирала солидарно със заемателя. Сумата е усвоена вцялост, а понастоящем са дължими вземания за главница, договорна, мораторна лихва в стойностите, 1 претендирани в исковата молба – неоспорената от страните икономическа експертиза.
Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем от 30.10.2023 година - писмо, разписка и протокол на съдебния изпълнител В.Г. на листи 31 и следващите от препистата по делото.
Исковете са доказани по основание и основателни в търсения размер. По делото е доказано съглашението за кредитиране на ответника – договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ с предмет сумата от 26 400 лв. лв., режим на погасяване и лихви, описани в исковата молба.
В качеството си на банка, ищецът е предоставил договорената сума и с това точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна.
В качеството си на заемател ответникът е приел сумата, но като е спрял плащанията е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ, заради което предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ са налице, възникнало е правото да се обяви предсрочна изискуемост по чл. 432 от ТЗ и исковете са доказани по основание. С цитираната експертиза вземанията са установени в търсения размер и следва да бъдат уважени, според заявеното. Отговорността на двамата ответници следва солидарно да бъде ангажирана, предвид уговорките по кредитния договор.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът право на разноски, по делото доказани като сума от 4 189,53 лв. Следва да се присъдят с решението по делото.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено по реда на чл. 422 от ГПК спрямо Г. В. К., ЕГН: ********** и М. В.
К., ЕГН: **********, двамата от гр. Б., ул. „З.", че солидарно дължат на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД, гр. София, сумата от 26 179,06 (двадесет и шест хиляди сто седемдесет и девет лева и шест стотинки) лв., главница по договор за кредит FL1342558, сключен на 03.01.2023 година, сумата от 1 394,33 (хиляда триста деветдесет и четири лева и тридесет и три стотинки) лв., договорна лихва за времето 06.03.2023 год. – 30.10.2023 год., сумата от 3 378,97 (три хиляди трисдта седемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) лв., мораторна лихва върху главницата за времето 06.03.2023 год. – 09.04.2024 год., както и и законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 24.07.2024 година до окончателното й заплащане, на основание чл. 430 и чл. 432 от Търговския закон.
Осъжда Г. В. К., ЕГН: ********** и М. В. К., ЕГН: **********, двамата от гр. Б., ул. „З.",, солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД, гр. София, сумата от 4 189,53 четири хиляди сто осемдесет и девет лева и петдесет и три стотинки) лв., разноски по делото и по заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
2
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3