Решение № 530 от 09.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. К., 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20245510100692 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск за издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл.

146, ал. 2 СК.

В исковата молба ищцата заявява, че с баща й Н. И. А. и майка й П. Л. живели заедно в с.Т., в имот на баща й до м. септември *** г. Твърди, че двамата й родители не са сключвали граждански брак. Родена е на *** г. в гр.

К.. Баща й от 2010 г. не работи никъде и употребява ***, предизвиква скандали без причини. Следствие на това негово поведение, двете с майка й напуснали семейното им жилище, като по-късно заживели в с. Г., община К. с В.Д. в неговия дом. Той я приел като дъщеря и оттогава полага грижи за нея и майка й. От *** г. досега майка й не е завеждала дело за издръжка срещу баща й.

Заявява, че е ученичка в . клас и учи в П. в гр. К., специалност „Е.“. С всяка година се увеличават средствата, необходими за учебници, учебни пособия, дрехи и др., а баща й в продължение на повече от 5 г. не й е изплащал никаква издръжка. Ежедневно пътува от с. Г. до гр. К.. Налага се да се включва в мероприятия и занятия, организирани от гимназията и в почивните дни. В целия този период всички средства за обучението й и ежедневните й потребности се поемат от майка й.

Твърди, че майка й П. Л. работи по трудов договор в „А.“ АД в завода в М., като пътуват всеки ден с личен транспорт. С получаваното от нея трудово 1 възнаграждение трудно се справят с дъщеря й с ежедневните разходи.

Счита, че ответникът следва да поеме заплащане на месечна издръжка, като негова дъщеря. Размерът на издръжката следва да е съобразена с възрастта й и нуждите й. Има желание да започне уроци по английски език, което е свързано с бъдещата й професия, но не могат да си позволят такъв разход .

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което: да осъди ответника Н. И. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Т., община П., ул.

“*** да заплаща месечна издръжка на Т. Н. А., с ЕГН ********** в размер на 300 лв., считано от датата на завеждане на настоящата молба в съда до възникване на основания за промяна на този размер, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от завеждане на делото до окончателното плащане. Претендира присъждането на разноски. Сочи банкова сметка за плащане на месечната издръжка в „У.“ АД: IBAN: ***, с титуляр Т. Н. А.. В съдебно заседание пълномощника на ищцата адвокат М. К. моли съда да присъди ежемесечна издръжка в размер на 300 лева считано от датата на завеждане на исковата молба до ***г. – датата на навършване на пълнолетие до ищцата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат М. Д., в качеството й на особен представител на ответника Н. И. А., с който заявява, че счита предявения иск за допустим и частично основателен.

Твърди, че след получаване на исковата молба, направила опит да осъществи контакт с ответника чрез кметство с. Т., общ. П.. Оттам разбрала, че г-н А. е претърпял инсулт и е трудно подвижен. До този момент не е осъществила контакт с него.

Сочи, че видно от получената медицинска документация, съставена в МБАЛ „Д.“ ЕООД е видно, че ответникът е претърпял ***, поради което е приет по спешност в болницата на *** г. Изписан е с подобрения, но към настоящия момент няма данни за здравословното състояние на А., което очевидно е влошено, с оглед на информацията от секретаря на кметство с. Т., че същият е трудно подвижен и за него се полагат грижи от съседи.

Счита за безспорно обстоятелството, че като родител ответникът дължи грижи и издръжка на дъщеря си, но следва да се отбележи и факта, че здравословното му състояние е такова, че самият той се нуждае от грижи, а това не му позволява да генерира доходи, които биха били достатъчни за покриване потребностите на дъщеря му, респ. на него самия.

Предвид наличната информация за състоянието на ответника, моли съда да остави без уважение претенциите на ищцата за заплащане на издръжка след навършване на нейното пълнолетие на *** г. и да уважи претенцията за заплащане на издръжка само за периода *** г. –*** г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.“

След настъпване на пълнолетие, според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не 2 съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или виеше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.

Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.

При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл сочи съдебна практика: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 170 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 1339/2012 г. на ВКС и др. Постъпила е молба от адвокат М. Д., в която взема становище, че предявеният иск е частично основателен.

Дирекция „С.“ – К., редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно защита правата и интересите на Т. Н. А..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане № *** г. на община К. ответникът Н. И. А. е баща на детето Т.

Н. А. и следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка /лист 4 от делото/.

По делото е представено удостоверение изх. № *** г. издадено от „А.“ АД, от което се установява, че П. Л. К. работи по трудово правоотношение в дружеството. За периода месец март 2023 до месец февруари 2024г. същата е получила брутен доход в размер на 29 182.36 съответно нетен доход 22 644.91 лева или средно месечно възнаграждение в нетен размер на 1 887.08 лева /лист 5 от делото/.

Представено е и удостоверение № *** г., издадено от директора на П..

От същото се установява, че Т. Н. А. е записана за учебната 2023/2024г. в клас, дневна форма на обучение, специалност Е.“ /лист 7 от делото/.

По делото е представена епикриза на Н. И. А. издадена от МБАЛ „Д.“ К.. От същата се установява, че същия е постъпил за лечение в болницата на *** г. и е изписан на *** г., с диагноза: ***. Посочено е, че се касае за пациент на *** приет в Н. отделение по повод *** в БЛСМА. Установени силно завишени трансманази По данни на пациента п*** от младежките си години с значителин количества. Пазиента е контактен, но брадипсихичен, леко 3 дезолиентиран за възраст.

От представения по делото социален доклад се установява, че страните по делото се познават през ***г. Скоро след запознанството им заживели на семейни начала, а на ***г се ражда дъщеря им Т.. Разделили се през месец октомври ***г., тъй като ответникът системно злоупотребявал с алкохол. През ***г. майката сключва граждански брак с В.К..След раздялата им ответникът не е общувал с майката на детето, с дъщеря им не е заплащал издръжка или други разходи на семейството. Т. е ученичка в П. специалност Е.“. Редовна посещава учебното заведение. Т. е спокойна, не проявява агресивно поведение. Т. има изградени умения за самостоятелно обслужване, има изграден режим, съобразен с възрастта. Посочено, че общото здравословно състояние на детето е добро, не боледува често. Непълнолетната има вродена ***, поради което носи очила и всяка година се правят профилактични прегледи в К. в град В.. Детето се отглежда в къща на един етаж, с три стаи – кухня с всекидневна в едно, спалня и детска стая. Детската стая е обзаведена с гардероб, две легла, тоалетка, дрехи и лични принадлежности на детето.

Жилището е обзаведено и технически обезпечено, през зимния период се отоплява на твърдо гориво. Към къщата има прилежащо дворно място, което се обработва за нуждите на семейството. Установено че детето познава роднините се по майчина линия и редовно общува с тях. Роднините по бащина линия не търсят Т. и не контактуват със семейството. Т. помага вкъщи и изпълнява поставените й задачи. Между майката и детето има силно изградена емоционална връзка. Т. я търси за подкрепа и съвет, двете си споделят всичко и се разбират много добре. След раздялата между родителите детето не е търсило баща си. В доклада е посочено, че липсва комуникация между родителите, дори по поводи свързани с детето. В заключителната част на социалния доклад, че след раздялата на родителите през ***г, основните грижи за Т. А. са поети от майката П. К., която се старае качествено да задоволява жизнените й потребности Бащата Н. А. не участва емоционално и финансово в живота на своята дъщеря от ***г. Същият не е контактувал с детето от месец октомври ***г. Посочено е още, че Т. Н. А. е във възраст, която поставя все повече изисквания относно задоволяване на потребностите й..

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК предвижда, че размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи. Съгласно ал.2 на горецитираната разпоредба, размерът на минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента за страната е 933 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 233,25 лева.

Към момента на приключване на съдебното производство Т. Н. А. е ***.

Безспорно по делото се установи, че ответника е неин баща и следователно е 4 сред кръга на лицата дължащи издръжка.

По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.143, ал.1 от СК дължимата издръжка следва да бъде осигурена от родителите на детето – майката П. К. и бащата Н. А., съобразно възможностите материалното състояние на всеки от тях, определени от техните доходи, имотно състояние и квалификация, така както детето би я получило, ако родителите живееха заедно – чл.59, ал.5 от СК.

Средномесечният трудов доход на майката на ищцата през последната една година е 1 887.08 лева. На следващо място майката на ищцата живее в общо домакинство със своя съпруг, като натуралната и парична издръжка на детето се осигурява съвместно и от двамата. Няма данни за периодични или еднократни доходи на майката друго основание освен трудовото й възнаграждение. Не се установи П. К. да има задължение за издръжка на други лица. Установи се, че майката П. К. има задължение да заплаща ежемесечно сумата от 90 лева по потребителски кредит. Няма данни за задължения на майката или домакинството за периодични плащания извън обичайните за комунални услуги.