Решение № 1342 от 19.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502916 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 5117/16.08.2024 г. ( по регистратурата на ОС- Перник ) на Застрахователна компания „ УНИКА“, АД, град София срещу решение № 245 от 12.07.2024 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д.№ 74/2024 г., в частта, с която е осъдена да заплати на всеки от съищците Я. В. и И. Ж. суми от по 49 250 лева , остатък от дължимите обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и съпруга К. П. Ж., настъпила в ПТП, причинено виновно на 7.10.2020 г. от застрахован при ответника водач на МПС, марка „ АУДИ“ , с рег. № ********, заедно със законната лихва от 20.10.2020 г.

Във въззивната жалба има оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД и отклоняване от разясненията на ППВС № 4/1968 г. и съдебната практика за необходимостта от съобразяване на икономическата конюнктура ( с посочване от съда на конкретните показатели ) в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, липсата на самостоятелно значение на лимита за отговорността на застрахователя и 1 присъжданите в сходни случаи обезщетения . Останал несъобразен с оглед постановлението на прокурора за прекратяване на пр.пр.№ 2486/2020 г. е фактът, че виновна за ПТП е единствено починалата пешеходка, чийто „принос“ възлиза на 100 % и обоснова отхвърляне на исковете .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите И. Й. Ж. и Я. И. В. отговарят чрез пълномощника си – адвокат Б. Б., че въззивната жалба е неоснователна. С оглед предмета й единствено спорен е въпросът за размерите на дължимите обезщетения , тъй като приносът на пострадалата се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск.

Присъдените вземания са съобразени с икономическата конюнктура и съдебната практика, която за застрахователни събития през 2020 – 2021 г. преобладаващо определя обезщетения, надхвърлящи 100 000 лева .

ОС- Перник е сезиран с искова молба с вх.№ 742/2.02.2024 г. , с която Я.

И. В. и И. Й. Ж., двамата от град ***, са предявили срещу ЗК „УНИКА“ АД, град София искове по член 432,ал.1 от КЗ и член 86 от ЗЗД за останалите части ( частичните им претенции по в.гр.д.№ 547/2023 г. по описа на този съд са уважени до размерите от по 750 лева ) от дължимите им застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната майка и съпруга К. П. Ж., настъпила в ПТП на ******** г. в град Перник на път ПП 1-6 км 79 + 980 в посока от град Радомир за град Перник при удар между нея като пешеходец, пресичащ платното от дясно наляво и застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „ АУДИ“ , с рег. № ********, предприел маневра изпреварване на спрелия да я пропусне водач на лек автомобил „ Форд Транзит“ с рег. № ********, при неспазване на правилата на член 20,ал.2, член 23,ал.1 и член 116 от ЗДвП.Твърденията в исковата молба са за уведомяване на застрахователя на 20.10.2020 г.; получаване на 9.02.2022 г. на застрахователната претенция, по която направил отказ за доброволно плащане; понасяне от ищците на шок, мъка и страдания от смъртта на Ж., с която имали дълбока емоционална връзка, установена за съпруга в рамките на дълъг и успешен брак с родени две деца и за дъщерята – при условията на всекидневни контакти и оказване на взаимна помощ ; съпричиняване на вредите от наследодателката в степен на 50 % и съществуване на вземания от по 59 250 лева ( от цели вземания след отчитане на приноса в размери от по 60 000 лева и платените обезщетения от по 750 лева ) , ведно със законната 2 лихва от 20.10.2020 г.

С отговора на исковата молба застрахователят ЗК „УНИКА“ АД, град София оспорил исковете с възражения, че водачът на автомобила „ АУДИ“ Т.

В. не е виновен за настъпването на ПТП , обратно на приетото в решението по в.гр.д.№ 547/2023 г. по описа на ОС – Перник в противоречие с материалния и процесуалния закон , не установява със задължителна сила съгласно член 300 от ГПК деянието, противоправността и вината на дееца, тъй като съгласно постановлението за прекратяване на прокурорската преписка 2486/2020 г. виновна е единствено починалата пешеходка, приносът й по член 51,ал.2 от ЗЗД е признат от ищците в исковата молба в размер от 50 % , а размерите, в които се претендират обезщетенията, са прекомерни .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, поддържаните от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

С влязлото в сила като необжалваемо решение № 386 от 19.10.2023 г. на ОС, Перник по в.гр.д.№ 547/2023 г. частичните искове на настоящите съищци Я. И. В. и И. Й. Ж. ( трети съищец бил синът К. И. Ж., починал и заместен от наследниците си, които обаче не са предявили претенции за останалите части от вземанията) по член 432,ал.1 от КЗ срещу застрахователя „УНИКА“ АД за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. Ж., настъпила в ПТП на 7.10.2020 г., в което участвали тя като пешеходец и застрахованият при ответника водач на лек автомобил марка „ АУДИ“ , с рег. № ******** Т. В. С., са уважени в размери от по 750 лева , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Решението няма задължителната сила по член 300 от ГПК, тъй като не е постановено в наказателно производство и несъмнено деянието на водача, не съставлява престъпление. Но то има задължителна сила за страните съгласно член 298, ал.1 от ГПК. Нещо повече според разясненията на ТР 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС правопораждащите факти , които са едни и същи за частичния иск и за иска за остатъка, се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с решението по частичния иск . Следователно в настоящия процес страните са обвързани от установяването на въззивния съд 3

– ОС- Перник, разрешил окончателно спора по гр.д.№ 547/ 2023 г., че деянието на застрахования водач осъществява граждански деликт : то е противоправно, виновно извършено ( обратно на приетото от първоинстанционния Пернишки районен съд, че е случайно деяние по смисъла на член 15 от НК ) и между деянието и ПТП, в което е настъпила смъртта на пешеходката, има причинноследствена връзка. Това разрешение по частичния иск е пречка в следващ процес да се обсъжда възражение на ответника за изключителна вина на пострадалата, неправилно определЯ. като 100 % - тен принос и да се приеме, че вредите са настъпили поради нейна изключителна вина - основание за освобождаване на водача и застрахователя му от отговорност за обезщетяване на вредите.

Освен това съпричиняването по смисъла на член 51,ал.2 от ЗЗД е различен от изключителната вина на пострадалата факт . Свързан е с участието в причинния процес, довел до вредите, на поведението и на деликвента, и на пострадалия. Видно от отговора на исковата молба ответникът не е въвел възражение за принос по член 51,ал.2 от ЗЗД , но направеното от ищците признание за принос на пешеходката Ж. в размер от 50 % правилно е събразено в обжалваното решение при определяне на окончателните размери на обезщетенията.

Във въззивното производство не се оспорват фактическите констатации и изводи в обжалваното решение, че между всеки от съищците и починалата е съществувала силна емоционална връзка. За дъщерята В. тя била наситена с обич, привързаност, подкрепа и помощ, оказвана приживе от майката при отглеждането на децата й, а за съпруга Ж. - с положителни преживявания, засвидетелстване на обич и близост в рамките на почти 50 – годишен брак.

Всеки един от двамата съищци преживял смъртта тежко : дъщерята се затворила, депресирала се, често си спомняла и говорела за майката и в такива ситуации плачела ; съпругът, останал сам, вглъбил се в мъката, загубил желание за разговори с хората , загубил смисъл в живота, влошило се здравословното му състояние .

Съгласно задължителните за съдилищата указания , дадени в т.II на ППВС № 4/1968 година, удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в случаите на причиняване на смърт да се преценяват 4 конкретни факти , като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В съдебната практика се приема също, че следва да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Изброяването на релевантните за определянето на обезщетението факти не е достатъчно, необходимо е да се мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите.

В частност икономическата конюнктура в страната към настъпване на вредите се характеризира по статистически данни на НСИ с нарастване на средната работна заплата ( в размер на 1 397 лева ) с 10,3 % спрямо м. септември 2019 г. ; увеличаване на средногодишна инфлация за периода януари – декември 2020 г. спрямо същия период за 2019 г. с 1,7 % ; средно нарастване на общия годишен доход за едно лице от домакинство с 6,2 % спрямо 2019 г., при липса на промЯ. в разходите на домакинствата през 2020 г. в съпоставка с предходната година. Изложените благоприятни показатели обуславят възможност за присъждане на по – високи по размери обезщетения.

При отчитане решаващо на проявленията на страданията у двамата съищци, преживяването на естествена скръб, болка и мъка от загубата на близкия човек, затрудненото справяне с травмата , изразено в социално дистанциране, често спомняне за майката, социално – икономическите условия в страната и нивата на застрахователните лимити към края на 2020 г. следва да се приеме, че първоинстанционният съд е оценил адекватно всички обуславящи вредите обстоятелства. Определянето като справедливи по смисъла на член 52 от ЗЗД на обезщетения за понесените от ищците неимуществени вреди в размери от по 100 000 лева и след отчитане на приноса на пострадалата по член 51,ал.2 от ЗЗД от 50 % и при приспадане на платеното от застрахователя на всеки един от тях в размер от 750 лева – в размери от 49 250 лева е законосъобразен резултат . Въззивният съд потвърждава решението в обжалваната осъдителна част. С оглед изричното изявление на пълномощника на въззиваемите, че не претендират разноски, въззивният съд не им присъжда такива .

Воден от горното, САС

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 245 от 12.07.2024 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д.№ 74/2024 г., в частта, с която Застрахователна компания „ УНИКА“, АД, град София е осъдена да заплати на Я. И. В. и И. Й. Ж. суми от по 49 250 ( четиридесет и девет хиляди двеста и петдесет ) лева , остатък от дължими обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и съпруга К. П. Ж., настъпила в ПТП, причинено виновно на 7.10.2020 г. от застрахован при ответника водач на МПС, марка „ АУДИ“ , с рег. № ********, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателно изплащане на сумите .

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6