Решение № 81 от 09.06.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Карлово, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20215320200374 по описа за 2021 година Установи следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от С.- ММП" ЕООД с ЕИК.., представлявано от М.

М. П. срещу Наказателно постановление №* г. на Началника на О.О.д. - П. в Ц. у на Н.А.П., с което на дружеството е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, прави се искане за отмяната му с приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.

Районна прокуратура П. не взема становище по жалбата.

Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

На * г. данъчни инспектори - св. Х. и св.А., в 16:20 часа извършили проверка в търговски обект - складова база, находящ се в гр. С., И.з. м. М.д. стопанисван от С.- ММП" ЕООД с ЕИК.. при която от въведеното в експлоатация ФУ в обекта, модел "Datecs DP 25” с ИН на ФУ * и ФП *, извели к. за периода от 30.11.2020 г. до * г. - служебен бон № *, от който се установило, че издадените фискални касови бонове, не съдържат задължителните реквизити по чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, тъй като за адрес на обекта е посочен град С. ул. Х. Б. №., а се 1 установило, че адресът на обекта е: гр. С., И. з., м. М.Д.. За тип на обекта бил посочен - м., а при проверката е установено, че ФУ модел "Datecs DP 25" с ИН на ФУ * и ФП * се намира в складова база. Проверяващите приели, че това разминаване в данните всъщност е липса на задължителните реквизити, съгласно чл.26, ал.1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, а именно:

„А.Т.О.“

Съставен бил протокол за извършена проверка cep. АА № * от * г. в който проверяващите задължили представляващия да се яви на 09.12.2021г. за документна проверка. На указаната дата жалбоподателя П. се явил и писмено посочил, че след констатираното неволно нарушение, още на следващия ден - 03.12.2020 г. адреса е коригиран и представил доказателства за това – свидетелство за регистрация на ФУ и касов бон с адрес. Въпреки това св. А. съставила АУАН, с който обвинила търговеца за нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/2006 год. на МФ. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено горепосоченото административно наказание.

Съдът след като взе предвид изложените в жалбата доводи на жалбоподателя, разпита на свидетелите и приложените писмени доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От обективна страна: на * год. дружеството, като лице което извършва търговска дейност и като такова задължено по смисъла на чл. 3 от Наредба Н18/06 год. на МФ, не изпълнило задължението си да издава касови бележки, съдържащи всички изискуеми реквизити, като не е посочен коректния адрес, което е приравнено на липсва на А.Т.О., реквизит регламентиран в чл.26, ал.

1, т.2 от Наредбата. Фактът на извършеното административно нарушение е безспорен. То се доказва, както от разпита на св.Х. и св.А., чиито показания съдът кредитира, така и от приложените писмени доказателства- касови бележки, удостоверяващи нарушението. На практика нарушението не се оспорва и от търговеца.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не се констатират нарушения на процесуалните правила. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са съставени от компетентни лица, като по делото е прието копие на Заповед № 3ЦУ -* г. Спазени са сроковете за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното постановление, предвидени в чл.

34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин.

Въпреки това направеното в жалбата и съдебно заседание възражение за неправилно приложение на материалния закон – неприложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за основателно – налице са условията на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай е маловажен. Новелата на посочената правна норма сочи, че в маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на 2 нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

В конкретният случай, съдът констатира, че от предвидените в чл.26, ал.1 от Наредбата реквизити, липсва само един – А.Т.О., всички останали реквизити касовият бон съдържа. На второ място, видно от представените от жалбоподателя доказателства /л.7, л.8/ още на 03.12.2020 г., т.е. само ден след проверката, констатирания проблем бил отстранен и е въведен правилния адрес.

Предвид изложеното съдът намира, че посочения единствен пропуск в касовия бон определя изключително ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние. Последното, разгледано в съвкупност с обстоятелствата, че същото е допуснато за първи път, отстранено е още на другия ден, липсата на други констатирани нарушения при извършената проверка, както и обстоятелството че допуснатото не ощетява фиска на Държавата, съдът намира че налагането на имуществена санкция, макар и в самия минимум на закона, би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, съобразявайки икономическата обстановка в страната.

Поради изложеното съдът намира, че с оглед на конкретната тежест на процесното нарушение, обстоятелствата, че се касае за първо такова и същото е без обществено-опасни последици, то съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28, б. "а" от ЗАНН. Като е приел обратното административно-наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателното постановление срещу „С.- ММП ЕООД несъответстващо на материално-правните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменено. Наказващия орган вместо да състави акт, респ. да издава наказателно постановление, е следвало да предупреди нарушителят устно или писмено, правомощие, предвидено в чл.28 от ЗАНН /редакция към ДВ, бр. 44 от 10.05.2020 г. /. Като не е сторил това, наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Съгласно чл.63, ал. 2 от ЗАНН /редакция ДВ бр.109 от 2020 г. в сила от 24.12.2021г./ съдът може да отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В конкретния случай съдът счита, че следва да намери приложение цитираната разпоредба. Наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като процесният случай с оглед посочените смекчаващи обстоятелства, разкрива белезите на маловажен такъв, а нарушителят следва да бъде предупреден, че ще понесе административно 3 наказание при извършване на нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт.

С оглед изхода на делото и при направено искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно представения Договор за правна защита и съдействие.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

1.ОТМЕНЯ Наказателно постановление №* г. издадено от Началника на О.О.д. - П. в Ц. у на Н.А.П., с което на „С.- М.М.П. ЕООД гр. С. с ЕИК.., представлявано от М. М. П. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.

1 от ЗДДС за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

2. ПРЕДУПРЕЖДАВА „С.- М.М.П. ЕООД гр. С. с ЕИК.., представлявано от М. М. П., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

3.ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „С.М.М.П. ЕООД гр. С. с ЕИК.., представлявано от М. М. П. сумата от 300 /триста/ лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение.

4.Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - П. в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4