Решение № 5669 от 21.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5669 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100509262 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 138838/18.05.2023 г. на ответника „С.е.“ ЕАД срещу решение № 6113/19.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 59549/2022 г. на Софийски районен съд, 50 състав, в частта, с която съдът признава за установено, че жалбоподателят дължи на „А-К.и.“ ЕООД следните суми: на основание чл. 214, ал. 2 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД 175,41 лева, представляваща законна лихва, начислена върху главница от 3110,40 лева, за периода от 27.05.2022 г. - дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, до 15.12.2022 г. - дата на извършено в хода на процеса плащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД 215,14 лева – мораторна лихва за периода 19.09.2021 г. -25.05.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 27640/2022 г. на СРС, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца 3263,02 лева – разноски по исковото и заповедното производство.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт бил необоснован постановен при неправилна преценка на писмените доказателства и заключението на ССчЕ. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли претенциите за мораторна лихва. Претендира разноски.

1

Въззиваемият /ищец по исковете/ „А-К.и.“ ЕООД счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

С определение № 9523/01.23.2024 г. постановено по гражданско дело № 59549/2022 г. на Софийски районен съд, 50 състав, е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл. 248 ГПК, обективирано във въззивната жалба, което не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата част от жалбата /извън посоченото по-горе съдържание/ са изложени доводите, на които се основава искането по чл. 248 ГПК, по които се е произнесъл СРС в посоченото определение. Предвид липсата на подадена частна жалба срещу него, тези доводи не следва да се обсъждат при въззивната проверката на обжалвания акт – решението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Основателността на иска за установяване на вземане за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Искът за главница е отхвърлен поради извършено в хода на исковото производство погасяване – на 15.12.2022 г., като в тази част обжалваното решение е влязло в сила. В чл. 8, ал. 2 от договора е уговорен падеж – 30 дни след издаване на всяка фактура, като ответникът не спори /включително и във въззивната жалба/, че срокът за плащане на сумата по процесната е до 18.09.2021 г. След изтичането му изпада в забава без да е необходима покана - чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Следователно дължи мораторна лихва, както и законната лихва от подаване на заявлението до погасяване на задължението – 15.12.2022 г. Размерът на задълженията е определен от ССчЕ и от съда по реда на чл. 162 ГПК, като 2 оплаквания в тази връзка липсват.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния и предвид липсата на доводи в жалбата в какво се състои неправилната преценка на събрания доказателствен материал, последната следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд - потвърдено като правилно в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 800 лева - за адвокатско възнаграждение, като възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е заявено.

Въззивникът няма право на разноски.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6113/19.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 59549/2022 г. на Софийски районен съд, 50 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „С.е.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на „А-К.и.“ ЕООД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 800 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3