Решение № 180 от 05.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59686/2021
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 05.01.2023
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 303а, ал.3 · Търговски закон
- чл. 309а · Търговски закон
- чл. 309а, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20211110159686 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а ТЗ за следните суми: 12658.60 лева, представляваща незаплатена цена на стоки по договори за продажби и доставка за периода 05.06.2019г.- 28.02.2020г. и 2 762,28лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.09.19г.- 17.10.21г.
Ищецът „ А.М.Г. твърди, че между него и ответника е налице облигационно отношение по силата на неформални договори за продажба на стоки, по които е престирал – предал е стоките, предмет на продажба съгласно описаните в исковата молба фактури. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да плати продажната цена на уговорения падеж по всички фактури, поради което претендира същата, заедно със законната лихва от предявяване на иска, както и обезщетение за забава.
Ответникът „Д.Д , на когото препис от исковата молба и доказателствата са редовно връчени , оспорва исковете по основание и размер. С отговора на исковата молба се твърди и извършено плащане. Оспорва доставката и 1 получаването на стоките по описаните фактури.Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Предявен е иск за реално изпълнение на задължения за заплащане на дължимата цена по договори за търговска продажба на стоки .
Между страните не се спори, предвид признанието на факти , направено с отговора на исковата молба от ответника, че между двете дружество са съществували търговски отношения по продажба и доставка на строителни материали , че за периода 05.06.19г.- 28.02.20г. ищецът е извършвал продажба и доставка на строителни материали на ответника , както и че ответникът е получил нотариална покана за прихващане на задължения. Не е спорно също така , че на 14.04.21г. ответникът е извършил заплащане по фактури с № 300000666, 3000006701, 3000006794 и 3000006830 на обща стойност 4062,66лева .
Спорно между страните е налице ли е доставка на стоки по останалите фактури, извън тези , по които е извършено заплащане от ответника, както и относно доставката на описаните във фактурите стоки на датата на издаването им.
Предвид представените по делото фактури и събрани писмени доказателства, както и с оглед заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира за установено, че в периода 05.06.19г.- 28.02.20г. страните са се намирали в търговски правоотношения , на основание издадените фактури и тяхното осчетоводяване от ищеца и ответника.
Доколкото договорът за продажба е неформален, то както за сключването му, така и за неговото изменяне , не е необходима писмена форма и може да бъде както изрично, така и конклудентно. Ето защо, за основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже, че доставянето на процесните стоки е било заявено от ответника или, макар да не е било заявено, ищецът е отправил до ответника предложение за доставка на описаните във фактурите 2 стоки, което е прието от ответника.
Наличието на постигнато между страните съгласие за продажба на стоките, описани в процесните фактури на посочената в тях цена, се установява от описанието на стоките и услугите , посочено в самите фактури, които съгласно заключението по ССчЕ са осчетоводени от ответника и е ползван данъчен кредит. Следователно, за стоките по процесните фактури, дори и да няма поръчка, са налице действия на ответника, които конклудентно сочат на воля за приемане на направеното предложение. Ето защо с отправянето на заявката, респ. с приемане на предложението, между страните валидно е възникнало облигационно отношение по продажба на описаните в процесните фактури стоки.
Съгласно заключението на ССчЕ /неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК/ в счетоводните регистри на ищеца и на ответника процесните фактури са осчетоводени и декларирани за целите на ДДС. Ответното дружество е ползвало полагащия се данъчен кредит по тях с изключение на 3 броя фактури- именно фактура № **********/21.11.19г., фактура №
3000007362/09.12.19г. и № 3000007598/28.02.20г.
Според заключението на вещото лице с извършеното заплащане от ответника на дата 14.04.21г. в размер общо на 4062,66лв. с посочено от ответника основание „плащане по фактури № 6664, 6701,6794, 6830“ , ищцовото дружество е извършило погасяване на задължения по начислени лихви по посочените фактури, както следва: по фактура № 3000006664275,82лв., по фактура №3000006701-146,09лв.; по фактура 3000006794157,01лв., по фактура №3000006830-6,59лв. Вещото лице е посочило още, че ако се отрази посоченото от ответника в платежното нареждане от 14.04.21г. плащане на стойност 4062,66лева към дълга по тези фактури/ така, както е посочил ответника/ , без да се извършва погасяване на лихвите за забава, незаплатеното задължение на ответника към ищеца възлиза на 12 073лева.
Съдът намира предвид получаването на фактурите от страна на ответника и осчетоводяването им, че по категоричен начин се установява и фактът на предаване на стоките.
Ето защо за ответника е възникнало задължение за плащане на продажната цена на стоките, описани в процесните фактури. На следващо място, ответникът е осчетоводил съставените фактури и е ползвал данъчен 3 кредит по тях , като фактът на осчетоводяване на фактурите от ответника означава получаване на стоките . В поредица решения на ВКС – Решение № 96 от26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г., I т.о., Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008 г., II т.о., Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д.№ 593/2009 г., II т.о., Решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г., II т.о., Решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г., IIт.о., Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I т.о. и др. е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване на договор за търговска продажба на движими вещи, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, както и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Дори и в случаите на оспорване на представителната власт на лицата, подписали фактурите от името на купувача и доказване на релевирано възражение, че липсва упълномощаване за получаване на стоките, е прието, че след като фактурата е вписана в дневниците за покупките и за нея е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на ответника – търговец за сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по безсъмнен начин, а не се презумира. В този смисъл са: Решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 454/2008 г., II т.о. и Решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/2010 г., I т.о. на ВКС.
Следва да се отговори и на въпроса кои от задълженията по процесните фактури е погасил ответникът с извършеното плащане от дата 14.04.2021г. и каква част от същите са останали непогасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Доколкото в преводното нареждане от 14.04.21г. длъжникът е заявил /чрез посочване конкретно номерата на фактурите/ кои задължения плаща, съдът намира, че с плащането от 14.04.2021г. ответникът е погасил 4 задълженията си по фактура № 3000006664/31.07.19г. на стойност 1633,14лв., по фактура № 3000006701/05.08.2019г. на стойност 872,16лв., по фактура № 3000006794/26.08.2019г.,на стойност 971,76лв. , както и по фактура № 3000006830/28.08.19г. на стойност 585,60лв. Така незаплатеното задължение по останалите, посочени в исковата молба фактури , което се потвърждава и от заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, е в размер на 12 073лева. Ответникът не доказа да е погасил задълженията си за плащане на сумата от 12 073лева , представляваща незаплатени суми по следните фактури: № 0**********/05.06.19г. в размер на 894,48лв., №
**********/05.06.19г. в размер на 320,40лв., №3000006306/05.06.19г. в размер на
540лв.,
№3000006330/08.06.19г. в размер на
402лв.,
№
3000006336/10.06.19г. в размер на 403,80лв., №3000006354/13.06.19г. на стойност 399,60лв., №3000006384/19.06.19г. на стойност 374,46лв., №**********/21.06.19г. на стойност 366лв., №3000006428/26.06.19г. на стойност 261,60лв., №3000006454/28.06.19г.на стойност 303,54лв., № 3000006462/29.06.19г. на стойност 218,70лв., №3000006491/03.07.19г. на стойност 366лв., №**********/10.07.19г. на стойност 561,05лв., № 3000006552813.07.19г. на стойност 249,48лв., №3000006575/17.07.19г. на стойност 544,08лв., №**********/17.07.19г. на стойност 96,48лв., №3000006601/20.07.19г. на стойност 226,80лв., №3000006604/22.07.19г. на стойност 562,80лв., №3000006613/23.07.19г. на стойност 284,10лв., № 3000006635/26.07.19г. на стойност 418,20лв., №3000006669/01.09.19г. на стойност 155,04лв., №3000006702/05.08.19г. на стойност 866,59лв., №3000006721/08.08.19г. на стойност 225,24лв., № 3000006732/09.08.19г. на стойност 112,32лв.,№ 3000006739/12.08.19г. на стойност 338,16лв., № 6742/12.08.19г. на стойност 120лв., №6744/12.08.19г. на стойност 174лв., №6766/15.08.19г. на стойност 216лв., №6767/15.08.19г. на стойност 694,62лв., №6877/04.09.19г. – 687,30лв., №6909/13.09.19г.- 500,40лв., №6959/24.09.19г.351лв., № 6981/30.09.19г.- 266,40лв., №7025/04.10.19г.- 463,74лв., №7102/18.10.19г.- 413,58лв., №7189/07.11.19г.- 230,70лв., №7228/13.11.19г.238,50лв., № 7274/21.11.19г.- 135,90лв., № 7362/09.12.19г.- 342,42лв. и по фактура № 7598/28.02.20г. – сумата от 152,70лева .
Ето защо исковете за главницата следва да бъдат уважени до размер на сумата от 12 073 лева и отхвърлени до пълния предявен размер от 12658,60лева / т.е. за разликата от 585,60лв., касаеща вземане по фактура № 5
3000006830/ .
По иска по чл.309а ТЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава – или настъпване на уговорения срок за плащане, или момента на предаване на стоката/на документите, даващи право тя да бъде получена /чл. 327, ал. 1 ТЗ/.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на главни задължения по договора за продажба по процесните фактури. Поради това, че страните не са уговорили падеж на задълженията , приложение следва да намери разпоредбата на чл. 303а, ал.3 от ТЗ . Според заключението на вещото лице фактурите са изпращани от ищеца на ответника на датата на тяхното издаване , като не е предоставена информация единствено за изпращане на фактура № 7362/09.12.19г. Съдът намира , че посочената фактура също е получена от ответника , доколкото е осчетоводена от него.
Ето защо размерът на мораторната лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 ГПК , като при приложение на правилото на чл. 303а, ал.3 от ТЗ следва, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на задълженията по процесните фактури след изтичане на период от 14 дни от датата на издаването им . Размерът на обезщетението за забава за периода от деня, следващ падежа на всяко от задълженията, до 17.10.21г. / датата , предхождаща депозирането на исковата молба/ съдът изчисли на 2637,51лева, доколкото следва да се уважи акцесорната претенция, и отхвърли до пълния предявен размер от 2762,28лева / или за разликата от 124,77лева/.