Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 30.06.2022, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 957/2022
Вид
Решение № 302
Подписан
30.06.2022
В сила
24.11.2022
Състав
НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. К., 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100957 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от П. К. ***** ЕООД, ЕИК *******, седалище: гр. С., бул. ***** ****, чрез пълномощника си юрк. Р.И.., против К.М.Н.., ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ж.к. *****, ******* с правно основание: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т.1 и т.3 и ал. 3 от ГПК и цена на иска: 462.70 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че вземането на „П. К.

*****" ЕООД произтичало от следните обстоятелства:

На ***г. бил сключен Договор за потребителски К. № ***** между „П. К.

*****" ЕООД, като К.ор и К.М.Н.., като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на К.а: 250 лв.;Срок на К.а: 11 месеца;

Размер на вноската: 27,03 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48,22 %;

Годишен лихвен процент: 40.09 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по К.а: 297.29 лв. I

По поискана и закупена допълнителна услуга:Възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 75.00 лв; Възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 200.00 лв. Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 25 лв.

Общото задължение по К.а и по пакета от допълнителни услуги:Общо задължение: 572.29 лв.; Общ размер на вноска: 52.03 лв.;Дата на погасяване:

5-ти ден от месеца.

Сочи, че П. К. ***** ЕООД изпълнило в срок задълженията си по договора, като на ****г. превело на длъжника К.М.Н.. парична сума в размер на 250.00 лева чрез Еаsу Рау.

Договорного възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния план и е в общ размер на 47.29 лева.

Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № ***** клиентът можело да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора.

1

Твърди, че закупуването на услугите Ф. и Ф. било изцяло по желанието на длъжника. Последният се съгласил с определеното между страните възнаграждение предоставянето на услугите - „Ф." сума в размер на 75.00 лв. и „Ф." сума в размер на 200.00 лв. От страна на длъжника по услуга „Ф." била заплатена сума в размер на 19.17 лева и по услугата „Ф." било направено плащане в размер на 36.36 лева.

Посочва закупените от длъжника допълнителни услуги „Ф." и „Ф." какви възможности съдържат.

Сочи, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и направил две пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 04.01.2022г., като след изпадането в забава и предвид фата, че крайният срок за погасяване на К.а съгласно погасителния план към ДПК ***** е изтекъл на дата 05,07.2021г.. с изтичането на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на длъжниците в пълен размер.

Сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от К.М.Н.. задължение по ДПК № ***** било в общ размер на 149.80 лева. С плащанията си длъжникът погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 109.59 лева. Сумата от 10.21 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по К.а, на основание т.12.1 от ОУ. С плащанията си клиентът заплатил 30.00 лева (тридесет лева) от начислените такси по тарифа, като по тях нямало дължими суми.

Сочи, че към днешна дата К.М.Н.. дължала вземания в общ размер 462.70 лева (четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет ст.), от които: главница в размер на 206.48 лева (двеста и шест лева и четиридесет и осем ст.), договорно възнаграждение в размер на 36.75 лева (тридесет и шест лева и седемдесет и пет ст.), възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 55.83 лева (петдесет и пет лева и осемдесет и три ст.), възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 163.64 лева (сто шестдесет и три лева и шестдесет и четири ст), ведно със законна лихва до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски К. № *****. \

Поради неизпълнението на договорного задължение, „П. К. *****" ЕООД подало заявление за издаване на здповед за мзпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, било образувано ч. гр. д № 255/2022г., по която длъжникът подал възражение

Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в полза на „П. К. *****" ЕООД срещу длъжника К.М.Н.. за главница в размер на 206.48 лева (двеста и шест лева и четиридесет и осем ст.), договорно възнаграждение в размер на 36.75 лева (тридесет и шест лева и седемдесет и пет ст.), ведно със законна лихва до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски К. № *****.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника по ДПК № ***** К.М.Н.. да заплати на „П. К. *****" ЕООД възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 55.83 лева (петдесет и пет лева и осемдесет и три ст.) и възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 163.64 лева (сто шестдесет и три лева и шестдесет и четири ст), ведно със законна лихва от входиране на заявлението в Съда до изплащане на вземането.

Посочва банкова сметка. Претнедира за разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към 2 нея.

Счита, че исковата молба е нередовна и недопустима, поради съдържащите се в нея противоречия с българското законодателство.

Счита, че исковата молба е изцяло неоснователна, а представените в нея искове абсурдни, като съдът правилно е отхвърлил заявлението на дружеството в частта, с която се претендирало възнаграждение за закупена услуга „Ф." и възнаграждение за закупена услуга „Ф." като възразявам срещу Договор № ******/****г. на „П.К. *****" ЕООД, който противоречал на добрите нрави, а съгласно разпоредбите на чл.26 от ЗЗД „Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, конто накърняват добрите нрави". Съдът счел за неоснователни претенциите на дружеството за заплащане на възнаграждение по услугите, представени в горепосочения договор „Ф." и „Ф.". Услугите „Ф." и „Ф." били управление на К.а от К.ора, и противоречали на разпоредбите на чл.10а ал.2 от Закона за потребителския К.. Услугите „Ф." и Ф." били включени в погасителен план, със стойност в размер на 25,00 лева, в противоречие с чл.10а ал.2 от Закона за потребителския К. и следователно били незаконосъобразни. Услугите „Ф." и „Ф.", били нераноправни клаузи от Договор № ******/****г.,

Иска от съда Договор №******/****г. на „П.К. *****" ЕООД, ЕИК: ******* да бъде обявен за недействителен, защото: Нарушава добрите нрави със включеното в него необосновано високо задължение и неустойка. / услугите „Ф." и „Ф."/ чл.26 от ЗЗД/; Противоречи на разпоредбите на чл.10а ал.2 от Закона за потребителския К. с включените в него услуги „Ф." и „Ф.";

Съдържа неравноправии клаузи, защото „задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо задължение и неустойка." /чл.143 ал.2 т.5 от Закон за защита на потребителите/

Заявява, че Договор № ******/****г. на „П.К. *****" ЕООД, ЕИК: ******* бил с подвеждащо съдържание противоречащ на нормите на българското законодателство и по - конкретно на чл.10а ал.2 от Закон за потребителския К.. Всяко физическо или юридическо лице, приело съдържанието му, било в заблуждение, без да знае, че горепосоченият договор е в противоречие със законови норми. Съгласно разпоредбите на чл.29 от Закон за задълженията и договорите „Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение."

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От договор за потребителски К. № *****/**** г. се установява, че „П.К.

*****" ЕООД е предоставило на К.М.Н.. заемна сума в размер на 250, 00 лева, при годишен процент на разходите 48,22%, годишен лихвен процент 40,90 %, лихвен процент на ден 0,11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена сумата от 297,29лв. К.ополучателят се е задължил да върне сумата по К.а на 11 месечни погасителни вноски. В договора е посочено още, че по поискана допълнителна услуга „Ф.“ и „Ф.“ К.М.Н.. дължи и възнаграждение в общ размер на 275,00 лева, като размерът на вноската възлиза на 25,00 лева или общо посочената в договора като дължима месечна вноска, включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 52,03 лева. В договорът за потребителски К. и общите условия към него са описани характеристиките на 3 закупените допълнителни услуги.

По делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски К. № *****/**** г., съгласно което изплатената от ответника сума по договора възлиза общо на 149,80 лева.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 225/2022 г. по описа на Районен съд К., съдът е издал в полза на „П.К. *****" ЕООД срещу К.М.Н.. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните суми. Тъй като след връчване на заповедта е постъпило възражение от длъжника, в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед.

Заповедният съд е отхвърлил претенциите за възнаграждение за закупена услуга Ф. в размер на 55,83 лева и за закупена услуга Ф. в размер на 163,64 лева, за които ищецът предявява искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски К. по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите-членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски К., препраща към чл. 143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че К.орът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски К., но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на К.а. В разглеждания случай в договора се съдържат клаузи за закупени допълнителни услуги, които се изразяват в приоритетно разглеждане и становище на потребителския К., възможност К.ополучателят едностранно да промени погасителиня си план при изпълнение на определение изисквания.

Въпросът, който се поставя, е дали посочените "допълнителни услуги" представляват действия по усвояването и управление на К.а, за които К.орът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по К.а (вж. легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на К.а.

Анализът на съдържанието на описаните в договора и т. 15 от общите условия "услуги" налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването и управлението на К.а. Тези "услуги" по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на К.а, поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 4