Решение № 386 от 13.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Бургас, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20222120201335 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на М. СТ. ИВ. с ЕГН: **********, съдебен адрес–гр.

Бургас, ул. „Васил Левски“ 38, чрез адв. Р.П. – БАК, против заповед за задържане на лице № 6101зз-38/13.04.2022г.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

Р.П. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи.

Ответникът по жалбата – Д. Ив. К.- командир на отделение в група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, редовно уведомен, се явява лично, като посочва, че лицето е било задържано във връзка със специализирана полицейска операция.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки и длъжностна характеристика оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, заповедта е връчена на адресата й.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал.

1

2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.

Независимо от това, съдът намира, че не са спазени всички законови изисквания при издаване на заповедта. В същата е посочено, че лицето се задържа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, без да е посочено нищо друго.

Видно е, че е нея не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и доказателства. Такива не са посочени и в друг документ, съставен преди или по време на издаването на акта. Доказателства за наличието на посочени факти могат да се представят и на такъв по-късен етап, но те следва да установяват вече описана фактическа обстановка до издаването на акта или най-късно в самия него, а не да се изготвят в последствие. От представения план за провеждане на СПО е видно, че са налице единствено предположения за извършване на незаконна дейност, но не става ясно какво всъщност се твърди да е извършено от жалбоподателя. Само това основание е достатъчно, за да се отмени процесната заповед, като издадена в противоречие с изискванията за форма и реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Следва да се изтъкне и обстоятелството, че освен липсата на фактически обстоятелства в заповедта, в същата не се прави и връзка между съставянето й и образуваните досъдебни производства, посочени в справката, като по този начин трудно може да бъде направена логическа връзка между обжалваната Заповед, някакво досъдебно производство, както и деянието за което същото е образувано и лицето срещу което се води наказателното производство.

Заповедта е издадена като е посочено правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, според която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Посочването само на нормативната разпоредба не е достатъчно, за да мотивира заповедта. Освен това от нея следва да е видно, че по отношение на жалбоподателя към момента на задържането му и издаването на заповедта са налице такива данни, като се посочат същите, посредством описание на престъплението, фактическата обстановка на извършването му и участието на лицето в него.

С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и същата следва да бъде отменена.

По отношение на исканото в жалбата незабавно освобождаване на жалбоподателя след евентуална отмяна на заповедта, следва да се отбележи, че решението на съда подлежи на обжалване и не подлежи на предварително изпълнение, респ. няма как да бъде разпоредено такова освобождаване.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 6101зз-38/13.04.2022г., издадена от Д. Ив.

К.- командир на отделение в група „Охрана на държавната граница“ към ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок от 24 часа на М. СТ. ИВ. с ЕГН: **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2

3