Решение № 11933 от 07.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10274/2023
- Вид
- Решение № 11933
- Подписан
- 07.07.2023
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11933 гр. С, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110110274 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. А. П., ЕГН **********, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Б. Г., срещу Л. И. А., ЕГН **********, АДРЕС, с която се иска съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца:
-сумата от 2100 лева, сума с която ответницата се е обогатила , ползвайки без основание недвижим имот / 11111111, находящ се в АДРЕС върху ½ от който ищецът притежава право на ползване за периода от 21.05.2021г. до 21.11.2021 г., -сумата от 375 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.05.2021 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че притежава правото на ползване върху 1/2 ид.част от недвижим имот: 11111111, находящ се в АДРЕС учредено с нот.акт № 111 том III рег.1111 дело 111111 г. на Нотариус Т Сочи се, че правото на ползване върху останалата ½ ид.ч. е на ответницата, която е и собственик на същата идеална част.
Твърди се, че от момента на учредяване правото на ползване ответницата самостоятелно е ползвала целия имот, като ищецът не е имал достъп до него и не могъл да упражнява правото си на ползване. Твърди се, че използвайки идеалната част от имота, върху която ищеца има правото на ползване, ответницата неоснователно се е обогатила за негова сметка.
Поддържа се, че средната месечна пазарна наемна цена на процесния имот възлиза на 700 лева, съответно обезщетението за ползването на 1/2 ид.част от имота възлиза на 350 лева месечно. Сочи се, че при иск по чл. 59 ЗЗД покана за заплащане на обезщетение не е необходима.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата , като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който иска се оспорва като недопустим и неоснователен. Оспорва се ищецът да е съсобственик на процесния имот. Сочи се, че е налице висящо дело за делба- гр.д. №3841/2020 г. на 141 състав на СРС, по което страни са К И Л и ответницата. Твърди се, че нито ищеца, нито КЛ не са отправяли покана да за 1 заплащане за обезщетение за лишаване от ползване. Твърди се, че ответницата по никакъв начин не е възпрепятствала останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД ищецът следва да установи неоснователното обогатяване на ответницата за сметка на ищеца/ чрез установяване на фактите, че ответницата е ползвала без правно основание 1/2 от недвижим имот- за която ½, ид.ч. е учредено вещно право на ползване в полза на ищеца през посочения период и така го е лишила от възможността той да го ползва по предназначението му/ връзката между обедняването и обогатяването и размера на сумата, с която е обеднял. Ответницата следва да установи, че имущественото разместване е с правно основание или да докаже основателността на възраженията си.
Представен по делото е Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ рег. 1111, том №1111 г. от 20.08.1985 г. по силата на който ГНА е закупил жилище №38, находящо се в жилищна сграда – АДРЕС.
Видно от представеното Удостоверение за наследници ГНА е починал на 14.12.2016 г. като е оставил за наследници Л. И. А.- съпруга и К И Л и НИЛ- племенници/синове на починалата ДНЛ сестра на ГНА/ННЛ е починал на 28.12.2017 г. като негов наследник е брат му К И Л. Еднокрувният му брат ВИЛ се е отказал от наследството.
С Нотариален акт за продажба на идеална част от недвижим имот Акт №111, том III, рег. №111 дело №1111 от 21.05.2021 г. на Нотариус С Т К И Л е продал на Б. Й. Г. 90% от 1/2 идеални части от следния недвижим имот, а именно: 11111111 , находящ се в АДРЕС представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 11111111111. Със същия нотариален акт К И Л е учредил върху същите 90% от 1/2 идеални части от процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 111111111 в полза на Д. А. П. пожизнено вещно право на ползване.
В откритото съдебно заседание е разпитан св. ААП сестра на ищеца. Тя сочи, че знае къде се намира АДРЕС Брат й бил споделил, че му е учредено право на ползване от КЛнегов приятел в началото на лятото на 2021 г. След като сделката била изповядана свидетелката заедно с ищеца ходили до апартамента, където той трябвало да се представи като ползвател. Свидетелят описва апартамента като средния такъв на четвъртия етаж срещу асансьора. След като позвънили на вратата отворило младо момиче и жена, малко поголяма от свидетелката която се представила като Л. – единствен собственик на апартамента, като момичето било нейна дъщеря. Ищецът носел копие от нотариалния акт, но живущите в апартамента отказали да четат документи, заплашили свидетелката и ищеца, заявили им, че това е някаква измама и че те само те са собственици на имота и не допуснали ищеца да влезе в имота. Свидетелката разказва, че след това коментирала с брат си възможността да се заведе настоящото дело, тъй като ищецът не е имал последващ контакт с ответницата и не е влязъл в имота.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-оценителна експертиза, която и съдът кредитира като компетентно изготвена. Вещото лице сочи, че процесният имот представлява А11111111111 находящ се в АДРЕС с площ от 44,42кв.м, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения. Жилището е с идентификатор 111111111111 съгласно Кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. С. Жилищната сграда се намира в централната част на АДРЕС, на комуникативно място. В близост са разположени училище, детска градина, малки магазини за хранителни стоки и питейни заведения. Районът е с напълно изградена инфраструктура и достъпност към градската транспортна мрежа. На около 10 минути пешеходно разстояние са намира спирка на метрото М На бул. АМ са разположени спирки на градски автобусен транспорт. На 12.06.2023г. вещото лице е 2 извършил външен оглед, при който се установи следното: Процесният недвижим имот представлява едностаен апартамент, разположен на четвърти етаж в средата на стълбищната площадка. Сградата се състои от общо четири входа и съдържа полуподземен сутерен с мазета, 9 типови жилищни етажа и покривно вентилируемо пространство. Конструктивната система е едропанелна с монолитно изпълнение на стълбищните помещения и асансьорната шахта. Сградата е с асансьорна уредба. Таванните плоскости са с изпълнение тип „студен покрив”. Състоянието на интериора и екстериора на сградата е добро, типично за предназначението и възрастта. Входната врата на вход 2 е подменена с нова с алуминиев профил и стъклопакет. Външната дограма в общите части е подменена с нова с PVC профил със стъклопакет. Оценяваният апартамент е с изглед към детска площадка. Паркирането около блока е свободно.Поради невъзможност за установяване на контакт с ответника, оглед вътре в жилището не е извършен.
Вещото лице е използвало сравнителен подход и метод на посредственото сравнение при пряко сравняване на оценявания имот с други подобни, които се предлагат за даване под наем. Направено е проучване в агенции за недвижими имоти и в интернет сайтове с информация за жилища под наем. Подробно са анализирани данните в обявените за даване под наем едностайни и двустайни апартаменти в М и М в гр. С, съответстващи по местоположение, площ и конструкция сгради. Единичните пазарни стойности са коригирани със следните коефициенти:Единичните пазарни стойности са коригирани със следните коефициенти: Коф - коефициент за офертност, който отчита отклонението при фактически плащаните суми спрямо средната цена на офериране, в зависимост от времето за намиране на наематели, Км - коефициент за местоположение, който отчита разликите в местоположението на сравнимите имоти, описани в избраните оферти, Кс – коефициент за съпоставимост, който отчита разликите в разположението по етажи, площ и др., описани в избраните оферти. В Таблица №1 към заключението вещото лице е посоичил пазарни аналози и определелил средна единична пазарна цена на кв.м. за наем за месец в размер на 12.82 лева.
Вещото лице е заключил, че средния пазарен наем за ползването на А11111111111 АДРЕС с идентификатор 111111111111 за периода от 21.05.2021г. до 21.11.2021г., включително, е в размер на 3 448,01 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизита поради това, че вещото лице е използвали документи/справки за оферти- пазарни аналози/, неналични по делото. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Съгласно Определение № 226 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 139 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, при действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение. Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение, което не се констатира относно приетото заключение.
Ответницата не оспорва, че е ползвала имота в процесния период, като изрично 3 твърди, че е собственик. Ползването на имота се установява и от показанията на разпитания свидетел, които макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК имат нужната степен на конкретика и съответстват на твърденията на страните, съответно са годни да обслужат доказателствената тежест на ищеца.
В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва - той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и обогатяването на страните, защото като му се възпрепятства възможността да реализира облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, защото облагата е останала в патримониума на другото лице, което без да притежава правно основание, т. е. неправомерно е ползвало чуждия имот ( в този смисъл решение № 719 от 27.12.10 г. по гр. д. № 532/10 г. на III гр. о.).Съгласноч л. 111, ал. 1 ЗС разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти.
Установява се по делото от приложения нотариален акт, че ищецът има учредено вещно право на ползване върху 90 % от ½. ид.ч. или върху 9/20-ти ид.ч. от имота съответни правото на собственост върху тези идеални части на Б. Й. Г.. Не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че му е учредено право на ползване за още 1/20 ид.ч., т.е че му е учредено право за ползване върху ½ ид.ч. от имота, а не върху 9/20 ид.ч.
Правото на ползване, като ограничено вещно право е уредено в чл. 56-62 от ЗС и като такова може да бъдат обект на самостоятелно придобиване и притежание. То подлежи на петиторна защита, както правото на собственост съгласно чл. 111 ЗС /Р № 561/26.06.2010г. по гр.д.№ 1201/2009г. I гр.о./ Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗС правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено.