Решение № 735 от 20.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 735 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105689 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: * против „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от *, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за заем № * г., сключен между страните, и в условията на евентуалност - на клаузата по чл. 10, чл.17 и чл.27 от договора - за дължимост на неустойка.

Предявени е и насрещен иск от „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, представлявано от * против В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: *, с правно основание по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД, като в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл.23 ЗПК.

В първоначалната исковата молба се твърди, че на *г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № * , по силата на който на ищеца бил отпуснат заем в размер на 800.00 лева, със срок за погасяване 6 месеца.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора лихвения процент на кредита бил 36,00 %, а годишния процент на разходите /ГПР/ в размер на 42,58%. Не била посочена обща сума дължимата от потребителя по договора. В погасителния план били посочени две общи суми дължими от потребителя, а именно в размер на 980.00 лева, включваща главница, лихви и сума в размер на 1986,99 лв., включваща главница, лихва и неустойка. Посочването на две общо дължими 1 суми поставяло потребителя в неяснота още при самото сключване на договора. Сочи, че в обща сума в размер на 1986,99 лв., включваща главница, лихва и неустойка, посочения ГПР от 53.22% бил е реален. Счита договора за паричен заем № * за недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит.

Излага, че в чл. 17 от договора било посочено, че в 3 дневен срок от подписване му, ищецът следвало да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на Стик-Кредит АД всички задължения на кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ответника за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

В чл. 27 от договора било уговорено, че при неизпълнение на това задължение ищецът дължал неустойка в размер на 0.9 % на ден, от стойността на усвоената по кредита сума, за всеки ден, през който не е представено договореното обезпечение.

В чл.10 от договора се сочило, че ако кредитополучателят забави заплащането на погасителна вноска, същият дължи на кредитора заплащане на 10 лв., представляващи направените разходи за събиране на просрочените вземания. Разходите се начислявали и за всеки следващ период, през който има погасителна вноска, чието плащане било забавено. Всички начислени разходи по събирането на просрочени погасителни вноски, не можели да надхвърлят 120 лв.

Твърди се, че подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и това водило до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменявало задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараствал, и се увеличавала опасността от свръхзадлъжнялост.

Проверка за кредитоспособност на потребителя следвало да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за кредит.

Сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не бил подписан и не били спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит. Годишният процент на разходите бил посочен като абсолютна процентна стойност - 42,58% %. Не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за 2 предоставяне на информация липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР. Това водило до неяснота относно включените в него компоненти, което от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин.

Това било основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. Счита, клаузите на чл. 10, чл. 17 и чл. 27 от договора, в които е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за нищожни. Същата била предназначена да санкционира кредитополучателя за виновно неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечавала изпълнението на договора, а представлявала вторичното задължение за предоставяне на обезпечение. Само по себе си обаче непредоставянето на обезпечение не водило до претърпяването на вреди от кредитора. Сочи, че уговорената неустойка излизала извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължала дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума. Твърди, че било налице значително оскъпяване на ползвания заем, с повече от 50 % от заетата сума, водещо до утежняване на финансовото състояние на длъжника. С уговорената неустоечна клауза се фиксирало задължение, което не било отразено като част от ГПР, като това би довело до нарушение на чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максималния размер на годишния процент на разходите.

Твърди се, че като обща дължима сума по договора била записана сумата от 1010,13 лева, включваща само главница и лихва. В тази сума не били включени неустойките предвидени в чл. 10, чл. 17 и чл. 27 от договора, по този начин записаната стойност не съответства на реално дължимата по договора, тъй като в нея не били включени допълнителните плащания, които потребителят следвало да понесе заради уговорката по чл. 10, чл. 17 и чл. 27 от договора, в случай на непредоставяне на обезпечение.

Неустойката била предварително уговорена, която от самото начало е разсрочена с месечните погасителни вноски. По този начин реално се увеличава печалбата на кредитора, получаващ допълнително възнаграждение.

Твърди, че, посочения в договора годишен процент на разходите от 53,22% и общата дължима сума - 980 лева не отговаряли на действителните такива. С оглед изложеното се моли за обявяване на договор за паричен заем за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, чл.

19, ал. 1, чл. 11, ал 2 от ЗПК. В условия на евентуалност се моли за прогласяване нищожността на клаузите на чл.10, чл.17 и чл.27 от договор за кредит . Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че на * година между страните бил сключен договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние с № *, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лв., която сума следвало да бъде върната заедно с дължимото възнаграждение за ползването й съгласно погасителен план. На същата дата сумата била предоставена на ищеца, на каса на „Изипей“. Сочи, че в чл. 20 и следващите 3 от горепосоченият договор била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка. Твърди, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата бил посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намирали и били общодостъпни на уебсайта на wvvvv.stikcredit.bg. В случая сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството - ответник. След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на потребителя се предоставяла възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит, като ако е съгласен с неговото съдържание, следвало да натисне бутона „Подпис“, с което действие последният давал своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на * година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между страните на * година бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № *. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Сочи, че неустойка не е начислявана и събирана от дружеството. Счита клауза за неустойка за валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. Сочи, че неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова било предоставено впоследствие - същата спирала да се начислява. Причината за евентуалното начисляване на такава неустойка била единствено виновното поведение на ищеца. С оглед на непредоставянето на обезпечение, кредиторът бил лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засягало неговия интерес. Моли за отхвърляне на предявения иск.

4

С насрещната искова молба е предявен иск, за осъждането на първоначалния ищец да заплати на ответника сумата от 795 лева, представляваща остатък от дължима главница, ведно със законна лихва от дата на подаване на насрещна искова молба. Моли за уважаване на предявения насрещен иск. Претендира разноски.

С молба от 22.08.2023 г. ответникът по насрещна искова молба, взема становище за неоснователност на предявения насрещен иск. Поддържа изложеното в първоначално подадената искова молба. Претендира разноски .

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че на *г. са сключили Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № *г., по силата на който първоначалният ответник „Стик Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е предоставил на първоначалния ищец кредит в размер на 800 лева, който следвало да бъде върнат с плащането на 12 месечни погасителни вноски. Уговорена е годишна лихва в размер на 27.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 30,6 %. В чл. 19 от Договора е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция, като поръчителят отговаря спрямо кредитора за задълженията на потребителя по договора, така, както отговаря самият потребител.