Решение № 1697 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1697 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20241100900282 по описа за 2024 година

Предявени са от „М.П.-Е.“ ООД срещу „Т.“ ЕООД искове, както следва: 1) на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000,00 лева – неустойка за неизпълнение на чл.4.4.7. във връзка с чл.5.4. от рамков договор 20.10.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; 2) на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 333,87 лева – обезщетение за забава в плащането на сумата от 60 000 лева за периода 21.09.2023 г.20.11.2023 г.; 3) на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000,00 лева – частичен иск от общо 741 258,57 лева, неустойка за неизпълнение на чл.1.3. във връзка с чл.5.11. от рамков договор от 20.10.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

С исковата молба ищецът твърди, че с ответника „Т.“ ЕООД са страни по рамков договор за производство на напитки от 20.10.20 г. заедно с 5 броя анекси към него. В чл. 1.1. от договора е уговорено, че ищецът възлага, а ответникът приема срещу възнаграждение да изработва по заявка на възложителя със свои материали и труд бутилирани, етикетирани безалкохолни и слабо-алкохолни напитки, готови за консумация, съгласно рецепта на ищеца, посочена в Приложение 2 и спецификация на напитките, указваща тяхното качество, състав, изисквания по отношение на съхранение, производствения процес, суровините, които ще се използват и вътрешни мерки за контрол на качеството, съобразно Приложение 6, представляващи неразделна част от договора. Възлагането се извършва съгласно поръчки (чл.1.2.), като изпълнителят няма право да откаже заявка на ищеца за количества по - малки от 3100 бр. (852,5 литра) за разфасовки от 0.275 мл. и/или 1130 бр. от продукт (847.5 литра) за разфасовки от 0,75 л. или по други причини, изрично посочени в настоящия договор.

1

Съгласно чл. 4.7. от договора, ответникът се задължава да не произвежда и/или разпространява лично или чрез трети лица други идентични или сходни продукти, основани на рецепта на изпълнителя или подобна на нея. Освен това, на последната страница на Договора лично управителят е декларирал чрез собственоръчно изписване, че друго лице няма права на ексклузивитет върху посочените рецепти/продукти към дата на подписване на Договора между страните. Съгласно чл. 4.4.11. ответникът се задължава да не разкрива или разпространява информация за рецептата пред трети лица под каквато и да било форма и чрез каквито и да било средства при спазване на изискванията за конфиденциалност съобразно клаузите на договора. В чл. 5.1. страните уговарят, че при пълно неизпълнение на възложената работа по конкретна заявка, съответно при разваляне на договора при условията, предвидени в него, ответникът да заплати неустойка в двоен размер на договореното възнаграждение за неизпълнената заявка. Съгласно чл. 5.4. при неизпълнение на задължение по чл. 4.4.6. и/или чл. 4.4.7., ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 20 000 лв. за всяко отделно нарушение.

Ищецът твърди, че ответникът е в неизпълнение на разпоредбата на чл.4.4.7. на Договора, тъй като с фактури № 1620/ 23.04.2021 г., № 1621/ 23.04.2021 г. и № 1630/ 07.06.2021 г., е произвел и продал на „Розадоли“ ЕООД, безалкохолни напитки с роза с наименование ROSE BUBBLE ЕLIXIR CLASSIC и ROSE BUBBLE ELIXIR ZERO. Всяка отделна фактура представлява отделна продажба, нарушаваща клаузата на договора, с оглед на което за трите нарушения се претендира неустойката по чл. 5.4. в размер на 20 000,00 лева всяка или общо 60 000,00 лева за трите нарушения. За забавеното плащане на главницата в размер на 60 000,00 се претендира обезщетение за забава в размер 1 333,87 лв. за периода от 21.09.23 г. до 20.11.23 г. На следващо място се твърди, че ищецът е възложил на ответника поръчка № 8,08-04-10-2023 г. от 04.10.23 на обща стойност 20 629,28 лв. с ДДС с електронно писмо от 04.10.23 г. до ответника. С отговори от 05.10.23 г. и 12.10.23 г. ответникът отказва да изпълни поръчката, с което нарушава уговорките в чл. 1.3. от Договора и дължи съгласно чл. 5.1. от договора неустойка в двоен размер на договореното възнаграждение за неизпълнената заявка или сумата от 41 258,57 лв., от която в настоящото производство частично се претендира заплащане на сумата от 5 000,00лева. По изложените съображения се претендира уважаването на исковете. Претендира и разноски по делото.

Ответникът не е депозирал отговор и не оспорва предявените искове.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

По отношение на исковете по чл. 92, ал. 1 ЗЗД на първо място ищецът следва да докаже 1) сключването на рамковия договор между страните от 20.10.20 г. и анекси към него и 2) че в съдържанието на договора са включени валидни уговорки за неустойка по чл. 5.1. и чл. 5.4.

Между страните е безспорно обстоятелството, а същото се установява от представения по делото рамков договор (л. 8-13 по делото), че на 20.10.2020 г. между „М.П.Е.“ ООД в качеството на възложител и „Т.“ ЕООД в качеството на изпълнител е сключен 2 договор. Според чл. 1.1. от договора изпълнителят изработва по заявка от възложителя със свои материали и труд бутилирани, етикетирани безалкохолни слабоалкохолни напитки по своя рецепта (Приложение № 2, непредставено по делото). За изработени напитки възложителят изплаща възнаграждение съгласно единичните цени по чл. 2.1 от договора.

Към договора са сключени три анекса (на 02.12.2020 г. (л. 14), 16.08.2021 г. (л. 13 гръб), 01.12.2021 г. (л. 15)). Съгласно чл. 1 от анекс 16.08.2021 г., поради дублиране на точки 5.4. в договора от 20.10.2020 г., втората по ред става 5.4.а.

Според чл. 1.2. от договора (л. 8) възложителят изпраща до изпълнителя заявка, в която посочва вида, количеството и срока за изпълнение на готовите напитки. Ако изпълнителят не потвърди заявката в рамките на един работен ден, заявката се счита отказана. Изпълнителят обаче не може да откаже за да изпълни заявка, освен ако е под количествата, посочени в чл. 1.3. от договора. При пълно неизпълнение на възложена работа по конкретна заявка изпълнителят дължи неустойка в двоен размер на договореното възнаграждение за неизпълнената заявка – чл. 5.1. от договора.

Според чл. 4.4.7. от договора (л. 9 гръб) изпълнителят се задължава да не произвежда или разпространява лично или чрез трети лица други идентични или сходни продукти, основани на рецептата на изпълнителя или подобни на нея. Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл.5.4. от договора, съгласно която за всяко нарушение на чл. 4..4.7. от договора изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 20 000,00 лева.

По отношение на действителността на процесните неустоечни клаузи следва да се съобрази т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно която клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. За спазването на добрите нрави при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно, като преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

В настоящия случай уговорената неустойка в чл. 5.1. е компенсаторна – за пълно неизпълнение на заявка за изработка на напитки. Предвид обезщетителната функция на неустойката, то размерът й трябва да покрива вредите от неизпълнението на заявката.

Вредите биват пропуснати ползи и претъпени загуби. С оглед преамбюла на договора възложителят желае да продава на територията на целия свят напитките предмет на договора, рецептата и ноу-хау за производството на които, се притежава само от ответника, като страните се съгласяват, че ищецът ще има екслузитет за разпространяването им. При това положение вредите от евентуално неизпълнение на заявка по договора от страна на изпълнителя се ограничават само до пропуснатите ползи за възложителя, а не и за разликата в цената на заместимата доставка, тъй като няма друго лице, от което възложителят би могъл да закупил същата напитка. Преките пропуснатите ползи за възложителя се съизмеряват с пропусната печалба от продажбата на напитките предмет на неизпълнената поръчката. По начало печалбата се равнява на частта от цената на стоката, на която тя се 3 продава към трети за отношенията по делото лица на едро и дребно, след приспадане на разходите за производство/придобиване, дистрибуция и маркетинг. В клаузата на чл.5.1. неустойката е уговорена като двоен размер на дължимото се за поръчката възнаграждение, без да е ясна връзката на възнаграждението, което възложителя дължи за производството с вредите от неизпълнението и в частност с пропусната печалба от продажбата на напитките.

Излиза, че в резултат на неизпълнението на договора не само, че ищецът няма да дължи уговореното възнаграждение към изпълнителя, но и че чрез неустойката уговорена в чл.5.1, но ще има право да го получи в двоен размер, което според настоящия състав излиза извън присъщата на неустойката санкционна и обезщетителна функции и води до неоснователно обогатяване за чужда сметка, което е недопустимо. При това положение съдът намира, че уговорената неустойка в чл. 5.1. противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Уговорената неустойка в чл. 5.4. от договора санкционира всяко неизпълнение на задължението на изпълнителя да не изработва за трети лица напитките, предмет на процесния договор (чл. 4.4.7). Вредите от неизпълнението на това задължение биха били нарушаване на репутацията на възложителя като единствен разпространител на процесните напитки и загуба на печалба от продажбата на напитките, продадени вместо на възложителя на трети лица. Следователно размерът на вреди от неизпълнението на задължението по чл.

4.4.7 е обвързан с количеството продадените напитки на третите лица, стойността, на която възложителя продава напитките, и печалбата, която получава от продажбата им. При това положение се установява, че начинът на определяне на размера на неустойката по чл. 5.4. в абсолютно число – 20 000 лева за всяка заявка изпълнена към трето лице, не е обвързан с нито едно от изброените по-горе обстоятелства, поради което е несъотносим с размера на вредите, които следва да обезщети. Дори санкционния характер на неустойката не би обяснил начина на определя на размера й. Следва да се отбележи, че докато при неизпълнение на задължението по чл. 4.4.7 от договора изпълнителят следва да заплати уговорения размер на неустойката, то за изпълнение на задължението на изпълнителя да не продава на трети лица напитките, предмет на договора, няма насрещно право на изпълнителя да получи допълнително възнаграждение. При това положение съдът намира, че така формулираната неустойка в чл. 5.4. от договора противоречи на целите й и също води до неоснователно обогатяване на възложителя, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, прел. 3 ЗЗД.

Вземания за неустойка се основават на клаузи от договора, за които се установява че са нищожни, поради което исковете следва да се отхвърлят.

Поради отхвърляне на исковете за заплащане на неустойки, неоснователни се явяват и исканията за присъждане на законна лихва върху всеки от тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и аксесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 333,87 лева – представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 60 000,00 лева периода 21.09.2023 г.- 20.11.2023 г.

По разноските:

4

С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски.

На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 53,36 лева – остатък от дължимата държавна такса по делото (26000(60000+1333,87+5000)*0,04).