Определение № 92 от 22.04.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Стара Загора , 22.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен С. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20215500501262 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по частна жалба от „Б.Д.“ АД със седалище в *** срещу разпореждане № 261618/22.02.202 1 г. по ч.гр.д.№ 732/2021 г. по описа на РС- Стара Загора, с което е било отхвърлено заявление му за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу Д.И.С..

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно. Счита, че в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против поръчителя е от значение моментът, в който е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, като кредиторът следва да представи пред съда писмени доказателства, от които да е виден моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост и датата, на която волеизявлението на банката е достигнало до длъжникакредитополучател. Счита, че от този момент вземането става изискуемо както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.

Иска се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и вместо него да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.И.С..

Въззивният съд, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление от 10.02.2021 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК за вземане в размер на 14 094,50 лв. за главница, 3359,79 лв. за възнаградителна лихва, 173,43 лв. лв. обезщетение за забава; 266,23 лв. за обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост на вземането, както и 120 лв. разходи при изискуем кредит и за законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, срещу длъжниците С.И.С. и Д.И.С.. Посочено е, че вземането произтича от документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги на банката. Посочено е, че паричното вземане е по предоставен от банката на С.И.С. кредит за текущо потребление по договор от 30.11.2012 г., обезпечен с поръчителството на Д.И.С..

Заповедният съд е отхвърлил така подадено заявление срещу поръчителя, като е приел, че са налице доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита само по отношение на длъжника, но не и на поръчителя.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното :

Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице, поради което тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато вземането, произтичащо от договор за банков кредит, то става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Това трябва да стане преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Освен това кредиторът трябва да е уведомил длъжника. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е така, защото отговорността на поръчителя има акцесорен характер и това я 2 отличава от солидарните задължения. От поръчителя не може да се иска изпълнение преди главният дълг да е станал изискуем. По аргумент на противното, щом главният дълг е станал изискуем с достигането на уведомлението за предсрочната изискуемост до длъжника, от поръчителя може да се иска изпълнение. Аргумент в подкрепа на това е и приетото в практиката, че началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД започва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжникакредитополучател, без да е необходимо поръчителят да бъде уведомяван за това изрично.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 22.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 732/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „Б.Д.“ АД, гр.*** по чл.417 ГПК срещу Д.И.С. от ***.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3