Решение № 5625 от 17.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5625 гр. С., 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100513829 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 16186/09.10.2023 г., постановено по гр. д. № 46502/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу С. К. З., родена на **** г., и С. К. З., родена на **** г., представлявани от законния им представител Н. С. П., искове за осъждане на всяка една от ответниците да заплати на ищеца сумите от по 269,36 лв., представляващи изискуемо задължение за доставена топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр.С., ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. ****, аб. № 231444, за отчетен период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г.; 40,17 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г.; 12,97 лв., представляващи сума за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и сума от 2,40 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 30.08.2019 г. до 12.04.2022 г.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД, чрез юрк. Д.К., съдържаща доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон.

Поддържа се, че районният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест по делото, като е указал на ищеца, че следва да докаже приемането от страна на ответниците на наследството на К.Ж.З. – обстоятелство, което не било изрично 1 оспорено в срока по чл. 131 ГПК. С оглед на обстоятелството, че към момента на сезиране на съда ответницата С. З. била малолетна, а ответницата С. З. – непълнолетна, неправилно районният съд открил процедура по чл. 51 ЗН, предоставяйки им срок да заявят дали приемат наследството на баща си К.Ж.З., като впоследствие неправилно приел, че с изтичането на срока са изгубили правото да приемат наследството.

Поддържа се, че вписването на това обстоятелство в особената книга на съда е нищожно, доколкото съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните лица (каквито били и ответниците) могат да приемат наследството само по опис; че е недопустимо отказ от наследство от непълнолетно лице да се основава на презумирана от закона загуба на правото му да приеме наследството, каквато се съдържа в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН; че с неприемане на наследството по опис недееспособният, призован към наследяване, не губи качеството си на наследник, тъй като нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН има защитна функция; че ненавършилите пълнолетие лица не могат да загубят правото си да приемат наследството поради бездействие на техния законен представител (ако са малолетни) или поради тяхно бездействие (ако са непълнолетни), като за тях срокът за приемане на наследството тече от навършване на пълнолетие.

Счита се, че в рамките на производството по чл. 51 ЗН непълнолетният може да направи изявление за приемане на наследството по опис, но бездействието му не може да се скрепи със санкцията да бъде лишен от възможността да го приеме. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. К. З. и С. К. З..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът не се представлява, а за въззиваемите се явява адв. П.А., упълномощен от С. и С. З., със съгласието на тяхната майка и законен представител Н. С. П.. Процесуалният представител на въззиваемите поддържа, че исковете са неоснователни поради липса на пасивна легитимация. Поддържа, че в случая ответниците не са загубили наследствените си права, доколкото същите са непълнолетни и липсата на изявление за приемане на наследството в указания им от районния съд срок не може да се приравни на отказ от наследство, тоест налице е хипотеза на незаето наследство и на този етап ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят в качеството си на наследници на К.Ж.З.. Излагат се и доводи за недоказаност на претенциите по основание и по размер. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен 2 акт, намира следното от правна и фактическа страна:

Районният съд е сезиран искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр чл. 415, ал.

1, т. 3 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба „Топлофикация С.“ ЕАД твърди, че С. К. З. и С. К. З. са били потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. ****, аб. № 231444.

От приложения към исковата молба нотариален акт № 59/17.12.1996 г., том IIXXXIX, дело № 27488/1996 г. на нотариус В.М., се установява, че Ж.Т.З. и съпругата му Л.Й. З. са дарили на сина си К.Ж.З. собствения им апартамент № 1, находящ се в гр. С., ж.к. ****.

От представени от ищеца препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява още, че К.Ж.З. е починал на 09.06.2019 г., като е оставил като наследници по закон двете си дъщери С. К. З., родена на **** г., и С. К. З., родена на **** г.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.

С определението по чл. 140 ГПК районният съд е изготвил проект на доклад по делото. Със същото определение съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи приемането на наследството на К.Ж.З. по опис от децата му към момента на сезирането на съда. Във връзка с тези указания процесуалният представител на ищеца е направил искане за извършване на справка относно инициирана процедура по чл. 61 ЗН, евентуално за извършване на процедура по чл. 51 ЗН. С оглед на тези искания, съдът е разпоредил да се извърши справка относно вписани данни за приемане или отказ от наследството на К.Ж.З. от децата му.

По делото е постъпила справка, че в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство липсват данни за отказ или приемане на наследството на К.Ж.З. от страна на наследниците му С. К. З. и С. К. З.. С оглед на тези данни, с молба от 21.02.2023 г. ищецът е направил искане за откриване на производство по чл. 51 ЗН.

В проведеното по делото съдебно заседание на 09.03.2023 г. районният съд е определил на основание чл. 51, ал. 1 ЗН тримесечен срок от съобщението, в който ответниците С. К. З. и С. К. З., представлявани от майка им Н. С. П., да представят доказателства за приемане на наследството на К.Ж.З. по опис, като е указано на ответниците, че при непредставяне на доказателства в указания срок ще изгубят правото да приемат наследството и отказът им ще бъде вписан в особената книга на съда. Отрязъци от съобщенията с указанията на съда до ответниците са върнати с отбелязване, че са връчени при отказ на лицата на 03.04.2023 г.

След изтичане на тримесечния срок, в съдебно заседание на 14.09.2023 г. СРС е постановил, че ответниците губят правото да приемат наследството на К.Ж.З., което обстоятелство е вписано в особената книга за приемане и отказ от наследство под № 1833/18.09.2023 г.

При това положение, с обжалваното решение е прието, че недееспособните са защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис, съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 2 ЗН; че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството; че доколкото в случая претенциите на ищеца са свързани с притежаваното качество потребител на ТЕ, обусловено от принадлежността 3 на правото на собственост върху топлоснабдения имот, то следва да са изпълнени специалните изисквания за приемане на наследството от страна на ответниците. С оглед на инициираното от ищеца производство по чл. 51, ал. 1 ЗН и обстоятелството, че ответниците са изгубили правото да приемат наследството с изтичане на тримесечния срок, то исковете са предявени срещу лица, които нямат качеството потребители на топлинна енергия за горепосочения имот, поради което исковете подлежат на отхвърляне.

По същество на спора, въззивният съд приема следното:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на дефиницията, закрепена в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно купувач (страна) по договор за доставка на топлинна енергия е собственикът на топллоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

По делото безспорно се установява, че К.Ж.З., починал на 09.06.2019 г., е бил собственик на процесния топлоснабден имот въз основа на дарение, както и че е оставил като наследници по закон двете си дъщери С. К. З., родена на **** г., и С. К.

З., родена на **** г.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 1 на ТР № 1/23.01.2024 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на ВКС, ОСГК, отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим, тъй като представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е пояснено, че законодателят дава защита на правата на ненавършилите пълнолетие деца чрез нормите на 61, ал. 2 ЗН (предвиждаща, че недееспособните приемат наследство само по опис), чл. 130, ал. 3 СК (въвеждаща общото правило, че разпоредителни действия с посочените в закона имуществени права на детето, се допуска само с разрешение на районния съд при преценка, че разпореждането не противоречи на интереса на детето) и чл. 130, ал. 4 СК (въвеждаща изрична забрана за разпоредителни действия с имуществени права на детето, за които законодателят предварително е преценил, че са неблагоприятни за него). ВКС акцентира на това, че съставът на наследството се придобива с приемането му (чл. 48 ЗН), като към момента на извършване на изявление за отказ от наследство наследникът все още не го е придобил и реално не се отказва от включените в наследството права и задължения. Правото, което всеки наследник придобива в момента на откриване на наследството и преди да е изявил воля за приемане или отказ, е правото на наследяване, т. е. възможността да се придобие наследството, поради което отказът от наследство всъщност е отказ от правото на наследяване. Отказът от наследство е обхванат от приложното поле на забраната на чл.

130, ал. 4 СК, доколкото използваният израз „отказ от права“ включва всякакви права, без изключение и последицата е нищожност.

По тези съображения се приема, че ненавършило пълнолетие дете не може да се откаже от наследството нито самостоятелно, нито чрез законен представител, съответно с попечителско съдействие. Когато в полза на едно ненавършило пълнолетие лице се открие наследство, съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН то може да го приеме само по опис. Наследството не може да се приеме направо нито изрично по чл. 49, ал.

4

1 ЗН, нито с конклудентни действия по чл. 49, ал. 2 ЗН. Наследството може да бъде прието само по опис (от законните представители – родителите на малолетното дете или с тяхното попечителско съдействие – за непълнолетното дете). Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. В този случай кредиторите на наследството могат да удовлетворят своите притезания от имуществените права, намиращи се в наследствената маса чрез назначен от съда управител на наследството.