Определение № 210 от 06.03.2025, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Монтана, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20251600500074 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението „Д.“ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул.* *, представлявано от управителя Д.Д. от гр. *срещу действията на ЧСИ М.И., рег.№*, район на действие *по определяне на разноските по изп.д.

№3265/2024година по описа на СИС отразени в призовката за доброволно изпълнение и Постановление за разноски.В жалбата се прави искане за изменение на постановлението за разноски по горното изпълнително дело, като бъде отменено изцяло същото, а вместо това, да се предприеме събиране срещу взискателя на сторените разноски поради заплащането на дължимите по изпълнителното дело съгласно предявената част от изпълнителния лист суми .

В жалбата се твърди, че на 19.12.2024г. е получил покана за доброволно изпълнение по горецитираното ИД с изх. № 40521/09.12.2024г. Видно от същата дружеството му е поканено в двуседмичен срок от връчване на ПДИ да заплати на взискателя Л. сума в размер на 1434,03 лв., от които 815,35 лв. присъдени разноски, 400 лв. разноски по изпълнителното дело, 218,68 лв. такси по ТЗЧСИ, дължими към 23.12.2024г. Изпълнителният титул, послужил за образуване на цитираното ИД, е изпълнителен лист от 19.09.2024г., издаден въз основа на влязло в законна сила на 11.06.2024г. решение 44/29.01.2024г. по гр.д. 1598/2023г. по описа на РС Монтана и постановения акт по неговото обжалване по в.гр.д. 144/2024г. по описа на ОС Монтана. Видно от ИЛ дружеството, което представлява, е осъдено да заплати сума в размер на 815,35 лв., представляващи разноски в двете инстанции съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Предвид това обжалва постановлението на ЧСИ М.И. с рег. № *към КЧСИ по ИД 20247480403265, касаещо разноските по изпълнението, инкорпорирано в изпратената до дружеството ПДИ с изх. № 40531/09.12.2024г., получена на 19.12.2024г.

1

Съображенията за това са следните:

Смята, че е налице злоупотреба с право от страна на взискателя по цитираното ИД.

Още на 16.06.2024г. по имейл е изпратил съобщение за уреждане на отношенията им досежно предмета и разноските по гр.д. 1598/2023г. по описа на РС Монтана и в.гр.д.

144/2024г. по описа на ОС Монтана, в което е поискал същият да му предостави банкова сметка с оглед изплащане на разноските, които подопечното му дружество е осъдено да заплати на Л. за водене на производството пред първа и пред въззивна инстанция. Отговор не е последвал.

Също така на посочената дата - 16.06.2024г., чрез приложението Вайбър до номер ***, който се ползва от Л., е изпратено съобщение със същото съдържание.

Прилага скрийншот и разпечатка от ел.съобщението и от чата в приложението Вайбър, видно от което същото е достигнало до адресата и е прочетено от него.

Освен това до Л. са изпратени и две нотариални покани от страна на нотариус П.Г. с № *към НК и с р-н на действие РС *, както и от нотариус Б. К. с № *към НК и с р-н на действие РС *(съответно до постоянния и до настоящия адрес на взискателя по ИД).

Предмет на тези нотариални покани отново е уреждане на отношения, възникнали по повод вещите и сумите, свързани с горецитираните две граждански дела. Заверени преписи от поканите прилага към настоящата жалба. В тях, видно от текста им, отново е поискал от взискателя Л. да му предостави банкова сметка с оглед уреждане на отношенията им. И двете покани са редовно връчени на последния, както следва на 07.08.2024г. и на 12.07.2024г.Отговор отново не е последвал.

С оглед горното намира, че е налице хипотезата на чл. 95 ЗЗД, съгласно която кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение и не дава необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Смята, че с изпращане и съответно получаване от страна на адресата на горепосочените съобщения и последвалото негово бездействие е поставил кредитора Л., в забава. С оглед горното смята, че не е станал повод за завеждане на ИД, а оттук - дружеството му не дължи и така посочените от съдебния изпълнител разноски и такси по ИД.

Предвид гореизложеното, с оглед желанието си като управител на Д. ЕООД да заплати доброволно и навреме дължимите се на Л. суми, присъдени по горепосочените граждански дела, и като съобразява липсата на представена и до днес банкова сметка или друг начин на плащане от страна на Л., от името на дружеството му по посочената в ПДИ банкова сметка е внесена в срока за доброволно изпълнение сума в размер на 815,35 лв., която е предмет на ИЛ от 19.09.2024г.

По тези съображения твърди, че представляваното от него дружество не дължи суми, представляващи такси и разноски по изпълнението с оглед забавата на кредитора по вземането и липсата на съдействие от същия, въпреки опитите ми да осъществя контакт с него и да уредят отношенията си, поради което моли съда да отмени постановлението на ЧСИ М.И. в тази му част, което е инкорпорирано в ПДИ изх. № 40531/09.12.2024г. по ИД 202474880403265.

2

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е налице горното основание за отмяна на така определените по посоченото ИД разноски, то моли да се съобрази следното:

Въпросните разноски и такси са посочени като глобален размер в поканата за доброволно изпълнение. В настоящия случай по изпълнителното дело няма постановен нарочен акт на ЧСИ М.И., с който тя да се е произнесла по всички направени в изпълнителния процес разноски, включително и такси и разноски по ТТРЗЧСИ, които признава и възлага в тежест на длъжника .Нормата на чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ задължава ЧСИ безусловно и императивно да изготви подробна сметка за разходите и основанията за събирането им, която да предяви на длъжника, което в случая не е сторено.

С оглед това моли съда да приеме, че ЧСИ неправилно е възложил в тежест на жалбоподателя разноски и такси в по-висок размер, като същите бъдат редуцирани съобразно разпоредбите на ТТРЗЧСИ и в съответствие с действително извършените действия, за които се дължат.

Взискателят по изпълнението И.Л. от гр.*в срока по чл.436,ал.3 от ГПК не е взел становище по жалбата.

В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че извършеното от него действие е законосъобразно и подробно е изложил мотивите си за това.

Окръжен съд - Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена от надлежно конституиран длъжник по изпълнителното производство , в срока по чл.436, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

От приложеното Изпълнително дело № 3265/24г на ЧСИ М.И. е видно, че същото е образувано по молба на И. Л. чрез адв Г. Г. от САК и въз основа на изпълнителен лист , издаден на 19.09.2024г. по описа на Районен съд - Монтана, Гражданско отделение и В.гр.д.

№ 144/2024г. по описа на ОС - Монтана, за посочените в изпълнителния лист суми. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал да бъдат присъдени и разноските по изпълнителното производство. С разпореждане за образуване на изпълнително дело на основание чл. 79 от ГПК е признато като разноски по изпълнението претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., за което към молбата за образуване са приложени необходимите документи: Договор за правна помощ и съдействие и разписка , За внесените авансови такси по т. 1 и т. 5 от ТТР към ЗЧСИ на 05.12.2024г. са издадени на основание чл. 79 от ЗЧСИ - сметка и фактура на взискателя.

Изготвено е Постановление на дължимите такси и разноски по изпълнението на основание чл. 79 от ГПК /л. 12/. С Поканата за доброволно изпълнение длъжникът е уведомен за дължимите разноски по изпълнителното дело (400,00 лв. признати разноски за платено адвокатско възнаграждение, за които са представени необходимите документи, както и за дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ 218,68 лв .

3

По тази фактическа обстановка не се спори.В случая предмет на спора е дължи ли жалбоподателят направените разноски от взискателя за събиране на процесната сума или същия е изпаднал в забава с оглед разпоредбата на чл.95 от ЗЗД, тъй като не е приел доброволно предложеното му погасяване на дълга.

Съгласно чл.95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение - съгласно чл. 95 ЗЗД.Виж.В Решение № 749 от 28.09.2001 г. на ВКС по гр. д. № 130/2001 г., II г. о., докладчик съдията Б.Б..Кредиторът изпада в забава, само при неоправдано неприемане на направено от длъжника предложение за изпълнение.

Видно от приложените писмени доказателства жалбоподателят няколкократно е приканвал взискателя да му посочи банкова сметка по която да внесе дължимата сума по процесните дела водени между тях.На взискателя са изпратени и две нотариални покани от страна на нотариус П.Г. с № *към НК и с р-н на действие РС Монтана, както и от нотариус Б.К.с № *към НК и с р-н на действие РС *(съответно до постоянния и до настоящия адрес на взискателя по ИД), с които жалбоподателят е посочил своя банкова сметка и е приканил И.

Л. доброволно да си уредят отношенията за дължимите суми.

Изпълнителния лист по гр.д-.№1598/2023година по описа на РС Монтана, с която жалбоподателя е осъден да заплати на взискателя И. Л. е издаден на 19.09.2024година.Нотариалните покани са от 12.07.2024година и от 07.08.2024година /8л.15 и л.19 от делото/, а изпълнителното дело е образувано на 22.11.2024година.На 19.12.2024година длъжникът е получил призовката за доброволно изпълнение и на 20.12.2024година е внесена само сумата по изпълнителния лист без разноските посочени в ПДИ.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като 4 длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

При описаните доказателства твърдението на жалбоподателя - длъжник в изпълнителното производство, че не е изпълнил задължението си, тъй като е бил възпрепятстван от кредитор не могат да бъдат споделени. Относно забавата на кредитора, задължителната съдебна практика е последователна. Така в Решение №15/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №1575/2009 г., IV г.о., , постановено в производство по чл.290 ГПК е прието, че когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение - съгласно чл.95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява изпълнение. В Решение №28/14.03.2009 г. на ВКС по т.д.