Определение № 2159 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2159 гр. София, 09.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002902652 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца от „Електролукс Табаков и синове“ ООД, гр. Пловдив чрез процесуален представител адвокат С. Р. и ответника „Ямбол Солар“ ЕООД, гр. Пловдив чрез процесуален представител адвокат И. П. Д. срещу решение № 246 от 17.06.2024 г. по в. т. дело № 203/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, III търговски състав.

Касаторът – ищец „Електролукс Табаков и синове“ ООД обжалва решението в частта, с която въззивният съд е потвърдил решение № 260056 от 15.11.2023 г. по т. дело № 63/2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск за разликата над 116 422,90 лв. до 170 078,22 лв. - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане и ищецът „Електролукс Табаков и синове“ ООД е осъден да заплати на „Ямбол Солар“ ЕООД сумата 5 859 лв. - разноски за въззивното производство.

Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че предявеният и разглеждан по делото иск е такъв за заплащане на извършени СМР по сключен между страните договор за изработка, а иск за заплащане на материали по договор за доставка 1 по делото не бил предявен и не бил разглеждан. Излага, че подписването на приемо-предавателните протоколи от „Ямбол Солар“ ЕООД удостоверява извършването на доставките и на СМР по същите от страна на „Електролукс Табаков и синове“ ООД; фактура № 9353/01.02.2012 г. е включена в дневник за покупки с данъчна основа 217 203,84 лв. за м.декември 2012 г., подадена е справка-декларация за ДДС в НАП с вх. № 16002101744/12.01.2013 г. и е ползван данъчен кредит в размер 43 440,64 лв., които обстоятелства представляват недвусмислено признание както за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставка на същата. Счита, че дори част от материалите да не са използвани при изпълнението на проекта, това не променя обстоятелството, че са предадени на ответника, съответно собствеността им е преминала към него, поради което тяхната цена е дължима.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писменото изложение към касационната жалба „Електролукс Табаков и синове“ ООД релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в обжалваната от него част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и се позовава на очевидна неправилност на решението в обжалваната част поради очевидната му неправилност на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК:

1. Включването на фактура в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява ли признание от негова страна за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката и за доставка на същата и съответно основание за плащане? – противоречие с решение № 252/03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 46/06.04.2017 г. по т. д. № 60140/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.

2. Наличието на двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за доставка на материали/стоки, авторството и съдържанието на които не е опровергано по делото, представляват ли доказателство за получаването им и съответно основание за плащането им от получателя? – противоречие с 2 решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. При частично изпълнение от ищеца дължи ли ответникът - получател на стоки/материали заплащане на доставената част от същите? – противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2018 г. на ОСГТК на ВКС.

4. Исковата претенция за заплащане на суми по договор за доставка и изработка, за които е издадена фактура от ищеца, включва ли в себе си и претенция за заплащане на доставените материали, а не само на извършената работа, ако това не е конкретизирано? – противоречие с т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

„Ямбол Солар“ ЕООД оспорва касационната жалба на „Електролукс Табаков и синове“ ООД и поддържа становище за липса на твърдените от ищеца предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част, тъй като посочените въпроси не се явяват материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело поради това, че иск за заплащане на материали по договор за доставка по делото не е бил предявен и не бил разглеждан. Относно соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът - ищец не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. В представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Ямбол Солар“ ЕООД излага доводи за правилност на въззивното решение в обжалваната от ищеца част.

Касаторът – ответник „Ямбол Солар“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът „Ямбол Солар“ ЕООД е осъден да заплати на „Електролукс Табаков и синове“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата 116 422,90 лв. - неизплатен остатък дължима главница по договор за изграждане на фотоволтаичен парк от 26.08.2011 г. и анекс № 2 към него и издадената фактура № 9353/01.02.2012 г., на основание чл. 92 сумата 49 695,22 лв. - неустойка за забавено плащане на главницата, определена като не повече от 5 % от стойността на договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 31.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлено направеното от „Ямбол Солар“ ЕООД против „Електролукс Табаков и синове“ ООД възражение за прихващане със сумата от 300 000 лв., представляваща претърпени от ответника вреди вследствие 3 изграждането на фотоволтаичната централа с по-малък от договорения капацитет, довело до производство на по-малко количество електроенергия, като недоказано и неоснователно.

Касаторът - ответник прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, евентуално за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като ищецът недопустимо е посочил нови основания на осъдителния иск, които съдебният състав е разгледал, а именно: преддоговорни отношения между страните и постигната устна уговорка след сключването на процесния договор, на който се основават претенциите му, за изграждането две отделни ФЕЦ вместо една, както изрично е уговорено в договора и в приложената оферта, едната с мощност 2 МWр и втора с мощност 0,5 МWр, въз основа на които поддържа петитум за осъждане на „Ямбол Солар“ ЕООД.

Относно твърдяната неправилност на въззивното решение касаторът излага следните доводи: неправилно и без връзка със събраните по делото доказателства е прието, че се установявало, че по време на строителството страните се били съгласили да се построи централа с по-малък от договорения капацитет, без да е предоговаряна цената по изграждането й; въззивният съд нито е разгледал, нито е обсъдил и съответно не е взел предвид представени и приети по делото писмени доказателства; липсват доказателства по делото страните да са изменили възнаграждението по договора и да са го намалили; необоснован е изводът на въззивния съд, че макар в офертите действително да не фигурират единични цени, а договорените стойности са посочени глобално, освен по някои позиции, следвало да се приеме, че единичните цени на отделните СМР трябва да бъдат изчислени на база на тези оферти, т. е. на договорени единични цени между страните, каквито в случая липсват; в противоречие с чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд не е допуснал комплексна СТЕ с участието на оценител, който да остойности неизвършените СМР по договора и втори оценител със специалност „Машини и съоръжения“ или да назначи две отделни СТЕ с посочените специалисти, които да отговорят на въпросите, поставени с молба вх. № 273920 от 29.04.2021г., подадена пред първоинстанционния съд; по отношение на неустойката за забава по чл. 10, ал.

2 от договора съдебният състав не е съобразил, че ищецът не е изправна страна по договора, както и че претендираната главница не се дължи; относно 4 възражението за погасителна давност – не е съобразено, че давността за погасяване на задължението за заплащане на дължимата цена по договор от 26.08.2011г. е започнала да тече най-късно от датата на съставяне на приложения към исковата молба констативен акт за установяване на годността на приемане на строежа - 30.01.2012 г., а за някои от доставките и работите и преди този момент; неправилно е прието за неоснователно възражението за прихващане за сумата от 300 000 лв., предвид приетото в решението, че е постигнато взаимно съгласие между страните, с което е изменен предметът на договора като е уговорено да се изгради централа с по-малка мощност от първоначално предвидената.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писменото изложение към касационната жалба на ответника „Ямбол Солар“ ЕООД са релевирани доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт в съответната част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради вероятната му недопустимост, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. За съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора – противоречие с решение № 60134/08.11.2021 г. по гр. д. № 1062/2021 г. на ВКС, ГК, I г. о., т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и много други решения на ВКС.

2. За приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК по отношение на допустими и относими доказателства, посочени своевременно пред първоинстанционния съд, по допускането на които той не се е произнесъл;

Представлява ли по смисъла на чл. 158 ГПК „особена трудност“ за приемане на заключение на допусната от съда експертиза бездействието на вещите лица за изготвяне на заключението и длъжен ли е в такъв случай въззивният съд, пред когото е направено ново искане за изслушване на заличената от първата инстанция експертиза, да провери дали е отпаднала пречката за събиране на това доказателство съгласно чл. 158, ал. 2 ГПК? За задължението на въззивния 5 съд, когато са налице условията на чл. 195 ГПК, да назначи експертиза, когато във въззивната жалба има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен. – противоречие с решение № 18/04.03.2021 г. по т. д. № 454/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о. /по първия въпрос/; решение № 9/26.02.2019 г. по гр. д. № 1449/2018 г. на ВКС, ГК, II г. о. /по втория въпрос/; решение № 314/22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 346/19.02.2018 г. по гр. д. № 619/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50127/01.12.2022 г. по гр. д. № 1189/2022 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 39/26.03.2021 г. по т. д. № 938/2020 г. на ВКС, ГК, II г. о. /по третия въпрос/.