Решение № 3 от 07.01.2022, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Свищов, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20214150100458 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.128, ал.1 от СК.

Ищцата Р. Г. ЗЛ. твърди, че синът й Б. КР. ЗЛ. и ответницата Ф. М. С. са живели на семейни начала за кратък период от време, като от връзката им се е родило детето Б.Б. З. с ЕГН **********. Ищцата е негова баба по бащина линия. Малолетният Б. се родил недоносен, което наложило поставянето му в кувьоз, като на 26.08.2019 г. детето било изписано от болницата.

Твърди, че на 04.10.2019 г. майката на детето заминала за гр. Свищов, без да уведоми за това бащата. Детето се събудило за поредното хранене, но бащата нямал никаква връзка с майката, тъй като телефонът й бил изключен и не могъл сам да се справи сам със ситуацията, поради което потърсил своята майка за помощ. Ищцата отишла в апартамента си в ж.к. Люлин, който била предоставила на ответниците за живеене, и със съгласието на сина си взела внука си и го прибрала в своя апартамент в ж.к. Хиподрума. Твърди, че оттогава до навършването на 1 г. и 4 м. на детето, ищцата е тази, която е полагала изцяло грижите за отглеждането и възпитанието на детето. Заявява, че в този период от време, майката е виждала детето няколко пъти за по няколко часа, а от 06.07.2020 г., след като дошла да направи нотариално 1 заверено пълномощно на ищцата за упражняване на родителските права спрямо детето и да я представлява, където е необходимо във връзка с нуждите на малолетния Б., в продължение на 4 месеца, нито е виждала детето, нито се е обаждала на ищцата, за да се поинтересува за него.

Въпреки, че майката не е участвала активно в грижите за детето от неговото раждане и е отсъствала трайно от живота му, тя била подпомагана финансово многократно, за да може майката, която не е трудово ангажирана, да изхранва както себе си, така и другото си по-голямо дете от друг партньор, а и за да може да ходи в гр.София. По този начин ищцата се е надявала, че с изпратените й средства, ответницата ще ходи да вижда детето Б., в случай, че това е причината да не го посещава. Отделно от това ответницата правила многократни опити да изнудва, както ищцата, така и нейния син, за да получи средства от тях, които били за цели, различни от тези за отглеждане на детето й. Заявява, че получила неформална информация, че ответницата е осъждана многократно, като се водят и досьдебни производства срещу нея в гр.

Свищов.

Междувременно, докато бабата по бащина линия полагала грижи за детето, което силно се привързало към нея, тя подала молби до ДСП за настаняване на малолетния Б. при нея, като към момента на подаване исковата молба било извършвано проучване относно родителския капацитет на майката.

Твърди, че на 07.11.2020 г. ответницата отишла в гр.София с „цел да опознае детето си“. Престоят й бил 3 дни, през които всеки ден се виждали за няколко часа с ищцата. При разговор с нея, ответницата съобщила, че желае да вземе детето само за една-две седмици, за да го запознае с майка си и че е наясно, че ищцата отглежда детето й в отлични условия и че в гр.София е подобре за него.

В тази връзка, ищцата обяснила на ответницата какво обича детето, режимът, който има, хигиенните навици, на които го е научила, миене на зъбки, къпане всеки ден и други важни за детето неща. На 10.11.2020 г. ответницата казала на ищцата, че ще пътува с такси за гр.Свищов, но впоследствие дошли двама мъже да я вземат с кола заедно с детето. Оттогава ищцата всеки ден й звъняла, за да разбере как е детето и всеки път, когато малкият Б. я виждал на камерата, протягал ръчички и започвал да плаче. Към 2 края на втората седмица, съгласно уговорката, ищцата се обадила на ответницата, за да я попита в кой ден ще доведе детето, но тя отклонила въпроса и казала да минат още няколко дни и тогава. Два дни по-късно ответницата й казала, че няма интернет и затова не може да види детето.

Поради тази причина ищцата заредила телефона на ответницата с ваучер и на 21.11.2020 г. й звъннала сутринта и така в продължение на целия ден й звъняла, но тя не вдигала. Вечерта към 21,30 часа й се обадила в нетрезво състояние и й казала, че няма да върне детето, че няма да види детето никога, че тя била майка и ще прави с него, каквото си поиска.

От този ден нататък ищцата нямала никаква информация за детето и не можела да го види, тъй като ответницата не отговаряла на обажданията й.

Моли съда да постанови решение, с което да определи режим на лични отношения на ищцата с малолетното дете както следва:

Бабата Р. Г. ЗЛ., ЕГН **********, да вижда и взима при себе си детето Б.Б. З., ЕГН **********, всяка трета седмица от седмица, за времето от 10:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване, 10 дни през зимата, 10 дни през пролетта, както и два пъти по 10 дни през лятото., с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца, те да живеят на неговия адрес. Претендира деловодни разноски.

В предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, ответницата е депозирала отговор на исковата молба. Счита така предявения иск за неоснователен. По отношение на описаните в исковата молба факти, заявява, че не оспорва обстоятелството, че с покойния Б. КР. ЗЛ. съжителствали на семейни начала в периода 2018-2019 г., както и от това съжителство на 09.08.2019 г. е родено малолетното дете Б.Б. З., с ЕГН **********, за което е съставен акт за раждане № 720 /20.08.2019 г. на Столична община, 19-район, Люлин.

Безспорно било, че от март 2020 г. с бащата на детето се разделили окончателно. Не спори, че ищцата Р. Г. ЗЛ. е майка на покойния Б.К. Г., както и че първоначално детето е отглеждано в София от ищцата. Оспорва твърдението, че това е било обусловено от проявена безотговорност от нейна страна като родител и от липса на качества да отглежда и възпитава детето.

Оспорва и всички други факти изложени в исковата молба. Заявява, че съжителстването с бащата на детето било прекратено поради системен 3 физически и психически тормоз от негова страна. Заявява, че редовно била пребивана и заключвана в ползваното от тях жилище в район „Люлин” в град София, без достъп до телефон и без социални контакти. Съжителствали с бащата на Б. и с детето й И.И.С., родена на 26.01.2013 г. от друг баща. Детето било очевидец на тормоза, на който била подлагана. С течение на времето синът на ищцата започнал да тормози и нейното дете, което я принудило да се премести с дъщеря си на адреса й в град Свищов. След това бащата на сина й започнал да я моли да се завърне при него и обещавал да има коректно отношение към нея. За да отгледа детето Б., чието раждане предстояло, в семейна среда, решила да даде нов шанс на баща му и се завърнала при него.

Детето се родило в град София. След това бащата на детето бил задържан и по негови твърдения, обвинен в престъпление, свързано с наркотици, като му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Първоначално детето се отглеждало от ищцата Р. Г. ЗЛ.. Това положение й било наложено насилствено от сина й и от нея. Затова потърсила съдействието на Софийската районна прокуратура и на Агенцията за закрила на детето. Пред Софийска районна прокуратура била образувана преписка № 42936/ 26.10.2020 г. по жалбата й за препятстването да отглеждам сина си Б..

Със съдействието на Агенцията за закрила на детето синът й Б. е при ответницата от 10.11.2020 г. и тя полага грижите за отглеждането и възпитанието му. Това се случило, след като от Агенцията за закрила на детето обстойно било изследвано и констатирано наличието на необходимия за това родителски капацитет и много добрите условия, които предоставя за отглеждане на детето, както и липсата на причини детето да не се отглежда от майката.

Твърди, че на 24.11.2020г. бащата на детето й се обадил по телефона и заявил, че незабавно трябва да върне детето Б. при майката му в гр.София, която да отглежда детето докато той е в ареста, както и че именно той ще отглежда детето, когато бъде освободен. По тази причина завела гр.д.

№1148/2020 г. по описа на Районен съд - Свищов. Твърди, че дотогава била препятствана да упражнява родителските права. Била системно заплашвана да не търси детето и да не правя опити да отглежда сина си. Въпреки това, не била прекъсвала контактите с детето, докато то пребивавало в гр.София при ищцата и деляла времето между двете си деца.

4

Заявява, че понастоящем ползва жилище в град Свищов, което е собствено на сестра й Р.М. С., която живее и работи в чужбина. Тя й е предоставила жилището за удовлетворяване на жилищните й нужди.

Жилището било в много добро състояние и обзаведено с необходимите мебели и техника за домакинството, хигиенно-битовите условия за живот били много добри, децата имали обособена стая, която е обзаведена според нуждите, присъщи на възрастта им. В грижите за двете й деца ответницата била подпомагана от майка си.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция. В условията на алтернативност моли на ищцата да бъде определен режим за лични контакти с малолетното дете Б., родено на 09.08.2019 г., както следва: всяка трета седмица от месеца от 10,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспиване на детето в гр. Свищов в присъствието на майката или на посочено от нея лице.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от упълномощените повереници адв. Г.Г. от САК и К.Т. от САК и поддържа исковата си молба, като моли претенцията да бъде уважена.

В съдебно заседание ответницата се явява лично и се представлява от упълномощения адв. П.Д. от ВТАК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представените удостоверения за раждане, издадени по Акт за раждане №54/19.01.1987г. на Столична община, район Люлин и Акт за раждане №720/20.08.2019 г. на Столична община, 19район Люлин се установява, че ищцата Р. Г. ЗЛ., с ЕГН ********** е прародител по бащина линия на малолетното дете Б.Б. З., с ЕГН **********, роден на 19.08.2019г. от родители – баща Б. КР. ЗЛ., с ЕГН ********** и майка Ф. М. С., с ЕГН **********.

По делото са изискани и изготвени социални доклади от ДСП гр.Свищов и от ДСП гр.София, Красно село. От тях се установява, че социалните служби и в двата града са били сезирани от страните по повод отношенията между тях още преди завеждане на исковата молба по настоящото дело.

5

От доклада на ДСП Красно село се установява, че родителите на малолетния Б.З. не са имали сключен граждански брак. Съжителствали са около една година, като са се разделяли на няколко пъти. Разделили са се окончателно през месец октомври 2019г. като детето е оставено на грижите на баба си Р.З. от гр.София. Майката се установява да живее в гр.Свищов. На 26.10.2010г. в ДСП Красно село постъпило заявление от Р.З., с която заявила, че желае детето да бъде настанено за постоянно за отглеждане в семейството й, тъй като го отглежда от двумесчната му възраст. Същевременно майката сезирала дирекцията, че детето е отвлечено от З. и желаела съдействие за връщане на детето. Била проведена обща среща между двете в Отдел „Закрила на детето“, при което станало ясно, че майката е напуснала бащата без предупреждение и без да вземе детето, когато то е било на двумесечна възраст, а впоследствие е подписала нотариално заверено пълномощно, с което е упълномощила З. да я представлява където е необходимо, да извършва медицински процедури на детето и да кандидатства за детска ясла.

Според З. детето било родено недоносено и не можело добре да си движи едната ръка. При проведената среща било договорено, че детето ще остане известно време при З., а майката ще го посещава периодично, докато детето свикне с нея. Впоследствие майката не спазила постигната договорка и на втората среща отвела детето. Посочено е, че основните грижи за детето от м.октомври 2019г. до м.октомври 2020г. са полагани от Р.З.. Посочено е още в социалния доклад, че при работа с детето през 2020 г. социалните работници са констатирали, че детето е спокойно и контактно, прави разлика между познато и непознато лице.