Решение № 449 от 12.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Пазарджик, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разГ.Л.еда докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500423 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 160/22.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1228/2024 г. В.т районен съд е осъдил на осн. чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. чл. 6, § 1 ЕКПЧ, Прокуратурата на Република България да заплати на В. Я. Г., ЕГН: ********** от гр. В., ул.

„Ц.К.“ № 16, сумата 4 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разГ.Л.еждане в разумен срок на наказателно производство по ДП № ***/2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. П., пр. преписка № *****/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. П., по което е бил иззет като веществено доказателство лек автомобил ’М.Г.Л.” с рег. № РА****КК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 4 000 лв. до претендираната сума от 5 000 лв.

Осъдил е на осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да заплати на В. Я. Г., ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Ц.К.“ № 16, разноски по гр. д. 1228/2023г. на Районен съд-В. в размер на общо 410 лв.

Против така постановеното решение в законния срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, която го обжалва в осъдителната му част с твърдения за незаконосъобразност и неправилност. В жалбата се твърди, че е неправилен 1 изводът на съда, че наказателното производство продължава и към момента в неразумен срок. Установено било в първоинстанционното производство, че делото е сложно от правна и фактическа страна, тъй като се касае за издирване на части от автомобили от различни държави от ЕС, които действия имали отношение и значение за разрешаването на наказателното производство пред националните институции. Именно поради това не било налице неоснователно забавяне на разследването. Неправилен бил изводът на съда, че прокуратурата не е имала право да задържи автомобила до завършване на производството, както и че след извършване на техническа експертиза други действия по разследването за разкриване на престъплението не са извършвани, тъй като този извод не отговарял на правилото на чл. 111 от НПК, според който веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. Възможността по ал. 2 била приложима само по изключение, ако това няма да затрудни разкриването на обективна истина и задържаните веществени доказателства не са предмет на административно нарушение. В настоящия случай не била налице хипотезата на ал. 2.

Изложените от съда мотиви не обосновавали задължението за връщане на процесното МПС, защото не отчитали факта, че нарушаването на целостта на това МПС като веществено доказателство или незапазването по надлежния ред на обявените за издирване части, ще затрудни разследването. Отделно от това текстът на закона уточнявал, че веществените доказателства се връщат не както бил приел районният съд - на „правоимащите лица“, а на „правоимащите лица, от които са отнети“. В конкретния случай отнемането на автомобила е станало от владението на друго лице, а не от ответника Г. и именно поради това не можело да се приеме, че Г. е изживял негативни преживявания във връзка с отнемането на процесното МПС, както и дискомфорт, притеснения и неудобство, тъй като така или иначе той се е бил разпоредил с автомобила преди отнемането му. Искането е решението да бъде отменено изцяло, като искът за присъждане на обезщетение бъде отхвърлен или кумулативно се претендира да бъде намален размерът до минимум.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпило писмено становище от В. Я.

Г. чрез адв. Т. Д. М., с искане жалбата на прокуратурата да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди се, че разГ.Л.еждането на делото в неразумен срок било безспорно установено от приложените доказателства. Цитира се съдебна практика на ВКС по подобен вид дела. По делото било установено, че А. Г. от чието владение автомобилът бил отнет, нямал собственически претенции по отношение на този автомобил, още повече, че по делото били представени доказателства за това, че договорът за продажбата бил развален и продавачът бил върнал парите на купувача. Представена е и декларация, с която Г.

2 изрично заявявал, че няма претенции към този автомобил. Установено било по делото, че първоначалната регистрация на автомобила е 30.01.2017 г. в град П., след което последвали още три регистрации, от които едва при регистрация пред КАТ-Пазарджик било установена някаква нередност, свързана с автомобила. Искането е решението на Районния съд да бъде потвърдено, с присъждане на разноските.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на Република България ищецът В. Я. Г. е твърдял, че по образувано досъдебно производство № ***/2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. П., пр. преписка № *****/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. П. за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК, на 19.11.2019г., му бил иззет автомобил „М.Г.Л.” с рег. РА****КК като веществено доказателство.

Наказателното производство продължавало вече близо четири години, което било извън разумния срок. През това време подал общо четири молби за връщане на лекия автомобил, като и в четирите случая бил постановен отказ на РП-П.. Доводите, с които било отказано връщането му били, че на двигателя, скоростната кутия, компютъра и един от продуктовите номера на процесния автомобил фигурирали номера други автомобили, които били обявени за издирване, за което се водели отделни производства, т.е. че части от лек автомобил „М.Г.Л.” с рег. № РА****КК принадлежали на трети лица.

Оспорил е изводите на прокурора, че е извършено престъпление по чл.

345а, ал. 1 НК. Счел е за незаконосъобразно задържането на иззетото като веществено доказателство превозно средство, както и доводите, с които се отказва връщането му.

Заявил е, че за установяване извършеното престъпление, за което било образувано наказателно производство, било необходимо като веществени доказателства да се приобщят само двигателят, скоростната кутия и компютърът, а не целият автомобил. Твърдял е, че след като прокурорът бил наясно по кои наказателни производства се издирват процесните части от автомобила, вместо да извърши процесуално-следствени действия за приобщаването на тези части към процесните ДП, отказвал да върне и шасито на МПС, за което въобще нямало данни за противозаконна интервенция. Още повече че не било изяснено в каква фаза са сочените ДП - дали по тях се води разследване, спрени ли са или са прекратени, кои са собствениците на вещите, 3 приети като веществени доказателства. Липсвала и информация каква комуникация е извършена с наблюдаващите прокурори.

Твърдял е, че макар автомобилът да е бил регистриран четири пъти в КАТ Г., П. и София и последно в КАТ Пазарджик, вече повече от три години по ДП не било изяснено дали по системата ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) се издирва автомобил с двигател с номер *************** и на кой автомобил и собственик принадлежи.

Счел е за незаконосъобразни изводите на прокурора, че ищецът не е правоимащ, тъй като между него и лицето А. Н. Г. съществувал спор за собственост, какъвто всъщност нямало по силата на подписаното споразумение от 20.03.2020 г. С него договорът за покупко-продажба, с който ищецът се разпоредил с превозното средство, предмет на престъплението, се развалял.

Не е приел за основателен отказа на прокурора да върне автомобила поради евентуален спор относно собствеността му, тъй като разпоредбата на чл. 113 НПК изисквала претенции на две или повече лица за връщането на иззетото веществено доказателство, а друга претенция освен тази на ищеца не е била заявена в наказателното производство. В случая, без да са били предявени претенции по делото, „правоимащи” били само ищецът и неговата съпруга. Това, че В. Г. бил правоимащ, се установявало и от Свидетелство за регистрация на МПС-част I и част II както и от Приходни квитанции- за платен данък на МПС. А. Н. Г. не предявявал претенции за собственост на автомобила. По искане на ищеца Г. поискал връщане на МПС-то предвид констатациите на прокурора, че той е собственик, но и на него бил отказано връщането.

Твърдял е, че не му бил връчван документ по НПК за изземване на автомобила и тъй като по наказателното производство нямал качеството на пострадало лице, не му било известно кога същото се спира и възобновява. Не му било известно къде се намира иззетият автомобил и как се съхранява. С нарочна молба поискал от РП-П. да види къде и как се съхранява автомобилът, която не била уважена.

Поддържал е, че наблюдаващият прокурор от РП-П. е допуснал бездействие близо четири години по досъдебно производство № ***/2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. П., тъй като не е осигурил своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването и събиране в най-кратък срок на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина.

Поддържал е, че делото не било решено в разумен срок съГ.Л.асно чл. 6, 4

§ 1 от ЕКПЧ, предвид нормите на чл. 234 от НПК. При направена от справка от сайта на прокуратурата, установил, че наказателното производство отново било спряно. Прекомерната продължителност на воденото наказателно преследване предизвикало у него психичен дискомфорт, притеснения, неудобства и негативни субективни изживявания от това, че е лишен от възможността да използва автомобила със семейството си съобразно техните нужди и да му се порадва.

Искането е ответникът да заплати на ищеца сумата 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разГ.Л.еждане в разумен срок на наказателно производство по ДП № ***/2019 г. по описа на отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. П., пр. преписка № *****/2019 г. по описа на Районна прокуратура гр. П., по което е иззет като веществено доказателство лек автомобил „М.Г.Л.” с рег. № РА****КК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск по основание и размер, поради което претендира да бъде отхвърлен. Твърдяла е, че не са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на Прокуратурата.

Оспорила е качеството „правоимащ“ на ищеца да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като превозното средство, предмет на престъплението, не било иззето от него, а от А. Г., който бил негов собственик.

Оспорила е наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди - дискомфорт, притеснения и неудобство и негативни субективни изживявания от това, че е бил лишен от възможността да се порадва на процесното МПС и да го използва със семейството си и действията на правозащитните органи, в случая наблюдаващия ДП пр. № *****/2019 г. по описа на РП - П. и ЗМ № ***/2019 г. по описа на ОДМВР Пазарджик прокурор. Твърдяла е, че след като се е разпоредил с превозното средство преди образуване на наказателното производство и изземването му, ищецът сам си е причинил тези негативни изживявания.

Оспорила е твърденията, че наказателното производство е продължило извън разумния срок, защото макар, че от образуването му са изминали четири години, по него са извършвани и продължавали да се извършват действия по разследването. Досъдебно производство пр. пр. № *****/2019 г. по описа на РП - П. и ЗМ № ***/2019 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик било образувано 5 на 19.11.2019 г. с първо действие по разследването в условията на чл. 212, ал.2 НПК за престъпление по чл.345а, ал. 1 НК. Наказателното производство било спирано на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК /поради неразкриване извършителя на престъплението/ три пъти: от 19.10.2020 г. до 16.06.2022 г.; от 20.10.2022 г. до 07.03.2023 г. и от 20.06.2023 г. до момента/, като времето, през което производството е било спряно е около 2 години и 7 месеца. Основните действия по разследването - разпити на свидетели, вкл. и по делегация, назначаване на експертизи, приобщаване на писмени доказателства, били извършени след започване на производство до първото му спиране - в рамките на около година. Тези действия били извършени в разумен срок, без периоди на неоправдано бездействие от страна на наблюдаващия прокурор или разследващия орган. Към настоящия момент наказателното производство по делото било спряно с постановление на РП - П. от 20.06.2023 г., на основание чл.244, ал. 1, т. 2 НГК. По делото нямало установен извършител, респ. нямало лице с повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК. При положение, че извършителят на престъплението не бил разкрит, поради което и производството е спряно, неоснователно било твърдението на ищеца, че наблюдаващият прокурор е допуснал бездействие, имащо за резултат нерешаване на делото в разумен срок.