Решение № 682 от 27.06.2023, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 559/2023
- Вид
- Решение № 682
- Подписан
- 27.06.2023
- Състав
- ТОДОР АНДРЕЕВ ИКОНОМОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 31 · Закон за биологичното разнообразие
- чл. 153, ал. 1, т. 5 · Закон за горите
- чл. 14, ал. 1 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 158, т. 1-4 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 158, т. 1-4 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 158, т. 1-4 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 158, т. 4 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 159 · Закон за опазване на околната среда
- чл.159, ал. 2 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 160 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 160, ал. 1 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 160, ал. 4 · Закон за опазване на околната среда
- чл. 94, ал. 2 · Закон за опазване на околната среда
- чл.225а · Закон за устройство на територията
- чл.10а, ал.1 и сл. · Закон за устройството на Черноморското крайбрежие
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 682
Бургас, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
ТОДОР
ИКОНОМОВ
При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 559 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 160, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Хитиком“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.***********, ж.к. „********“, ул. „**********“ № **, представлявано от управителя Х. Т., чрез процесуален представител, против Заповед № РД-23/10.02.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас, с която на основание чл. 158, т. 4, чл. 159 и чл. 160 от ЗООС е постановено спиране на достъпа и ползването на обектите, реализирани в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол, стопанисвани от „Хитиком“ ЕООД.
В жалбата се излагат възражения, според които оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита, че липсват фактически основания за издаването й. Иска отмяна на процесната заповед за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа жалбата на посочените в нея основания. Ангажира доказателства. Поддържа искането за присъждане на разноски. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмени бележки.
Ответната страна – директора на РИОСВ-Бургас, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата като неоснователна. Представя по делото административната преписка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Допълнителни съображения за законосъобразността на оспорената заповед излага в писмени бележки.
Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На
26.08.2021 г. в РИОСВ-Бургас е постъпил сигнал от Командира на Военно формирование 54950-Бургас към Военноморските сили (непредставен по делото), за изградено ваканционно селище и канализационна система в имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, 81178.50,65 и *** по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол, засягащи хигиената и нормалното функциониране на военните обекти.
В тази връзка, на 02.09.2021 г. била извършена съвместна проверка от експерти на РИОСВ-Бургас, Басейнова дирекция „Черноморски район“ и Община Созопол, на имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община Созопол.
При проверката било констатирано, че в посочените поземлени имоти е реализиран къмпинг „АйлякЪ“, стопанисван от „Хитиком“ ЕООД, като на територията на къмпинга са ситуирани около 33 броя каравани с обособени дървени подиуми и навеси, 3 общи санитарно-хигиенни блока, изградена е площадкова канализационна мрежа, събирателни шахти и резервоари за отпадъчни води, както и пропускателен пункт. Водоснабдяването на имотите е от собствен сондаж, изграден в един от поземлените имоти, а електроснабдяването е посредством дизел-генератор. За констатациите при извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 020227/К-8-69/02.09.2021 г.
При проверката било констатирано, че къмпингът и сондажът са изградени и функционират без проведени процедури по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда, в това число съвместена процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и съответно без окончателен и влязъл в сила административен акт на компетентния орган по околна среда, с който се одобрява реализацията на инвестиционното предложение.
На
30.08.2022 г., по искане на Териториална дирекция на ДАНС-Бургас, била извършена съвместна проверка от експерти на дирекцията, РИОСВ - Бургас, Басейнова дирекция „Черноморски район“, РЗИ-Бургас, на къмпинг „АйлякЪ“, местност „Атия“, землище на гр. Черноморец, реализиран в границите на поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** по
КК на гр. Черноморец, стопанисвани от „Хитиком“ ЕООД.
При проверката не била констатирана промяна по отношение на ситуираните в имотите обекти, с тези установени през 2021 г.
Направените при проверката констатации били обективирани в Констативен протокол № 022079/К-8-66/30.08.2022 г. (л.71 от делото).
За установеното при извършените проверки били уведомени Окръжна Прокуратура - Бургас, Областен Управител на Област Бургас, Община Созопол, РДНСК-Бургас и РЗИ-Бургас.
В тази връзка, с писма изх. № 32-00-49-1/20.09.2021г. (л. 33 от делото), изх. № 11-02-66/07.02.2021 г. (л. 55 от делото), № 11-02-66-2/14.06.2022г.(л. 35 от делото), от община Созопол е изразено становище, че в посочените имоти е констатирано изпълнено строителство без необходимите строителни книжа, за което ще бъдат образувани административни производства по реда на чл.225а от Закона за устройство на територията.
Във връзка с данните, постъпили в РИОСВ - Бургас със сигнала от 26.08.2021 г. на Командира на Военно формирование 54950-Бургас към Военноморските сили, в Окръжна прокуратура - Бургас е образувана преписка, по която на основание чл.145, ал.З вр. с ал.1, т.6 от Закона за съдебната власт, е издадено Предложение изх.№ 6953/2022 г. (л.48 от делото) за даване на предписания за преустановяване на конкретни дейности, застрашаващи или увреждащи територията на посочените имоти. В предложението е посочено още, при констатираните нарушения от страна на РИОСВ, с цел предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения, да се наложи принудителна административна мярка по реда на чл.158, т. 4 и чл.159, ал. 2 от ЗООС.
В тази връзка е изискано становище от Министерство на отбраната, като същото е представено с писмо рег. № 14-00-431/06.12.2022 г. (л.42 от делото), в което е посочено, че Министерство на отбраната не възразява по предложението за налагане на ПАМ от РИОСВ - Бургас за спиране на дейността и достъпа до територията на имотите. Към становището е приложено и писмо рег.
6970/14.11.2022г. на началника на щаба на ВМС (л. 45 от делото), в което е посочено, че предвид специфичния статут на войсковия район и с цел защита интересите на МО, следва да бъдат прекратени бъдещите инвестиционни предложения на собствениците и да бъде наложена ПАМ от РИОСВ - Бургас за спиране на дейността, както и достъпа до територията на собствениците и ползватели.
С писмо № 32-00-11/07.02.2023 г. (л. 13 от делото), Областен управител на област Бургас също е изразил становище, че не възразява относно прилагането на принудителна административна мярка с цел преустановяване и ликвидиране на последиците от констатираните административни нарушения, предмет на образуваните от РИОСВ – Бургас административнонаказателни процедури.
На
10.02.2023 г. директорът на РИОСВ – Бургас издал процесната Заповед № РД-23/10.02.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 158, т. 4, чл. 159 и чл. 160 от ЗООС е постановено спиране на достъпа и ползването на обектите, реализирани в поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** по КК на гр.
Черноморец, местност „Атия“, община Созопол, стопанисвани от „Хитиком“ ЕООД.
Заповедта била връчена на жалбоподателя на 28.02.2023 г., видно от направеното върху същата отбелязване.
С жалба вх.№ С-393(71)/15.03.2023 г., подадена до Административен съд – Бургас чрез административния орган, жалбоподателят оспорил издадената заповед за налагане на ПАМ, във връзка с което е образувано настоящото административно дело.
Като доказателства по делото ответната страна е приложила и писмо рег. № 11-00-11/26.01.2018 г. на МО (л. 20 от делото), писмо рег. № 11-00-11/21.08.2018 г. на МО (л. 23 от делото), писмо вх. № 04-00-422/15.11.2018г. (л.17 от делото), писмо № 91-97-202/25.10.2018г. на Областен управител на област Бургас (л.15 от делото), решение № БС-18-П/16.03.2020 г. (л. 36 от делото), писмо изх. № С-393(25)/23.11.2021 г. на директора на РИОСВ – Бургас (л.70 от делото), Констативен акт № 55/30.11.2021 г. (л. 59 от делото) и Констативен акт № 56/02.12.2021 г. (л. 63 от делото), Констативен протокол № 96/ 06.12.2021г. (л. 66 от делото), съставени от длъжностни лица към Община Созопол, писмо изх. № 6953/2022 г. от 06.02.2023 г. на ОП – Бургас (л.41 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(4)/16.01.2017 г. (л. 83 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(13)/20.03.2018 г. (л. 84 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(17)/077.06.2018 г. (л. 85 от делото), писмо изх.№ ПД-2690(24)/29.10.2018 г. (л. 87 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(22)/01.11.2018 г. (л. 93 от делото), писмо изх.№ ПД-2688(23)/09.11.2018 г. (л. 94 от делото), писмо изх.№ С-393(5)/23.09.2021 г. (л. 95 от делото), писмо на РЗИ - Бургас изх.№ 10-31-2/19.12.2018 г. (л. 97 от делото), писмо на РЗИ - Бургас изх.№ 10-54-3/20.07.2020 г. (л. 98 от делото), писмо изх.№ ПД-3109(15)/31.08.2020 г.
(л. 99 от делото).
От процесуалния представител на жалбоподателя са представени заповед № РД-02-04-539/13.07.2016г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството (л.103 от делото), ведно с одобрените Правила и нормативи за прилагане на ОУП (л.104 от делото) и Специфичните правила и нормативи към ОУП (л.111 от делото), наказателно постановление № 130/16.12.2021 г. на директора на РИОСВ - Бургас (л. 119 от делото), решение № 336/30.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2002/2022г. на Административен съд — Бургас (л. 120 от делото), заповед № 8-Z-248/22.03.2022 г. на кмета на община Созопол (л.122 от делото) и решение № 1273/09.11.2022 г., постановено по адм. дело № 771/2022 г. на Административен съд – Бургас (л.123 от делото).
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на РИОСВ - Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗООС, регионалните инспекции по околната среда и водите, дирекциите на националните паркове и басейновите дирекции осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. А съгласно ал. 4 на същата разпоредба, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.
Съгласно чл. 160, ал. 1 вр. чл. 158, т. 1-4 от ЗООС, прилагането на ПАМ се извършва с мотивирана заповед на органа по чл. 158, сред които органи са директорите на РИОСВ. На основание чл. 94, ал. 2 от ЗООС, директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения извън случаите по ал. 1, както и когато министърът на околната среда и водите е възложител. Заповедта за прилагане на процесната ПАМ е издадена във връзка с нарушение на 93, ал. 1, т.
1 от ЗООС, на основание чл. 158, т. 4 от ЗООС относно дейности извършени в землището на гр. Черноморец, поради което компетентен да наложи ПАМ е именно директорът на РИОСВ – Бургас.
Същевременно настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита, а от друга наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.